Това наистина е най- важният въпрос: каква е реализацията в България? И образованието от СУ може ли да се сравнява с подобни специалности в чужбина? В смисъл в кои университети в чужбина може да се запише магистратура след бакалавърска степен в СУ?
- Публикувана: 21 май 2017, 20:25 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2025, 19:14 ч.
Молекулярна биология в България?
Що за въпрос? Образованието в България е на доста добро ниво, да не говорим за СУ. Вие какво мислите учат студентите в чужбина?
В днешно време, за истинско образование е необходим само интернет и достъп до научна литература; начален курс, който да изясни фундаменталните принципи на изучаваната дисциплина (най-добре на роден език, за да е кристално ясно какво се учи); а впоследствие - развитие на качества като стратегическо мислене, съсредоточаване и отдаване на време, нерви и концентрация, за да знаеш къде и как да търсиш, филтрираш и обработваш информацията; добре развити комуникационни качества - да знаеш как да създаваш и развиваш колаборация с екипите, които извършват подобни изследвания. Дали тези качества се развиват като модули и дисциплини в някой високо ранкиран и престижен по стандартите на българските родители университет по време на бакълавърска степен образование - може, но е по-вероятно къде си да няма никакво значение, а горното да зависи от интереса и мотивацията да станеш специалист, в това, което учиш.
И тук, както и навсякъде в многобройните подобни теми, излизащи месечно поне по веднъж твърдя, че бакалавър в България е най-добре, но международен магистър е предпоставка за по-добра работа. В България или чужбина.
В днешно време, за истинско образование е необходим само интернет и достъп до научна литература; начален курс, който да изясни фундаменталните принципи на изучаваната дисциплина (най-добре на роден език, за да е кристално ясно какво се учи); а впоследствие - развитие на качества като стратегическо мислене, съсредоточаване и отдаване на време, нерви и концентрация, за да знаеш къде и как да търсиш, филтрираш и обработваш информацията; добре развити комуникационни качества - да знаеш как да създаваш и развиваш колаборация с екипите, които извършват подобни изследвания. Дали тези качества се развиват като модули и дисциплини в някой високо ранкиран и престижен по стандартите на българските родители университет по време на бакълавърска степен образование - може, но е по-вероятно къде си да няма никакво значение, а горното да зависи от интереса и мотивацията да станеш специалист, в това, което учиш.
И тук, както и навсякъде в многобройните подобни теми, излизащи месечно поне по веднъж твърдя, че бакалавър в България е най-добре, но международен магистър е предпоставка за по-добра работа. В България или чужбина.
Заплащането е изключително ниско, реализация по специалността има, но на цената на ниската заплата.
Аз съм работила в лаборатория. На интервюта идваха доста хора, но не назначаваха никой нов.
Моя състудентка работи в колценър, друг колега е медицински представител.
По повод бан ман, само с връзки... Нямаш ли връзки, забрави да те назначат, камо ли научна дейност да се върши.
Аз съм работила в лаборатория. На интервюта идваха доста хора, но не назначаваха никой нов.
Моя състудентка работи в колценър, друг колега е медицински представител.
По повод бан ман, само с връзки... Нямаш ли връзки, забрави да те назначат, камо ли научна дейност да се върши.
Здравейте, пристигам да ви занимавам и вас с моите вълнения, може и да не е съвсем по темата. В момента синът ми е седми клас и трябва да изберем в какво училище да продължи. Като цяло му е интересна биологията, в частност зоологията, затова с оглед евентуално бъдещо висше в тази област да питам - кой е по-удачният начин за кандидатстване в БФ - с оценка от ДЗИ или изпит? В актуалните седмокласни теми спорят по темата и не знам на кого да вярвам. А от това зависи каква паралелка ще изберем за средното образование - дали с профил биология и химия, или напротив, да ги избягваме?
Според мен профил, който е в областта на интересите му, но зависи и колко е уверен в желанията си.
Оценка от ДЗИ по профилирана подготовка може да послужи за кандидатстване и е с голям коефициент. Отделно може да се явява на изпитите и ще се вземе оценката, която дава най-голям бал.
Ако все пак не иска да се явява на матура по профилиращ биология, може да избере някой от другите 2 или 3 профилиращи предмети.
Ако не учи съответния профил, това значи да не изучава биология в 11 и 12 клас- тук вече не знам обхвата на изпита, дали ще има материя която ще му е непозната в този случай, може да го проверите това. (Сега проверих, изглежда за биологически специалности е материала от 8-10 клас, а само за медицина е 8- 12 клас.)
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/priem/priem_za_obrazovate … _izpiti/biologiya
Между другото в края на 10 клас се избира 3-ти (или 3 и 4-ти профилиращ предмет), който може да се случи да е биология, ако училището го предложи като опция, но това не се знае предварително.
Оценка от ДЗИ по профилирана подготовка може да послужи за кандидатстване и е с голям коефициент. Отделно може да се явява на изпитите и ще се вземе оценката, която дава най-голям бал.
Ако все пак не иска да се явява на матура по профилиращ биология, може да избере някой от другите 2 или 3 профилиращи предмети.
Ако не учи съответния профил, това значи да не изучава биология в 11 и 12 клас- тук вече не знам обхвата на изпита, дали ще има материя която ще му е непозната в този случай, може да го проверите това. (Сега проверих, изглежда за биологически специалности е материала от 8-10 клас, а само за медицина е 8- 12 клас.)
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/priem/priem_za_obrazovate … _izpiti/biologiya
Между другото в края на 10 клас се избира 3-ти (или 3 и 4-ти профилиращ предмет), който може да се случи да е биология, ако училището го предложи като опция, но това не се знае предварително.
Лято, дъщеря ми тази година завърши профилирана паралелка биология и химия, сега кандидатства медицина, но не е държала ДЗИ по нито един от двата предмета. Мнението на учителите й беше, че ДЗИ по тях са много тежки, а след това влизат като балообразуващи вместо оценките от дипломата, които са традиционно високи, и няма смисъл да рискува.
Тоест, сегашните му интереси и бъдещите ДЗИта нямат голяма връзка, може да си учи детето сега каквото му е на сърце
Тоест, сегашните му интереси и бъдещите ДЗИта нямат голяма връзка, може да си учи детето сега каквото му е на сърце
Скрит текст:
Здравейте, каква е реализацията в тази специалност?Успяхте ли с дипломата си да намерите подходяща и удовлетворяване работа?Здравейте отново на всички ентусиасти 😃 Завръщам се 4 години по-късно като почти завършил молекулярен биолог (остана само една дипломна работа). Влязох във форума по съвсем друга тема, но от известията разбрах, че тук е имало интерес, така че, ето ме, хахаха. Ще разкажа накратко каквото се сетя, а ако някой има други въпроси, нека ми пише.
И така, в крайна сметка аз избрах СУ. В последствие чух доста негативни мнения за нивото на обучение в ПУ от колеги, които са имали досег със заведението и студентите му. Не знам кое колко е вярно, но общото мнение е, че там не е добре работата. Това да не се приема като „в СУ всичко ни е наред“. Даже, ако имате вариант да учите в чужбина, не четете надолу, ами направо отивайте натам. Не сме конкуретноспособни като университет и това е факт.
Равносметката от изминалите 4 години мога да я определя като bittersweet. Имаше много трудни моменти, особено в началото е брутално. Свиква се. Като си спомня сега какво сме правили първите 2 години, изглежда ми лесно и приятно. Пригответе се за breakdown-и в началото, особено, ако в училище сте били от отличниците, на които не е било нужно много много да учат (чети: като мен). В тази специалност от цяла България ще влязат много други умници като вас, някои от профилирани гимназии, с които е трудно да се мери човек от непрофилирана такава. Ще се адаптирате, не се притеснявайте. На мен в момента ми е мъчно и ми се иска да се върна в първи и втори курс, ама не може.
Колкото до обучението - базата е смесена работа. Има изключително нови и модерни лаборатории (пр. микробиологията), има и някакви смехотворно стари (пр. ботаника). Върши работа оборудването, но няма да се научите да работите на международно ниво със сигурност. За тая работа се ориентирайте възможно най-рано (да, даже от 1 курс) за кръжочничество в някоя катедра по ваш вкус. Да, знам, че вие още не ги познавате. Препоръчвам: цитология, биофизика, микробиология, биохимия. Всъщност, на този етап от състава на катедрата, всичко без генетика (сълза, аз заради нея влязох, ама ей го на). Също, не се ограничавайте до факултета. Влезте в сайтовете на институтите на БАН и си харесайте лаборатории от там. Ако нямате познати в тях, пишете направо на ръководителите. Не хапят, а е силно вероятно да имат местенце за вас. Какво е кръжочничество, питате вие? Това е общо взето като неплатено стажантство. Ходите там, показват ви неща, в началото нищо не правите, после ви дават да измиете някоя епруветка, нещо елементарно. Започва се от А и Б, няма значение какво знаете, какви са ви оценките. Те ще си ви обучат. Ако си паснете, може да останете и повечко време, и дипломна работа да правите при тях.
Като казах дипломна - не си влачете изпитите, защото накрая ще плачете. За дипломна работа повечето катедри изискват да имате взети всички изпити до първи семестър на 4 курс. Има възможност за уговорка с преподавател да си ги вземете на ликвидационната сесия на края на семестъра, но не разчитайте на това. Алтернативата е държавен изпит, за който се носят неприятни истории (цитат от не един преподавател: „честно казано, ако трябва сега да се явя, сигурно ще го взема с 3-ка“). Естествено, не е невъзможен за взимане, но дипломната работа е къде къде по-приятният вариант.
Pro tip: запознайте се с хората от факултетния съвет и се сприятелете с тях. В общия случай те са тези, които знаят повечето отговори на вашите въпроси, имат ценни съвети, учебни материали и, не на последно място, са едни от най-готините хора във факултета 😎 Даже, направо влезте в съвета. Там ще има хора от горен курс, завършили, магистри. Полезно е.
И накрая, за всички, които от утре ще дойдат да се записват: моля ви, четете внимателно и пазете хладнокръвие. Да, документите са доста, объркващо е, но доброволците са там за вас. Гледайте образците на таблото и във фейсбук страницата на Студентски съвет, мислете като пишете (виждали сме невероятно нелепи грешки чисто и просто от шашнатост на студента), питайте, ако не сте сигурни. Ако сбъркате, нищо не е фатално - просто ще си купите нов екземпляр, а може и да ви дадат безплатен. Няма да останете незаписани, не се притеснявайте 😁
Успех на всички 🤓
И така, в крайна сметка аз избрах СУ. В последствие чух доста негативни мнения за нивото на обучение в ПУ от колеги, които са имали досег със заведението и студентите му. Не знам кое колко е вярно, но общото мнение е, че там не е добре работата. Това да не се приема като „в СУ всичко ни е наред“. Даже, ако имате вариант да учите в чужбина, не четете надолу, ами направо отивайте натам. Не сме конкуретноспособни като университет и това е факт.
Равносметката от изминалите 4 години мога да я определя като bittersweet. Имаше много трудни моменти, особено в началото е брутално. Свиква се. Като си спомня сега какво сме правили първите 2 години, изглежда ми лесно и приятно. Пригответе се за breakdown-и в началото, особено, ако в училище сте били от отличниците, на които не е било нужно много много да учат (чети: като мен). В тази специалност от цяла България ще влязат много други умници като вас, някои от профилирани гимназии, с които е трудно да се мери човек от непрофилирана такава. Ще се адаптирате, не се притеснявайте. На мен в момента ми е мъчно и ми се иска да се върна в първи и втори курс, ама не може.
Колкото до обучението - базата е смесена работа. Има изключително нови и модерни лаборатории (пр. микробиологията), има и някакви смехотворно стари (пр. ботаника). Върши работа оборудването, но няма да се научите да работите на международно ниво със сигурност. За тая работа се ориентирайте възможно най-рано (да, даже от 1 курс) за кръжочничество в някоя катедра по ваш вкус. Да, знам, че вие още не ги познавате. Препоръчвам: цитология, биофизика, микробиология, биохимия. Всъщност, на този етап от състава на катедрата, всичко без генетика (сълза, аз заради нея влязох, ама ей го на). Също, не се ограничавайте до факултета. Влезте в сайтовете на институтите на БАН и си харесайте лаборатории от там. Ако нямате познати в тях, пишете направо на ръководителите. Не хапят, а е силно вероятно да имат местенце за вас. Какво е кръжочничество, питате вие? Това е общо взето като неплатено стажантство. Ходите там, показват ви неща, в началото нищо не правите, после ви дават да измиете някоя епруветка, нещо елементарно. Започва се от А и Б, няма значение какво знаете, какви са ви оценките. Те ще си ви обучат. Ако си паснете, може да останете и повечко време, и дипломна работа да правите при тях.
Като казах дипломна - не си влачете изпитите, защото накрая ще плачете. За дипломна работа повечето катедри изискват да имате взети всички изпити до първи семестър на 4 курс. Има възможност за уговорка с преподавател да си ги вземете на ликвидационната сесия на края на семестъра, но не разчитайте на това. Алтернативата е държавен изпит, за който се носят неприятни истории (цитат от не един преподавател: „честно казано, ако трябва сега да се явя, сигурно ще го взема с 3-ка“). Естествено, не е невъзможен за взимане, но дипломната работа е къде къде по-приятният вариант.
Pro tip: запознайте се с хората от факултетния съвет и се сприятелете с тях. В общия случай те са тези, които знаят повечето отговори на вашите въпроси, имат ценни съвети, учебни материали и, не на последно място, са едни от най-готините хора във факултета 😎 Даже, направо влезте в съвета. Там ще има хора от горен курс, завършили, магистри. Полезно е.
И накрая, за всички, които от утре ще дойдат да се записват: моля ви, четете внимателно и пазете хладнокръвие. Да, документите са доста, объркващо е, но доброволците са там за вас. Гледайте образците на таблото и във фейсбук страницата на Студентски съвет, мислете като пишете (виждали сме невероятно нелепи грешки чисто и просто от шашнатост на студента), питайте, ако не сте сигурни. Ако сбъркате, нищо не е фатално - просто ще си купите нов екземпляр, а може и да ви дадат безплатен. Няма да останете незаписани, не се притеснявайте 😁
Успех на всички 🤓
Здравейте, сигурно вече не ви вълнува, но реших все пак да отговоря: аз в крайна сметка завърших магистър в Нидерландия и не съм работила изобщо в България по специалността, така че не мога да коментирам от личен опит. От колеги чувам, че нещата не са супер цветущи в България, конкретно по отношение на заплатите. Също знам, че често се ползват методи и апаратура, които са остарели. Не, че не може да се свърши работа и с тях, де, но е по-трудно, по-бавно и т.н.
Що за въпрос? Образованието в България е на доста добро ниво, да не говорим за СУ. Вие какво мислите учат студентите в чужбина?