Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 13

Привет.Аз също от скоро не пуша.На 11.09. става един месец.Вече не ми се пали ,дори не се сещам за цигара.Първите дни обаче беше ад.Стискай зъби ,първите 10 дни са тежки

Всеки е имал трудни моменти в живота. Преди повече от 10 години, у дома за кратко се наложи да затегнем коланите  на макс. Аз пушех. Намразих се! В бюрото ми имаше един стек LM-100 пакет, без два пакета...така си и останаха. По ТВ даваха един сериал, Lost. Попадналите на острова от катастрофата все пак с нещо се препитаваха...оцеляха. А цигари...??? М? Някой да се спомина от липсата им?
И така. " На острова си - казах си - цигари няма, айде, мри да те видя! Айде де! И до сега. Това ми беше най- тежкото изпитание на волята. Цигарите са на второ място по степен на пристрастяване след хероина! Желанието  изчезва последно, а някога и не изчезва. Но нуждата да пуша след втория месец при мен почти изчезна. Все още приятно ми ухае тютюневия дим, но като запаля...не е същото вече.
Чуеш ли някой да брои дните от когато ги е отказал - значи не ги е отказал още...хах...
Успех!

Здравейте. Аз реших да спра да отлагам във времето "от утре спирам" "от понеделник" "след морето" и тнт. Та реших от днес! Изпих първото си кафе от поне 10 години без цигара. На 30 съм и пуша от 13 14 години. В момента чета книгата на Алън Кар и ще прочета старите теми във форума. Дано да успея. Някой да си правим компания в спирането?

Пиши тук, всички ще ти правим компания . Може да прочетеш и в нета, какво се случва с тялото при отказване, за да знаеш какви неразположения да очакваш/това само в първите дни/, после идва хубавото. Чиста, свежа кожа, бели зъби, енергия, въздух, повече време/това много ми хареса, на мен все не ми достигаше време да свърша всичко и все претупвах нещата, за да имам време за цигара/ и още много позитиви.  Ако те вълнува нещо конкретно, питай.

Как се справяте с непреодолимото желание да си дръпнете един - два пъти? Моля, помагайте - опитвам се да ги спра, вчера цял ден добре и вечерта нещо ми стана и не можах да се спра да запаля Имам чувството, че никога няма да мога да ги спра.

Ами.. аз не искам да броя седмиците, не ми се брои, ама не пуша.. и толкова.
А за желанието да си дръпнеш- абстиненция му се казва, в началото ти се ще да нахраниш никотиновия глад. Аз в такъв момент си казвам, че не ми се пуши, ами съм в абстиненция, като наркоман, като си кажеш няколко пъти, че си наркоман и рязко спира да ти се придръпва ни веднъж, ни дваж..
Това при мен де, при всеки работи различно нещо..

Стана ли ти по-добре като запали? Ама честно?
На мен не, аз исках да спра да пиша и като запалих на осмия ден и ми стана отвратително и психически и физически. Отвратих се от себе си, казах си, че цигарите не са по-силни от мен, нищо хубаво не ми носят, зависима съм от тях, тровят ме, скъпи са, мириша, гади ми се. Но много исках да не пуша, много, това ми беше водещото. Реших, че това, че не искам да пуша е по-силно от порива да ми запаля.

Въобще не ми стана по-добре, отвратих се от себе си, от това че една цигара е по-силна от мен.

Продължавай с тия мисли, скоро няма и да се сещаш за цигарите.

Един съвет, усмисли, че не се "лишаваш" от цигари, като ги спираш, именно обратното - освобождаваш се от тях.. разликата е голяма,  ако мозъкът ти завърти в тази посока на мислене, няма да се опитваш да се въздържаш от това да пушиш, ами по-скоро ще се донавиваш да не го правиш, за да не е част от ежедневието ти. Не знам дали успявам да обясня това, което е в главата ми..

Заспивам без да се притеснявам дали на ММ му мириша, дали да не отида да си измия зъбите пак или пък ръцете, утре зъболекарката ще ми каже ли, че зъбите ми са пожълтели или започва да се появява пароднтоза? Будя се отпочинала, без задух, без кашлица и без вкус на общ. тоалетна в устата си. Пия кафето си и за първи път от 6 години разбирам, че най-голямата лъжа е , че сутрешното кафе е най-хубаво с цигарка. Лъжа! Лъжа! Сутрешното кафе е най-хубаво в събота, в леглото, с ММ усещайки вкуса му и без да лъхаш на цигари с цялото си същество!
И всяко хранене, най-накрая да се насладиш на самата храна, а не да бързаш да се натъпчеш, че да може после да пушиш една, аджеба, и никотиновия глад да залъжеш, да хапнеш едно суфле за десерт и това да е остатъчния вкус след обяда..

С две думи, хубаво е, стига да осъзнаеш, че не се лишаваш от нищо със спирането, освобождаваш се

Вече 5 години щастлива непушачка.Успех на всички,лесно е!!!!

Здравейте момичета. Скоро, след около месец, ми предстои да отказвам цигарите. Казвам след месец, тъй като през това време имам някоѝ важни задължения, и не мога да си позволя да съм кълбо от нерви. Но после.... Ами ще ги отказвам, м-ка им.  
    Ще  ви се оплача относно моята история ..., до сега съм ги отказвала 3 пъти. По-скоро веднъж, защото първите 2 пъти бяха просто жалки опити. Явно съм доста зависима от тази гадост /пуша по 1 кутия на ден, но в екстремни моменти и доста повече/, защото отказването им наистина ми е ужасно трудно.
      При първият опит, за 5 дена, на 5тият ден вдигнах скандал на непозната жена в магазин за хранителни стоки. Даже не помня и за какво го направих, тя жената не беше и с нищо виновна. Просто си изтървах нервите, такова кълбо от нерви бях тогава... Много се засрамих от себе си, чувството беше ужасно. Не можех просто да ходя по улиците и да крещя на хората за щяло и нещяло, само защото ми се пуши  . Ииии... пропуших отново.
      Втори жалък опит за около седмица. Всеки ден ставам в 4-5 и отивам за риба /нищо че съм жена  /, само и само да не виждам хора пред очите си. Вечер си лягах рано, че когато спа поне, не ми се пуши  . На 5тия ден ходих на кафе с приятел-непушач. На масата имаше пепелник и несъзнателно в един момент започнах да изтръсквам в него въображаема цигара, която всъщност не държах. Той ми се опули на среща ей така  . После доста се посмяхме де   На 7мия ден бях готова да убия всеки, който ми се мерне пред очите. Осъзнах че тормозя хората около себе си и реших че така не може да продължава  . Ииии.... пропуших отново.
     Трети, значително по-сполучлив опит,.... за цели 2ва месеца. Първата седмица с лепенка Никорет на гърба, дъвка Никорет в устата, и цигара в ръката. И хич не ми ставаше гадно даже. Втора седмица с лепенка, дъвка и по 1 цигара на ден. От третата седмица без цигари и дъвка в много редки случаи. От четвърта седмица само на лепенки. До тук добре, ама кризите за никотинов глад.... През 20 минути като родилни  контракции бяха. Стомахът ми се свиваше на топка, и започвах да гледам на кръв  . Добре поне, че за 2-3мин отминаваха. Ама след 20мин. хайде пак на ново. След няколко дена направо си знаех кога да очаквам поредната криза. На всичкото отгоре ми се смени вкусът в устата. Нямаше го онзи така познат и "скъп" горчиво-кисел вкус. / Та аз дори след като си измия зъбите запалвам цигара, та да си оправя вкусът в устата/. Ииии.... ами таз уста не беше мойта.
Холът спря да мирише на цигари.... ами и този хол не беше моят. Липсваше ми старото му и познато "ухание" на тютюн. Нямаше ги и мръсните пепелници и запалки. И това ми беше странно. Чувствах се сякаш съм на гости в собственият си дом.  Когато не носих цигари във себе си, изпадах в нервна криза. Та затова си носех все една кутия с мене, за успокоение, в случай че съвсем преритам. И така, мъка, мъка и пак мъка, цели 2ва месеца. През цялото време бях като парцал, дали заради нервите, или си беше страничен ефект от отказването. Будех се сутрин с натрапчивата мисъл за цигара и вечер заспивах пак със същата мисъл. Сънувах че пуша, даже на сън съм си движела ръката все едно че си дърпам от цигара. Добрата новина е, че към края на втория месец кризите за цигара станаха по-на рядко /вече не бяха на 20мин./. За съжаление обаче това не помогна. Просто не издържах и отново пропуших  .  Иначе не се дразнех от пушещи около мене. Кафето ми беше някак тъпо без цигари, и вместо да му се наслаждавам го гълтах за минута, но иначе не мога да кажа че ми се е пушело повече докато го пия. Та на мен и без кафе непрекъснато ми се пушеше зверски.  . Мъжът ми, който е пушач, когато ме целунеше направо дъхът ми секваше. Така се задушавах само от дъхът му на цигари, че въздух едва си поемах и започвах да кашлям ужасно, все едно съм вдишала от ауспух. И въпреки това пак ми се пушеше. Изведнъж се сдобих с прекалено много свободно време, през което иначе пушех, и буквално не знаех какво да правя с него. С ръцете си също не знаех какво да правя и къде по дяволите да си ги завра.  Сигурно ще кажете че това е част от положителните промени при отказването от цигарите, ама за мен си беше чак стресиращо. Всичко беше толкова различно... та чак изпаднах в шок. Изрично е да казвам, че първата цигара след това беше ужасна. То кашлица, то световъртеж, то гадене, ама нали съм ПИЧ.... Бързо им свикнах, че си и наваксах пропуснатото през тези мъчителни 2 месеца. И отново се върнах към  своят стар и така "скъп" и познат начин на живот.
         Сега ми се иска да опитам отново, и този път успешно разбира се.   . За това отсега съм започнала да си записвам стратегия за това как и какво би ми помогнало, освен ината разбира се  . Чела съм книгата на Алън Кар и наистина действа, и като дойде момента отново ще я прочета. Решила съм че отново ще нося цигари със мене, тъй като само мисълта че ги няма ме изнервя, ама този път мисля да натикам и няколко миризливки в пакета, за разкош. Та ще видим колко съм ПИЧ и дали ще се осмеля да запаля и при тази екстра. Замислям се и за таблетки Табекс, че Никорета изобщо не ми действа на мене. В една стара тема четох и за буркан с вода и фасове, та да си го помирисвам и да си напомням от каква гадост ще се отърва. Ще си събирам всеки ден и паричките които бих дала за цигари, та дано това да е и допълнителен стимул.
          Момичета, помагайте с идеѝ. Всичко за което се сетите ще е добре дошло.  
    Само се надявам мъжът ми да не пострада много от поредният ми опит  
      Оххх, защо е толкова лесно да захвърлиш цигарите и толкова трудно след 30мин. да не посегнеш пак към тях.  

Гейзер, прочетох те само в началото и ще ъи кажа, че предишните пъти нв си била готова, затова си била къшбо от нерви. Поискаш ли наистина са не пушиш, ще стане спокойно, ще видиш.
Искаш ли да ги откажеш, щв ги откажеш сега, не след месец. Не си прави планове.

В момента наистина не мога да си позволя "лукса" да започна да изтръсквам въображаеми цигари в разни пепелници  пред хора, чиято последна мисъл ще е да седнат и да се посмеят с мене, или пък да си изтърва нервите пред тях. Докато след месец ще мога да си се "завра" във къщи за по-дълго време  и ще "веселя" само домашните  
      Ситуацията е наистина трагична. Честно казано направо ме е страх, като си спомням за предишните 3 опита.  И аз си мислех, че като ги спра нищо няма да ми стане, ама след пушенето на въображаеми цигари и няколкото момента на истерия, май при мен не е точно така.
      Направо съм се превърнала във наркоманка по отношение на цигарите, ужас  
       А относно това че не съм била готова.... В момента съм на 39г и пуша от повече от 20 години. Ако чакам някакъв си момент, когато уж ще съм готова, той вероятно никога няма да дойде. Крайно време е да ги откажа и това е 

Щом е така, откажи ги!
Не утре, не след месец.

Всичко това са оправдания: