Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 13

  • 75 188
  • 701
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 320
И аз имах много неуспешни опити, според мен и това си има добри страни, разбираш кои са ти слабите места и работиш върху тях.
От противничките на книгите съм, на мен не ми помогнаха, по-скоро ме провокираха да запаля и никога не бих подарила такава.
Използвах заместители, не се препоръчват, за да не изпаднеш от една зависимост в друга, но при мен нямаше друг вариант. През първия месец беше храната, не се лишавах от нищо, а попринцип ограничавам пърженото, тестено, сладкото, та вредната храна много ми помогна. След това започнах да се храня нормално, но и ежедневен спорт, пак около месец. Направо се изтощавах, през почивните дни и по два пъти на ден. Вече към третия месец посвикнах да не пуша, но все още си стоях вкъщи и не излизах вечер, за да не се дразня. Помня, че все ме избиваше на чистене петък и събота вечер Smiley Никога не е било толкова чисто вкъщи Smile

# 376
  • Мнения: 631
Аз преди 9 години ги бях спряла за около 7 месеца, май ви казвах. Та, първите 2 месеца си лягах с кокошките, завивах се през глава и се молех да заспя по-бързо. После стана по-лесно, ама не удържах фронта. И сега все се каня да се наканя, ама....

# 377
  • Мнения: 552
Аз преди 9 години ги бях спряла за около 7 месеца, май ви казвах. Та, първите 2 месеца си лягах с кокошките, завивах се през глава и се молех да заспя по-бързо. После стана по-лесно, ама не удържах фронта. И сега все се каня да се наканя, ама....

Това, което се случи с мен след като прочетох в книгата на Алън Кар,  в която пишеше за заблудите около тютюнопушенето и накрая казва да запалиш последната си цигара, а след това никога, никога да не палиш отново... ами изпаднах  в някакъв панически ужас, че това е последната цигара в животът ми и не можех да сваря да тичам до магазина Rage
Сега чета друга книга, в която пък пише, че завинаги си оставаме бивши пушачи и че трябва да се научим да живеем с желанието ни да искаме да пушим, да го приемаме и да не се страхуваме , че го изпитваме (даже било добре че го имаме) и после следват други техники, една от които е да държиш цигари със себе си в периода на отказване- това пък ми се струва адски изкушаващо... Както и да е, опитвам и ще продължавам да опитвам различни начини, защото знам, че всичко е в главата. Успех на всички отказващи цигарите! Искам само да не се отчайваме, и дори някои от нас , които са спирали и започвали наново да не се винят и съдят! Вярвам и че всичко започва от това да обичаме и приемаме себе си!

# 378
  • Варна
  • Мнения: 4 108
За два месеца и половина успя да ме изкуши с две цигари единствено колегата, защото беше с мен в напрегнати ситуации и ми предложи. Не бих отишла да си купя ако бях сама.
Аз пуших и двата пъти и честно да ви кажа въобще не страдам от таз работа, нито цигари си купувам.
Не се вторачвам в темата и не си поставям ограничения.

# 379
  • Бургас
  • Мнения: 6 338
Няколко месеца носих неотворени цигари.Наистина го има този момент с паниката, че няма да намеря цигари ако ми се допуши.Само, че взех такива, каквито по принцип не обичах.Веднъж дори някой ме ядоса и ги отворих, но слова богу като си помислих какъв вкус ще имат и се отказах.
За вкуса знам, защото като родих, така се случи, че не пуших едно известно време, без да искам стана, не нарочно.Дойде пролет и закопнях за кафенце и цигарки, поядосах се тук-таме и хайде -една с кафето, две в парка и така, но помня, че първоначално ми бяха много гадни, но аз настоях да пуша Mr. Green
Тогава ми светна за първи път, но не обърнах много внимание, исках си да пуша.Чак след 6 години спрях цигарите.

За разлика от втория път, тогава напълнях.Хората отслабваха след раждането, а аз напълнях.

# 380
  • Мнения: 630
Аз съм много пристрастена.
Не мога да повярвам,че това е най-трудната битка в живота ми.
На фона на всички останали... това е абсурд.
Ще чета.Дано успея...

# 381
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Това е нещо, което няма кой друг да направи за нас.
Установих, че доста бързо се отразява на външния вид, в положителна посока.

# 382
  • Мнения: 630
Това е нещо, което няма кой друг да направи за нас.
Установих, че доста бързо се отразява на външния вид, в положителна посока.


Разкажи ми ! Да се вдъхновя Innocent
Не,че не го предполагам.... но друго си е да го чуя в детайли от някого,на когото му се е случило.




# 383
  • Мнения: 3 795
Аз съм много пристрастена.
Не мога да повярвам,че това е най-трудната битка в живота ми.
На фона на всички останали... това е абсурд.
Ще чета.Дано успея...
Цигарите бяха най добрият ми приятел и в добро и в лошо.Когато спрях цигарите,не намирах стимул да стана сутрин ,а съм работеща,семейна,с дете....Крещях като луда по мъжа ми и детето,най вече на детето...Изпадах в истерии ...Месеци след това нещата бавно влизат в рамки и тепърва осъзнах,колко съм била зависима...И въпреки всичко успях са се справя.Всеки ден е борба,колкото и клиширано да звучи,но съм горда със себе си!

# 384
  • Мнения: 630
След колко време горе долу идва ,,моментът на откровението,, ?
Тоест тогава когато спират да ти липсват цигарите и разбираш,че е било пълна глупост да пушиш ?

# 385
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Това е нещо, което няма кой друг да направи за нас.
Установих, че доста бързо се отразява на външния вид, в положителна посока.


Разкажи ми ! Да се вдъхновя Innocent
Не,че не го предполагам.... но друго си е да го чуя в детайли от някого,на когото му се е случило.


По някое време преди нова година започнах да чета, ей така неангажиращо и от любопитство, материали на тема "какво става като спрем да пушим". Четях с кафето например или преди да заспя.
Не се хвърлях в драми - от утре, от след 16 дни - край спирам, съвсем не. Четях си като пич и си заспивах, а после сутрин на аспиратора ми се надуваше главата, ама пуших.

След нова година като свърши кутията просто не излязох за следващата. Очаквах повече драма да ми се случи, но истината е, че започнах спорт и режим на хранене седмица след като спрях цигарите. Това ми помогна със сигурност, но то е отпосле. Самата предварителна обработка си я направих така - четене за приспиване, без ангажименти ...

Последна редакция: нд, 18 мар 2018, 21:38 от Мира Иванова

# 386
  • Мнения: 630
И аз съм опитвала как ли не.
И с четене също.
Но уви. Много бързо ми минава въздействието на прочетеното явно.

# 387
  • Мнения: 3 795
Моментът на откровение при всеки е по различно време,при някой липсва даже...Но докато си повтаряш,че няма да успееш,то със сигурност ще се провалиш.Аз и сега бих запалила.7 мес.не пуша.Пуши ми се,даже още сънувам,че пуша,но не е постоянно,като в началото.Но съм сигурна,че ще става все по добре и по добре.

# 388
  • Варна
  • Мнения: 6 321
Още два месеца и ще стане 1 година,откакто не пуша. Около мен всички, които отказаха цигарите някога, твърдят, че изобщо не им се пуши. Вкл. мъж, сестра, зет. Кака ми от 4 г. не пуши, другите и те навъртяха години.
Аз съм единствената май, която все още има желание да пуши. Но се въздържам.
Като се сетя, гледам да се разсея и след малко забравям.

# 389
  • Мнения: 1 004
Здравейте! Не съм влизала тук от години май...но исках просто да ви дам кураж на всички и да кажа, че аз още не пуша Smile Никога не съм мислила, че ще изкарам толкова, но колкото повече време минава, толкова по-малко си представям, че пак ще пуша...в момента дори и при стрес не си помислям за цигара. Мисля, че след 3тата година вече наистина взех да се приемам като непушач..
Успех!

Общи условия

Активация на акаунт