полезна ли е временната раздяла

За два месеца без децата ще имате цялото време за хобита, интереси и различно ежедневие, въртящо се около малките. Включително да не се готви всеки ден и т.н., а това определено презарежда
За мен временната раздяла е полезна дотолкова, доколкото да отида на гости при родителите си или събота и неделя- някъде с приятелки, но да живея на друго място и да се прибирам там...не би ми била толкова полезна 
Със сигурност няма да ми стане приятно, ако половинката ми предложи нещо подобно.

На мен временната раздяла ми беше много полезна да разбера, че ми е хиляда пъти по-добре без мъжа ми. Но при теб не е това целта, така че по-добре изхвърли тази идея от ума си.

Не разбирам как мъжа ти тежи, че не можеш да си починеш покрай него. На мен би ми било достатъчно децата да са някъде за малко, тогава много добре си почивам и мъжът ми няма претенции да се занимавам с него. Той си прави свои неща, аз си правя мои, ако искаме, правим нещо заедно. Без децата и домакинската работа е много по-малко, клони към нула.

Значи ти не искаш да се оттървеш само от децата, а и от него?
Може да отидеш сама на почивка за седмица, на планина, на море.Може в чужбина при приятелка.Не познавам мъжа ти, не знам как ще го приеме.Но лично аз не виждам нищо драматично в такова решение.
Друг е въпроса, че ние предпочитаме заедно да си почиваме барабар с детето.Но и тя е вече голяма, друго е. И няма при кой да остане за повече от 2, 3 дни.

Имаше един период, в който сериозно започнах да проучвам как светска жена може да изкара около седмица-две в женски манастир. Съвсем нормално- с много изискващи деца, получава се едно такова притискане, че съпругът ти почва да те дразни. Ако не си дадеш време за съвсем пълна почивка- с нула битовизми наистина- става неприятно. Аз си взимам по няколко часа седмично, защото наистина се натрупва и накрая дори да ти кажат да подадеш салфетка, може да изтрещиш.

Та ако има възможност децата да останат при баби, не за 3 месеца, но дори за 2-3 седмици, може да си опростите максимално живота, да карате на сандвичи и ядене навън.

Едно време уж са били по-патриархални, ама е било задължително жената да се прати за 2-3 седмици на бани или санаториум. Сега няма почивка, смята се за егоистично.

Само не го формулирай като раздяла- кажи, че си крайно изтощена и имаш нужда от почивка с приятелка, нещо такова, точно за пълен мързел, щото дори с най-приятния мъж се иска някакво съобразяване, което да те отдалечи от пълния мързел.

А за хобита ще имаш време след още поне 5 години.

Разбирам авторката много добре! Аз даже и приятелка не искам да взимам - искам тишийна. Поне два дена без всички тези малки проблеми, които могат спокойно да се решат и без мен.

Аз мисля,че ще можеш да се успокоиш след като децата заминат при баба си.
Не е нужно да се разделяте с мъжа ти.Със сигурност той ще го изтълкува зле.
Изчакай 1-2 седмици и ако наистина имаш нужда, иди сама някъде на екскурзия или почивка за 3 -5-7 дни.

И с какво точно ти пречи това? Като съм живяла със съквартиранти също обикновено съм казвала, нормално е като живееш с един човек да има представа къде си, най-малкото ако се случи нещо да реагира навреме.

И като я пуснеш утре сутрин светът ли ще свърши?
Като не ти се занимава кажи на мъжа си. Поне това му е хубавото на съжителството с друг, че работата е наполовина, а не само за теб.
Нищо спешно няма в тези неща, като не ти се прави сега, утре, след 1 ден или ги прави другият.

Щом толкова имаш нужда от седмица две, просто иди някъде на почивка сама, децата не е нужно да ходят никъде, имат си баща вкъщи.

Временната раздяла се иска, когато двойката се чуди дали да прекрати отношенията си или не. В твоя случай просто искаш почивка. А според мен проблемът е, че не можеш да си организираш времето и това те натоварва + имаш някакви предразсъдъци и комплекси, че семейството е затвор и не си свободна.
Никога не съм разбирала тази мания по свободата, не мисля, че наистина имаш нужда от нея, а само да докажеш на околните, че си по-различна, интересна, млада и дива.
Лошото е, че много хора докато си го доказват това губят семействата си и после седят и реват, когато осъзнаят какво вече нямат.

Не толкова мания по свобода, но наистина се убедих, че пълният мързел зарежда изтощени батерии.

мания по свобода-силно казано,не желая да ходя по партита,гостина и т.н. искам да не стана от леглото,да ходя чорлава,да чета, да си сипя нещо за пиене в 11 преди обед..ей такива неща -обвързани със стоене вкъщи и нищоправене. На околните няма какво да доказвам-ни съм в 20те си години,нито някой ще знае какво правя,затворена вкъщи;)

Според мен семейството ви просто е в по-труден период - когато ежедневието е взело връх, битовизмите диктуват дневния ред, няма време за лични занимания и, най-лошото, няма изглед ситуацията да сме промени. Спокойно, ние също сме минали през това. Едва ли има семейство, което да не е. Въпросът е, оттук нататък какво целим и какво правим.
Другите вече са го казали, но и аз да повторя. Подобно предложение - за временна раздяла - звучи ужасно, егоистично и ще е капката, от която чашата ще прелее. Нали искаш да сте семейство? Не забравяй, че мъжът има не по-малко чувства и не по-малка нужда от почивка и презареждане. Ако просто така му заявиш "искам да се отделим за една седмица и аз да спя/ти да спиш еди-къде си", със сигурност ще сринеш крехкия баланс в съзнанието му за това, как е подреден денят, как е подреден животът в този момент, как да се справя с ежедневните предизвикателства. Нали не само ти лавираш във въртележката деца-дом-работа-графици-задължения? Ако до моментът битието ви е било построено така, че само ти да носиш негативите от отглеждането на 3-годишни близнаци, значи проблемът е по-дълбок и трябва в друга посока да се мисли.
Но ако просто е дошъл моментът да се разтоварите от ежедневните грижи и да презаредите батериите, като семейство, повече от ясно е, че и двамата имате нужда от това. Отсъствието на децата и то за толкова дълъг период ви е предостатъчно. И за хобита, и за кратки пътувания като двойка, и за самостоятелни занимания. Не е нужно да се разделяте, в крайна сметка ти не тичаш да му сипваш водичка в чашата, да го къпеш, приспиваш и забавляваш. Големи хора сте, можете да се отделите за час време след работа, кой в едната стая, кой - в другата, и да си релаксирате. Ако толкова не искаш да гледаш разхвърляното неизгладено пране, взимаш книжката под рамо и казваш:  "Отивам в градинката Х да чета. Искаш ли да дойдеш и ти с твоята книга и да си седим един до друг или да тръгвам?" После пък ще свършите нещо заедно. Само ремонт не почвайте, че тогава караницата е гарантирана.
Последно, когато нашето дете отсъства от дома, ние много лесно минаваме в режим за почивка. Правим едно бързо почистване и подреждане на жилището и после - всеки със своите занимания. Почти не готвя или само нещо леко, или пък само десерт; съвсем не се храним под час и по три пъти, както с детето. И всеки излиза и се чувства свободен да си свърши, каквото има, а после сладко-сладко си споделяме кой какво е преживял през деня.
А, и след 3 дни малкият определено много ни липсва! Чак не знам два месеца без него как бих издържала.

Не, временната раздяла, във вида, в който я предлагаш, не е полезна. Има много по-приемлив, приятен и ползотворен начин да си починеш.

ако обясниш това на мъжа си, какво би ти пречил той?
очакваш мрънкане или нещо друго?

Няма какво да обясняваш, когато си млад и нямаш отговорности. Когато си създал деца и семейство ще обясняваш и песен ще пееш.
Приличаш на дете, което много е искало куче, а после решава, че вече не му е интересно и го зарязва да го гледат майка му и баща му.

Не е мания за свобода, избиване на комплекси, че вече не си млада и безгрижна. Щом толкова имаш нужда да си сама, остани сама някъде, в хотел, децата си имат и друг родител, ще се оправи 3 седмици без теб.
Но няма как това да продължи вечно.

П.П. Имаш ли поне 1 час дневно истинска почивка? Никой да не те закача през това време? Да лежиш във ваната, да се разхождаш някъде, да четеш книга или там, каквото обичаш, без никакви ангажименти? Ако не, може би това е причината да изпушиш.

А през това време децата къде ще ги денеш? Малко ми се струва, че ти липсва ергенския живот, напълно разбираемо, не съдя никого, да не останеш с погрешно впечатленеи от първото изречение. Имам една позната, на 34г. с дете на 5г. и иска същото, като теб. Че даже и да изглежда, като на 25г. иска, тоест преди раждането, но......
Много погрешно ще се изтълкува такава раздяла, като мъж ти го казвам. Все едно му казваш на мъжа, омръзна ми от теб, натоварваш ме, искам почивка от ТЕБ, особено ако вземеш децата със себе си, както предполагам бу направила.

И кое те кара да го предполагаш? Пише, че иска да е сама и да не се съобразява с нищо. Никак не се връзва с 2 деца на 3 г. 

Това, че не познавам майка от тези около мен, която би си оставила 2-те деца на по 3г. без да ги вижда 1-2 седмици. Може би има и такива мами, просто аз не познавам такива.
Отделно, как ще се изълкува от мъжа, това, че жена му иска да го зареже барабар с децата за 1-2 седмици, защото и е омръзнало. Ами ако и хареса и не се върне, ко праим?
Да не излезе накрая, че се е задомила щото биологичния часовник е цъкал, а не че тя го е искала много много.
Пак казвам, не знам конкретни обстоятелства, просто спекулирам с наличната информация.
Да отидеш на почивка за да се откъснеш от света е едно, да искаш временна раздяла от мъж и деца е съвсем друго, за справка заглавието на темата. Самата идея, че авторката мисли за раздяла, а не за почивка/санаториум с приятелка/и е стряскащо.