Публикувана: 26 май 2017, 11:13 ч.
Последно мнение: 8 юли 2024, 14:59 ч.

Книгата, която не можах да дочета - 3

23 908
122
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в произведенията на Ремарк?
Каква е разликата между „На Западния фронт нищо ново“ и „Трима другари“?
Кои книги на Ремарк бихте препоръчали за нов читател?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в произведенията на Ремарк?
  
  Произведенията на Ремарк се въртят главно около военната травма, отчуждението и личните борби на неговите герои. Книгите му изобразяват ужасите на Първата световна война, социалната мизерия и човешките драми, характерни за неговото време. Въпреки че има моменти на надежда, краищата често са отворени, оставяйки читателя да се чувства несигурен.
- Каква е разликата между „На Западния фронт нищо ново“ и „Трима другари“?
  
  Докато "На Западния фронт нищо ново" описва преживяванията на група млади мъже, борещи се да оцелеят по време на войната, "Трима другари" изследва приятелството между трима мъже в следвоенна Германия и техните романтични отношения с жена. Двете книги се фокусират върху различни аспекти на войната и нейните последици; в „Трима другари“ акцентът е поставен върху личните отношения и предизвикателствата на живота след конфликта.
- Кои книги на Ремарк бихте препоръчали за нов читател?
  
  Добри начални книги за нов читател са „На Западния фронт нищо ново“ и „Трима другари“, тъй като те представят основните теми и стил на автора. „Черният обелиск“ е друга дълбока творба, която ни запознава със социалните и икономически проблеми в Германия по време на мирния период след войната.
- Какви са общите теми между Ремарк и Йовков?
- Коя е най-потискащата книга на Ремарк?

# 105 19 дек. 2017, 19:36 ч.

Мнения: 5 170

"Трима другари" си е съвсем отделна, не ми звучи като продължение на никоя. Смислово и исторически може. Тя и "На Западния фронт..." не е точно с продължение - историческо и смислово е, не че действието на едната започва с края на другата.

Започнах "Мансардата на бляновете", а приятелят ми чете "Хавра", новата на Захари Карабашлиев. Изчетох няколко страници от нея (не съм чела 18% сиво), но нещо не ме грабна. Май ще мине в книгите, които не успях да дочета Simple Smile

# 106 19 дек. 2017, 20:04 ч.

Мнения: 22 280

Цитат на: Pesheck в вт, 19 дек 2017, 18:48

По-напред сравнихте Ремарк с Йовков, сигурно е така, но дали от лошия ми опит с „Черния обелиск“, дали защото втория си е наш, определено ми е по на сърце.

Йовков има много разкази с определено антивоенна насоченост - "Последна радост", "Балкан", края цикъла "Вечери в Антимовския хан"

Скрит текст:

(румънски войници опожаряват хана и убиват ханджийката, след като не успяват да я изнасилят

). ИМа и много разкази за войната например "Белият ескадрон", макар че точно този е възвишен. Ако не ме лъже паметта "Чифликът на границата" също е свързан с военна насоченост.
Новелата "Земляци" е една от най-големите на Йовков и спокойно може да се сравни с "На западния фронт нищо ново" на Ремарк в почти всички важни отношения. Самият Йовков е бил поручик.
Като цяло това е едно цяло поколение от хора интелигенти които са били на фронта, участвали са в битки и войната силно повлиява на тяхното мислене - на запад като такива примери може да посочим Джузеф Хелър ("Параграф 22") Ърнест Хемингуей (Сбогом на оръжията)и ЕРих Мария Ремарк (Черният Обелиск, На западният фронт нищо ново), в България такива са Йордан Йовков ("Земляци"), Гео Милев (стихотворен " Главата ми" и целият цикъл "Жестокият пръстен") и Атанас Далчев. ("Дяволско", "Нийщий духом").
Донякъде към това поколение можем да прибавим и Кърт Вонегът ("кланица 5", "Закуска за шампиони"), който участва във Втората световна война и тя силно повлиява на антивоенното му мислене.

Последна редакция: вт, 19 дек 2017, 20:16 от Джон Сняг

# 107 20 дек. 2017, 09:49 ч.

Мнения: 28 805

Е, как без Дебелянов? Та той дори загива във войната...

# 108 20 дек. 2017, 14:22 ч.

Мнения: 262

Цитат на: sali в ср, 22 ное 2017, 01:04

Цитат на: Pesheck в ср, 01 ное 2017, 20:56

Мъчих и мъчих „Параграф 22“ - е не става и не става. Още към 30-та страница я зарязвам.

Поредният опит да прочета Параграф 22 приключи преди около 20-тина дни на около40-та страница. С това преустановявам опитите, същото се отнася и за Цар Плъх. Ами, просто не ми се получава.

Параграф 22 е много любима книга. Съвет при четене - води си бележки кой кой е и ще я прочетеш на един дъх. Много често в житейски ситуации се сещам за тази книга.

# 109 20 дек. 2017, 15:47 ч.

София
Мнения: 2 641

Знам, че много хора я харесват, всъщност може би харесващите я са повече от другите. Точно затова я опитвах няколко пъти, не става и това е. От друга страна в темата като недочетени попаднах на няколко книги, които аз много харесвам, различни сме, един харесва едно, друг - друго.

# 110 21 дек. 2017, 14:44 ч.

Мнения: 22 280

Цитат на: Как` Сийка в ср, 20 дек 2017, 09:49

Е, как без Дебелянов? Та той дори загива във войната...

именно. Дебелянов загива във войната, не е писал за нея след това. Като цяло може да съм изпуснал някого, но има едно цяло поколение от интилигенти, които са участници в Първата световна вой и са антивоенно настроени.

# 111 21 дек. 2017, 14:49 ч.

Мнения: 22 280

Цитат на: diditoto в ср, 20 дек 2017, 14:22

Цитат на: sali в ср, 22 ное 2017, 01:04

Цитат на: Pesheck в ср, 01 ное 2017, 20:56

Мъчих и мъчих „Параграф 22“ - е не става и не става. Още към 30-та страница я зарязвам.

Параграф 22 е тъжна сатира. Хелър е показал, че силните на деня -

Скрит текст:

полковник Каткарт, подполковник Корн, Майор Майор, лейтенант Шайпскоф с неговите маршировки, дори шефа на синдикатите Майлоу и неговия картелен "опозиционер" ефрейтор Уинтъргриън

оцеляват и благоденстват.
В същото време обикновените войнци

Скрит текст:

като Нейтли или вожда Бял Полуовес

гинат по фронта. Всичко е да доброто на народа, докато големците се договарят с врага. На този фон Йосаря чувства униформата опетнена и не иска да я носи, затова се съблича гол. Но тъй като ситуацията е неловка (той се е отличил) вместо да го накажат му дават медал и го връщат в строя.

Скрит текст:

На края на книгата Йосарян бяга от фронта, защото проумява че това е единственият начин да се спаси - да стане част от номенклатурата или да избяга. Финалът е отворен.

# 112 22 дек. 2017, 13:33 ч.

Мнения: 3 058

Не обичам да оставям книги, все се насилвам и си ги изчитам докрая, но наскоро не се стърпях и зарязах за пръв път една - "Балкански грешник" на Димитър Кирков. Започнах я с огромен мерак, изчетох сума ти положителни коментари и на 40-та страница я върнах в библиотеката. Никак не ми допадна.

# 113 3 ян. 2018, 20:27 ч.

Мнения: 5 170

Започнах "Мансардата на бляновете". Мъчителна ми е. Отказвам се засега. Подобен беше случая със "Сенки в Рая" пак на Ремарк, която дочетох след няколко години. Тази е много лежерна, носталгична, тъжна... И засега няма действие.

# 114 4 ян. 2018, 19:58 ч.

Мнения: 740

Не можах да дочета " Коледна песен"

# 115 6 ян. 2018, 23:31 ч.

Мнения: 60

Цитат на: _Мishel_ в вт, 24 окт 2017, 23:20

"И страж да бди на пост", нередектирана версия на " Да убиеш присмехулник" На Харпър Ли. Считам, че редакторката накарала авторката да преработва и преработва суровата версия цели две години е права. Ужасно написана книга.

Аз я прочетох, но на инат. Не ми хареса, ама никак. Определено "Да убиеш присмехулник" е класи над тази "необработена" версия.

# 116 7 ян. 2018, 15:32 ч.

Мнения: 740

Цитат на: ticiana в сб, 06 яну 2018, 23:31

Цитат на: _Мishel_ в вт, 24 окт 2017, 23:20

Да и аз не можах дя я дочета стигнах до 18-та страница и я зарязах, а "Да убиеш присмехулник" ми е една от любимите книги

# 117 7 юли 2024, 15:29 ч.

Мнения: X

Извинявам се, ако е грешно, че повдигам толкова стара тема, но е трета по темата за недочетени книги, а друга подобна не намерих пък и не е лоша. Хубаво е да има повече дискусии в този прекрасен литературен раздел. Ще се радвам една тема да бъде съживена.🙏🏻

По темата рядко оставям книга недочетена, но сега Показните екзекуции. От апостол Петър до Саддам Хюсеин. Стигнах до 30та страница и я махнах. Твърде историческо и религиозно ми започна.

# 118 7 юли 2024, 15:45 ч.

Мнения: 20 000

Аз Физика на тъгата не дочетох.
Времеубежище с голям зор и много пропускане завърших. Толкова скучни книги с нахвърляни мисли с празни претенции за оригиналност скоро не бях чела. Не знам на какво отгоре му дадоха Букър на Г. Господинов, но има много по-стойностни творби на съвременни български писатели.
Идеята на Времеубежище е много оригинална, но за мен е трагично реализирана.

# 119 7 юли 2024, 15:52 ч.

Мнения: X

За тази Физика на тъгата съм чела отзиви, че трудно се четяла и разбирала. Не знам. 🤷🏻‍♀️ Гледала съм я, попадала ми е в библиотеката, но не ме грабна някак и с тази безлична корица. Отделно съм скептична към българските автори. Има попадения, но като цяло не са ми по вкуса.

Препоръчани теми

В момента чета... 96

Промоции на книги - тема 23 - Цундоку, трупаме книги без срам

Темата за СТИВЪН КИНГ - №16

Скандинавска литература - тема №2

Причина:

Причина: