Записвам се и аз!! При мен ще е доста трудно,защото всички вкъщи пушат.
Все казвам последна неделя пуша и спирам и така всяка седмица..
Все казвам последна неделя пуша и спирам и така всяка седмица..
- Публикувана: 29 май 2017, 12:34 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2019, 12:53 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 13
Записвам се и аз!! При мен ще е доста трудно,защото всички вкъщи пушат.
Все казвам последна неделя пуша и спирам и така всяка седмица..
Все казвам последна неделя пуша и спирам и така всяка седмица..
Животът без цигари е прекрасен...
Преди месец напрвих 8 години без цигари.
Щом аз успях... значи всеки го може!
Много е лесно, когато го пожелаеш.Щом си в темата значи мислиш по този въпрос.Въпрос на самообработка и нагласа, и момента идва.Чети книгите, дори и да не ги откажеш, отношението ти ще се промени постепенно.
Поне в началото ограничавайте събиранията с пушачи.Дори и след толкова години непушене, понякога като ми замирише изпитвам носталгия, не по цигарите, а по самите жестове, по пушаческата групичка т.е по-скоро по социалния елемент, но да глътна отново това л...о, в никакъв случай.
+ поста преди мен.
Поне в началото ограничавайте събиранията с пушачи.Дори и след толкова години непушене, понякога като ми замирише изпитвам носталгия, не по цигарите, а по самите жестове, по пушаческата групичка т.е по-скоро по социалния елемент, но да глътна отново това л...о, в никакъв случай.
+ поста преди мен.
Здравейте, Днес правя 1 месец без цигари. Колкото повече минава времето, толкова не се сещам за цигарите. Пушех от повече от 15 години, като в последно време пушех по 1 кутия на ден. Отказването го обмислях от доста време, защото започнах да не се чувствам добре, кашлях, задъхвах се, а в същото време се опитвах да спортувам. Като се прибирах от стадиона и минаваха около 2 часа пак запалвах и се срамувах от себе си. Купих си книгата на Алън Кар Не пуша вече. Прочетох я, но не ги отказах веднага, а след около седмица. Предполагам, че книгата ми е помогнала психически, но важно е желанието за промяната. Човек когато силно иска нещо, всичко се нарежда. Сега се чувствам много по-добре и се гордея с постъпката си. Честно казано ме е страх да се хваля много, да не би да пропуша пак, знае ли човек.....Но колкото повече минава времето, толкова по ми е добре без цигари. И хубавото е че започвам да ги забравям. Желая успех на всички, които искат да ги откажат - Вярвайте в себе си, искаш ли, значи можеш!
Здравейте, Днес правя 1 месец без цигари. Колкото повече минава времето, толкова не се сещам за цигарите. Пушех от повече от 15 години, като в последно време пушех по 1 кутия на ден. Отказването го обмислях от доста време, защото започнах да не се чувствам добре, кашлях, задъхвах се, а в същото време се опитвах да спортувам. Като се прибирах от стадиона и минаваха около 2 часа пак запалвах и се срамувах от себе си. Купих си книгата на Алън Кар Не пуша вече. Прочетох я, но не ги отказах веднага, а след около седмица. Предполагам, че книгата ми е помогнала психически, но важно е желанието за промяната. Човек когато силно иска нещо, всичко се нарежда. Сега се чувствам много по-добре и се гордея с постъпката си. Честно казано ме е страх да се хваля много, да не би да пропуша пак, знае ли човек.....Но колкото повече минава времето, толкова по ми е добре без цигари. И хубавото е че започвам да ги забравям. Желая успех на всички, които искат да ги откажат - Вярвайте в себе си, искаш ли, значи можеш!
И без цигари става, ама не съм ги прежалила още. Година и половина след спирането. Все още ми се приисква да запаля, но просто не го правя. Сигурно цял живот ще ми се пуши.
Предполагам има голямо значение мотивацията. Аз не пуша заради страх от болести, след като се разболях от пневмония.
Предполагам има голямо значение мотивацията. Аз не пуша заради страх от болести, след като се разболях от пневмония.
Здравейте момичета, приемате ли нови попълнения? 🙂 Не пуша от една седмица. Стажът ми на пушач е около 14 години. Пушех по кутия-кутия и нещо на ден. Спирала съм ги само по време на бременност и кърмене (като през бременността не напълно, защото припалвах по някоя цигара от време на време). После пак си ги започнах по старо му, просто нямах и намерение да ги спирам окончателно. От известно време усещам ясно вредата от тютюнопушенето - тежест в гърдите, плитко дишане, бързо се изморявам и т.н. А най - ужасно се чувствам заради това, че осъзнах колко често пренебрегвам детето си с думите "ей сега идвам, само да изпуша 1 цигара" или " почакай малко, само да си допуша цигарата"... 😓
Реших, че е време да ги откажа! Подготвях се психически известно време, прочетох книгата "Не пуша вече" и изпуших последната си цигара. Не бих казала, че ми се пуши непреодолимо, НО се чувствам в депресия. Апатична съм. Ако нещо, дори малко тръгне на криво, става истинска трагедия - то е рев, невиждани нерви, драми.... и тогава ми се допушва неистово. Иначе през деня не ми се допушва силно, пия си кафе без цигара и без това да е драма, срещам се с приятели пушачи, и с това се справям, но се чувствам депресирана и направо нещастна! Половината си живот съм пушила. Не помня какво е да си непушач. Има ли някоя от вас, коята е усещала подобно депресивно състояние? Как се справихте и колко време продължи?
Реших, че е време да ги откажа! Подготвях се психически известно време, прочетох книгата "Не пуша вече" и изпуших последната си цигара. Не бих казала, че ми се пуши непреодолимо, НО се чувствам в депресия. Апатична съм. Ако нещо, дори малко тръгне на криво, става истинска трагедия - то е рев, невиждани нерви, драми.... и тогава ми се допушва неистово. Иначе през деня не ми се допушва силно, пия си кафе без цигара и без това да е драма, срещам се с приятели пушачи, и с това се справям, но се чувствам депресирана и направо нещастна! Половината си живот съм пушила. Не помня какво е да си непушач. Има ли някоя от вас, коята е усещала подобно депресивно състояние? Как се справихте и колко време продължи?
На мен ми се пуши не само като ми е тревожно. И друг път съм писала, че на мен не ми се случи да забравя за цигарите с времето. Да де, ама пак не пуша, година и половина след отказването. Просто с времето по-рядко се сещаш. Но желанието ми си стои, просто го игнорвам.
Временно е, спокойно, все по-леко ще става. Някакви пориви имах май докъм година - година и нещо, но все по-нарядко и кратки. Пуших около 16г преди да ги спра, не съм палила от около 7 и половина. Вече дори не мога да си представя живот, в който паля цигара. Бих казала, че това беше решение, което повлече крак за много нови и хубави неща в живота ми. Спортувам активно, особено в последните 4г, функционални тренировки, кросфит, джогинг, тенис, дори и един полумаратон разписах. Обръщам повече внимание на храненето и съня си, пускам си изследвания профилактично, които са супер. И не на последно място, имам повече време за децата.
Dori_n, нормално е това депресивно състояние, аз също минах през него. През всякави неща минах като се замисля, дори вече не помня, но едно е важното - всичко лошо отмина! Останаха само положителните промени, желанието за спорт, за по-здравословен начин на живот, по-бързото наспиване и т.н.
Като време може би няколко месеца беше наситено с всяакви странности, проблеми със съня, някои хора имат проблеми и с wc, но да - апатията и депресията също бяха в първите седмици, може би дори месеци, не помня точно. Трябва да се мине през това и всичко ще се върне по старо му! Всички тези проблеми са последните издихания на никотиновото чудовище вътре в теб
Като време може би няколко месеца беше наситено с всяакви странности, проблеми със съня, някои хора имат проблеми и с wc, но да - апатията и депресията също бяха в първите седмици, може би дори месеци, не помня точно. Трябва да се мине през това и всичко ще се върне по старо му! Всички тези проблеми са последните издихания на никотиновото чудовище вътре в теб