Между другото, без да съм ходила на градина, активно прекараното ми време с родителите е много малко в сравнение с днешните. Децата през 80-те бяха доста самостоятелни. Не е изключено и без градина да се е случвало да НЕ видя майка си цял ден и още повече- да не я търся.
За мен 10 часа в градината не са някакво заточение, това си е нормален ден, в него има и хапване, и спане. Ако искам да си видя детето, от време на време бих ги спирала от градина за цял ден, да си вземем наведнъж веселието. Защото по 2-3 часа тук и там са още по-стресови. Обаче нали дават точки- колкото повече майката търчи и се притеснява, толкова е по-добра.
Всъщност не знам какво точно има да си кажеш с дете на три- да, приятно е и е интересно за гледане, но след 18 години въобще няма да си спомня следобед в четвъртък в деня Х дали е играло в градината след ядене на филия с лютеница и сирене или майка му е чела Данте с артистична интонация и после му е сервирала смути с чия.
За мен 10 часа в градината не са някакво заточение, това си е нормален ден, в него има и хапване, и спане. Ако искам да си видя детето, от време на време бих ги спирала от градина за цял ден, да си вземем наведнъж веселието. Защото по 2-3 часа тук и там са още по-стресови. Обаче нали дават точки- колкото повече майката търчи и се притеснява, толкова е по-добра.
Всъщност не знам какво точно има да си кажеш с дете на три- да, приятно е и е интересно за гледане, но след 18 години въобще няма да си спомня следобед в четвъртък в деня Х дали е играло в градината след ядене на филия с лютеница и сирене или майка му е чела Данте с артистична интонация и после му е сервирала смути с чия.
