Самостоятелност на дете на 3 г.

Кафе с Канела, по-дълго заиграване сам при моето започна след 5 годишна възраст. Все още търси внимание, но спокойно може да се занимава сам час-два, да измисля игри и т.н. Предполагам след година ще е още по-самостоятелен. Момиченцата се развиват малко по-бързо, но все още ти си любимата МАМА и център на вселената за нея, поне още няколко години ще държи да сподели и покаже всичко, случило се през деня и да поиграе колкото се може повече с теб. Евентуално след година-две ще е по-склонна да се съобрази с временен отказ и да изчака половин-един час.

Точно това се случва, когато майката си постави за задача да е свръх-отдадена и не позволява на детето малко да поскучае, докато тя се прави, че не е в стаята.

Нормално за майки на първи и единствени деца...

Майката и бащата, доколкото разбирам, цял ден не са с детето. Остава и вечер да го игнорират...
На някоя по-голяма възраст - да, но сега ясно показва, че има нужда от родители.

Не да го игнорират, но малко по малко да въведат вечерни действия, в които те да нямат активно участие. Иначе си е мъка- за всяка крачка да трябва да подканяш, влачиш, разправяш истории...

20 мин. контакт на бащата. Колко по-малко?
Какво по-нормално от това да се залепи за другия свободен родител?
Това дете отчаяно показва, че има нужда от родители. Ако му отделят по 2 часа дневно всеки и 2, примерно, общо семейно, ще видят как поведението му ще се промени.

И двамата ми сина (с разлика 2 г) прекарваха заплеснати в игра по 40 мин още като пролазващи бебета в просторна дървена кошара. С изминаващите месеци това време достигна до към час-два - дори като проходиха по-стабилно и на двамата им се е случвало да отиват в стаята си да се усамотят и да си поиграят, включително доста често и вратата са затваряли след себе си - надничала съм и съм ги заварвала заплеснати в строене на кубчета, конструктори, купички, музикални инструменти, редене на колички по паркинги, рисуване, разглеждане на книжки и т.н. всякакви техни си игри. Да подчертая, че не са отивали заедно, защото не са близнаци...
Всяко дете има нужда да остане насаме със себе си и да открива света, да развива умението си да се съсредоточава (трудно се получава, когато постоянно някой ти дърдори на главата и ти бута в ръцете по 50 играчки в минута), както и много други неща. Родителите не са клоуни и центрове за непрестанно забавление. Умението да се забавляваш сам и да намираш постоянно интересни неща, които да правиш, е много важно и полезно за развитието, а и за в бъдеще. По-вероятно е описаният проблем да е от прекомерно внимание и неволно подкопаване на развитието на умение за съсредоточаване и самоинициатива за откриване на заобикалящия свят, не от липса на внимание. Възможно е за няколко седмици да се получи, ако детето е преживяло грандиозна промяна - преместване в нов апартамент, град, тръгване на градина и прочие, но да не е проявявало минимални умения да се занимава само до 3г+ си е от прекалено много вмешателство от страна на родителите, или пък синдром майка-орлица.
И друго интересно уточнение - до към годинка и нещо и двамата бяха силно привързани към мен, но не са ревяли истерично, ако излезна от стаята. След втората годинка и двамата минаха през седмица-две период на силна привързаност към баща си, като към третата годинка станаха като отделни и самостоятелни личности. Дори драми с истеричен рев при тръгване на градина не сме имали. Та, мисълта ми беше, нека децата чустват нашата любов, подкрепа, интерес, нека имаме общи игри и занимания, но нека не ги превръщаме в инвалиди, залепени за полите ни. Никой не печели от това, най-малко те.

Забелязвам, че това, на което едно време му викахме "мамино детенце", сега е стандарт при гледането на деца- до 90% от децата са мамини...

А аз обратното - 20 мин. се има за прекалено много. И се чудят защо децата недоволстват или нагоре в класовете се опитват да привличат вниманието им по всевъзможни начини.

Изтрих си поста,защото написах почити същото.Има същия маниер да си стои сам в стаята и да затваря вратата.Сега направи 8г ,но това се случва откакто е на 4-5 г.Не се е налагало да се мия с него ,да го храня и т.н. откакто се е научил сам.Не ми е стояло на въпрос да зарежа системно домашните задължения и да играя с него.В игрите не съм му равна.Играя толкова,колкото ми.позволява времето,физиката ,нервите и т.н, ако иска повече си има приятели,които са му и на годините и на акъла.Може и сам да се забавлява.По принцип не обича да го надзирават и да дебнат.Ядосва се.Има едно приятелче,което е като лепка.Все върви след някого и е трудно да се откачат от него.Става драма,защо го оставят само.

Само още веднъж да уточня, че аз отделям цялото време, което имам извън работата. Това означава в работните дни от 18.00 докъм 21.00-21.30 ч., когато тя си ляга и през уикендите цялото време, в което е будна. Повече време няма как да извадя от ръкава си, освен да напусна работа, за да сме заедно и през деня, но това ми се вижда доста крайно. Затова и пускам темата - бих искала да имам малко време за себе си, за домакинството и т.н.
Това с 20-те минути с бащата подчертавам, че е от скоро и няма да продължи след септември. Но тя си беше все така привързана към мен, дори преди неговите служебни анагжименти да ескалират. Плюс вече обясних, че говорим за делнични вечер в активна съвместна игра. Това не означава, че той общува с нея само по 20 мин на ден, напротив - разговори на вечеря, в колата, гушкане на дивана и подобни се случват всеки ден. Просто не седи да си играе с нея на кукли, замъци и други повече от 20-30 мин на делнична вечер.  Обясних, и че през уикендите е друго. Във всеки момент, в който има възможност, той ѝ отделя време - ето например снощи след като я взе от занималня се разхождаха два часа навън заедно само двамата. Той на драго сърце би я къпал, даже много иска да я приспива вечер, което би им осигурило чудесна възможност да прекарват поне още час на ден заедно, но тя просто не желае. Иска да се къпе с мен, аз да чета книжки и да разказвам приказки преди лягане и т.н.
Също, имам две приятелки с деца на възрастта на моето, чиито мъже пътуват и децата не ги виждат с месеци, понякога и по половин година и пак не са така вкопчени в майката.
Много се обърквам вече - хем да имаш живот извън децата, хем да нямаш...Няма ли нещо като златна среда?  

Кафе с Канела, трудно се съчетават работа, личен живот и малки деца по начин, който да изпълни желанията на всички. Казвате на детето, че вече само тати ще я къпе и приспива, ще недоволства в началото, но за седмица-две ще свикне. Това, ако може да го направите рутина (таткото да е наличен през тези две седмици), щом тя не желае, няма да е лесно ако се редувате, евентуално може да се разберете ти да я приспиваш през почивните дни. Детето ще възприеме, че това се случва само когато мама не е на работа, наистина упоритост и сравнително кратко време отнема изграждане на нови навици в тази възраст - може да подпитва и после да я къпеш ти, но веднъж свикнала няма да настоява много. У нас таткото отговаря за почивните дни - очавам да са навън с детето почти цял ден, в който аз да имам време за себе си. Вариант също е да я приспивате час по-рано, дори да не заспива, ще се научи, че сложена в леглото стои там и лежи тихо - това ти е час повече без активни занимавки.

Хехе и аз да съм, и аз ще искам 100% от времето ти. С такива развлекателни дейности, кой няма да иска да е все в центъра на забавата.

По това което си написала на мен също ми изглежда като че ли си много вглъбена в това да угодите и развличате дететото всячески. Аз съм привърженик също като Сирен на една доза здравословен игнор. На тази възраст трябва да може да се забавлява сама 20-30 минути. Идеята с часовника е много добра. Даже може от кухненските таймери да навивате. Ако пък се заиграе, на всеки 5-6 минути, давайте знак, че сте там и все пак се интересувате от нея - смигване, поглед, подвикване на някое "браво". Тези неща не стават от раз, но определено се "тренират".

По принцип може да е страх от изоставяне, някои деца го изпитват, когато майките рано тръгнат на работа. А може и да е обикновеното привързване към единия родител, което за щастие е временно. Просто през този период говори с мъжа си да поеме другите неща, които имаш да правиш, занимавай се само с детето, така няма да се натоварваш толкова.
Като тръгне на градина може и да се облекчат нещата.

При нас имаше нещо подобно, но в обратна посока. Не сме се опитвали да го спираме, само облекчих мъжа ми от другите му задължения и от прибиране до излизане беше на нейно разположение, взимаше я винаги, когато беше възможно, намали служебните си ангажименти. Опитите за ограничаване утежняваха положението и според мен биха довели до удължаване на периода.
Иначе като цяло винаги е била много самостоятелна. Просто явно откачат за малко. Минава 

Радвайте се сега на вниманието че после много ще ви липсва детенцето като е целодневно някъде другаде ще порасне и ще имате време за всичко друго че няма и да разберете кога детето вече е голямо

Моята дъщеря е такава. Не ходи на гости на баби дори. Ако някой иска да я гледа за седмица примерно, то това става у дома. Спирам я от градината баба/дядо идват за седмица на гости и си се гледат.

До 3 и нещо вечно ме търсеше да съм на една ръка разстояние от нея. Играе в единия край на площадката и аз трябва да съм там. На 4 вече започна да увеличава периметъра и да играе на познати места с познати деца по-спокойно. На 5 и 6 вече излизат и на полянката извън площадката, като не държи и аз да съм там. Знае на коя пейка стоя и е спокойна. Обаче това при условие, че от три години имаме хубава площадка точно пред входа ни - т.е. знае къде живее, познава абсолютно всички хора и деца, които са там.

В детски кът и до ден днешен отказва да стои, дори и да е с всичките си любими приятели. На рожден ден, аз съм като мебел в детските кътове, защото трябва да съм там. Не знам дали някога ще остане сама вътре. А и не ми се мисли какво ще правим в първи клас......