КАНАДСКА лятна тема - 60

Това за адаптацията зависи изцяло от детето/възрастния. Нашият син беше на 12 и не е имал проблеми. Ние бяхме съответно на по 33 и 37. Трудностите могат да дойдат от незнаене на езика или нежелание за научаването му.

Или от невъзможност да се практикува професията, особено ако човек в България е достигнал високо ниво, а в Канада трябва да започва от нулата.

Започвам едно по едно - аз съм на 32, мъжът ми на 40. Децата са на 5 и 8.
Аз се занимавам с превоз на товари по въздух и вода (контейнери). Имам IATA за опасни товари, буквално в света сме под и около 100 000  IATA е канадска организация, която регулира всичко по въздух от превозвачи, екипаж, превоз на пътници и товари и продажба на самолетни билети - буквално всичко. Важи още 2 години после ще трябва да го подновявам.
Английският ми е на ниво B2 със сертификат на Кембридж, имам и В2 DELE от Сервантес, Испания. IELTS честно казано след подготовка от няколко месеца, колко да свикна с формата не мисля, че ще ми е проблем, т.к. ежедневно по над 8 часа дневно комуникирам основно на английски.
Мъжът е с по-високо английски от моя и има също доста високо владеене на руски, макар и да няма диплома за него. За Английски има документ.

 Polar bear, приятелката ми е в Бари. Те също имаха изключително висок стандарт и емигрираха по същите причини. Не мисля, че е опция да сме при тях, на мен ми трябва или пристанище или летище и то голямо

Мъжът ми не е на 100% убеден, аз поне не усещам подкрепата му в това начинание и не искам да тръгваме, само защото той се е съгласил с мен... та в тази връзка, не че сме се отказали, просто явно на него му трябва още време... според него ще е същото навсякъде, а аз не съм убедена, защото като отида в Испания за 10 дни хвърлям боклука разделно, не паркирам на улицата, а си плащам по 5 евро за паркинг и т.н. и т.н. вкл и аз спазвам правилата, които държавата е установила и точно такива правила търся и най-вече както е писала Юна - спокойствие

Професията ти е хубава, особено за Монреал Но пък трябва френски. Е ние започнахме да го учим, когато подадохме документите и бяхме доста неприятно изненадани, когато само след 3 месеца ни викнаха на интервю. Гледай с какви темпове започнахме да го учим тогава. Добре че ми се оттават езиците, та изнесох интервюто на гръб, мъжът като блокира и само каза, че косата му е синя.
 
Това с мъжът ти го виждам като проблем, защото съм имала и продължавам да имам същия. Ако питаш моя, по хубаво от България няма, бира, приятели, купон, ама как ще плаща за купона не мисли. Той си ходи 2 пъти за по 3 седмици и много му хареса, ама с готови от тук пари е лесно.

Обмислете го добре и ще си решите, иначе аз с 2 ръце съм за тук - неведнъж съм казвала, че тук се чувствам комфортно, спокойно и на място, както примерно не съм се чувствала, когато живеех в Дубай.

Аз писах за спокойствието Не знам за пристанищата как е, но по летищата трябва да си гражданин, за да те назначат. В нашата компания има отдел Трафик, където се занимават точно с контейнери, митници и т.н.Най-добре проучи какво се изисква за работа в тази област и дали си готова да работиш нещо друго, докато си намериш това, което търсиш. Мъжът ти с какво се занимава, какви са изгледите да си намери сходна работа в Канада?

Здравейте, имате ли информация за български зъболекар в канада

Канада е много общо понятие. Провиниця, град?

В Монреал има няколко, аз лично също ходя при българка. Предполагам и другаде има.

Времето няма да помогне, а точно обратното. Колкото повече напредва възрастта, толкова по-малко е склонен човек на подобни приключения. Пък ако имате хубави условия на живот и не ви се правят жертви, навиването ще е доста по-трудно.
Заради децата обаче си струва.
Има много взаимно уважение в отношенията между хората и като цяло живеят с идеята, че правилата са в техен интерес и ги спазват, осъзнавайки, че така само си правят услуга. Докато в България като че ли правилата се смятат за нещо, кеото е в ущърб на отделния човек и той може да си докара полза само ако намери как да ги заобиколи. Преди да дойда в Канада не си давах сметка до каква степен българите нарушават и заобикалят правила с цел да са по-големи тарикати. Знаех, че го има това, но не усещах добре мащабите.

Оо не, моят е пълна противоположност. Той освен на тренировки, никъде другаде не ходи, даже приятели няма и не обича да се събира - става в 6 сутринта, буди баткото и ходят да ритат заедно, като се прибере от работа пак взима децата от градина/училище и са заедно докато аз се прибераот работа  и той отиде да тренира. При него по-скоро е това, че той изкара всички категории за камион, които се признават в цял свят, но според мен не се вижда далеч от семейството. И това е основната причина да се дърпа от емиграция, защото поне докато аз си намеря свястна работа, той ще трябва да е далеч от семейството. Иначе от 10г.е в отдел продажби на един от най-големите инвеститори в БГ (знам, че колежката му има профил и се притеснявам да не го злепоставя, като издам намеренията ни, затова няма да споделям повече)
Аз съм спедитор, т.е. нямам досег с митнически власти и т.н. или поне не би трябвало да имам - обработвам запитвания и продавам място на кораб/самолет - давам насоки как нещото си трябва да бъде превозено, ако е опасен товар как трябва да е маркирано, за да мине после митница и т.н. Документите са унифицирани за цял свят. В Европа са ми предлагали работа, може би наистина трябва да проверя, но от тук не знам как ще стане, не би трябвало да е проблем, но предполагам, че финално ще разбера дали мога да го работя на място. Иначе да - започнах да работя на 14 като сервитьорка на 18 бях на 2 места през деня в кафето, вечер в дискотека; после бях продавачка, след това понаучих език и бях на рецепция и така със скромните ми познания по английски започнах в спедиция с камиони, после изкарах сертификатите и се пуснах с контейнери, а от мин година и във въздушните превози. Даже и да започна с чистене на повръщано не се притеснявам, познавам се и знам, че ми трябват 3 години и ще съм на същото положение като в момента. Ще до драпам И после когато това стане искам спокойствие,  нищо друго

Юна, няма нищо, което да мразя повече от тарикатите.Случвало се е да ме хванат в нарушение - влезнах в забранена улица, не видях знака - пред него имаше хубаво разлистило се дърво, това не е оправдание - казах пишете ми акт, няма да се оправдавам. Имам наистина много връзки, мога да уредя и себе си и децата си където си искам по дръжавните учреждения - била съм наистина притисната, без работа и не го направих и всички ми казваха, че съм луда, а за мен беше да призная, че съм некадърна и не мога да се справя сама. И като дойде някой да ми се прави на тарикат... направо откачам - имаме случаи "ама не може ли марка да внесем" - не може. Има си маркодържател, всичко останало е контрабанда. И децата си възпитавам по същия начин, за добро или за лошо ...

При нас беше обратното. Мъжът ми натискаше за емиграция - аз се дърпах. Понякога хората имат нужда да излязат от зоната си на комфорт и просто да действат, страх не страх. 

Аз много  харесвам Канада.
Ние дойдохме на 27/29 години.  Нямахме деца. Поживяхме в Монтреал година. Не ни харесваше. Може би го сравнявахме с Сащ, където сме били  по студенски бригади. Френският език също не ни е любим. (Нищо, че сега дъщерята ходи на френско училище). Преместихме се в Едмънтън. За сега е нашето място. Имаме много приятели. Събираме се постоянно. Помагаме си. Двамата се справяме добре в работата си.
Имаме две деца.. В очакване на трето до седмици... Баби и дядовци се научиха да пътуват по самолетите и ни гостуват.
В началото аз не исках да ходя въобще до България. Ходихме последните две лета. Харесва ми , но го приемам за ваканция. Гледам  да не се разочаровам и да се дразня от хилядите неправилни неща.

Днес се замислих за това, което Polar Bear беше писала дали бих могла да работя същата работа и се сетих, че ние всъщност работим с доста канадски фирми и си комуникираме с хора, със турски, сръбски фамилии, т.е. би трябвало наистина да не е проблем.
Моя мъж ще ме побърка - един ден е съгласен и буквално на другия ден вече е на другия полюс...

Процедурaтa отнемa много време. Вие си зaпочнете дa действaте по нея, a с времето много нещa ще ви се избистрят.

Писах за летищата - за някои позиции се изисква да си придобил гражданство. За фирмите няма такова изискване. Ти проучи ли как точно стоят нещата? Какво е името на професията ти на английски и какъв код е по канадския NOC?

Polar Bear, мисля че е това: http://noc.esdc.gc.ca/English/noc/ProfileQuickSearch.aspx?val=1& … p;val65=logistics   NOC: 1215

Реално, обаче при кандидатстване ще бъде National Occupational Classification (NOC) 1123
защото съм с магистратура по PR и имам 6 години във Fraport, което си наистина голяма международна компания и ми дава повече точки, както опита така и образованието. Отделно ако се взимат под внимание имам 2 международни награди, едната от международното PR дружество, другата от Daimler.