♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 56

 

Глава 28

На сутринта и двамата закъсняха за работа. Недоспали и изнервени, попаднаха на веселата Дериа, чието настроение бързо развалиха. Като за капак скоро пристигна и Корай, напрягайки допълнително обстановката. Нахълта в кабинета на Йомер с поредната си тирада, преди някой да успее да реагира.
-   Йомуш, скъпи, как си могъл да постъпиш така с леля си? Не стигна ли, че онзи бездушен човек с големите мустаци, който ти е чичо, я изгони от вкъщи, а сега и ти си я изгонил от фирмата! Какво ти е направила горката жена? А кой си ти, че да я гониш? Тя е моя приятелка, моята най- добра приятелка! В тази фирма и аз съм шеф, и аз съм важен!
-   Корай, замълчи!- Йомер не бе в настроение да търпи глупостите на фотографа, а споменаването на леля му само влоши нещата.
-   Няма да замълча! Какво искахте от Неро?! Знаеш ли колко е самотна тя сега? Знаеш ли колко унизително е за нея да живее на хотел?! Но не, великият Йомер Ипликчи никога не се интересува какво става с другите!
-   Корай!- Йомер удари по масата, карайки гостът да подскочи. С периферното си зрение видя, че и Дефне се стресна, гледайки ги напрегнато.- Г-жа Нериман получи единствено това, което е заслужила! След всички игрички и лъжи е време да понесе наказанието си.
-   Йомуш, ти…
-   Явно никой не ти е обяснил какво става, а? Никой ли не ти разказа, че вече знам всичко?! Стига вече игри, Корай!
-   Аз, това… Йомер, скъпи, аз никога не съм искал да участвам в това. Беше просто игра. Кога разбра?- Явно наистина никой не беше разкрил станалото на отнесения фотограф.
-   Наистина ли си толкова наивен или си тъп, Корай?- Йомер все повече се ядосваше.- Излез от тук, не искам повече да слушам дърдоренето ти.
-   Но Йомер…
-   Излез!- Удари отново масата и видя страха в очите на приятеля си. Корай се изниза тихо от кабинета, докато Йомер се обръщаше с гръб към вратата. Опита се да диша дълбоко, когато чу вратата отново да се отваря.- Корай, казах ти…
-   Аз съм!- Дефне пристъпваше нервно в средата на стаята.
-   Дефне!- Стана и отиде до нея. Искаше да я прегърне, но не смееше.- Как си?
-   Щях да те попитам същото. Ядосан си.
-   Корай ме ядоса. Знаеш, че го умее по- добре от всеки друг.- Стояха един срещу друг, на няколко сантиметра разстояние, а им се струваха километри.
-   Утре ще ти върна дрехите. Довечера ще ги изпера и утре ще ги донеса. Скрила съм ги, за да не ги видят вкъщи. Не знам как щях да обясня откъде и защо се прибирам с тях, ако ме бяха хванали.
-   По- лошо щеше да е, ако си с пижама.- Ето я отново неговата Дефне. Притеснена и бърбореща безспир. Липсваше му толкова много.- Няма нужда да ми ги връщаш. Облечи ги следващия път, в който решиш да дойдеш посред нощ вкъщи.
-   Не ми се подигравай!- Удари го леко по ръката, гледайки го ядосано.- Бях обезумяла от страх, дрехите бяха последното нещо, за което да мисля.
-   Ще ме удариш отново, но се радвам, че е така!- Засмя се, когато тя наистина го удари.- Охх!
-   Не говори така. Никога. Какво ще правим сега?- Явно се бе примирила с идеята, че не могат винаги да се избягват.
-   Не знам. Какво предлагаш?!
-   С оглед на всичко, през което преминахме, вариантите са много. От врагове до любими с всички нюанси, които те предлагат.
-   Защо не сме някъде по средата?- Усмихна се, когато тя го погледна неразбиращо.- Нека сме просто приятели. Поисках ти време, за да превъзмогна всичко, което се е насъбрало в мен след случилото се. Виждам, че и ти си в същата буря. Нека оставим времето да ни успокои, да помислим и решим кое е най- добре за всеки от нас. Макар че аз вече знам какво искам.
-   Приятели.- Изрече думата така, сякаш я чуваше за пръв път.- Аз и ти?
-   Щом не можем да сме нещо повече, нека сме приятели. Колеги. Познати. Нека отново изградим отношенията си, но този път само аз и ти. Да се опознаем, да се доверим един на друг, да се научим да разчитаме на другия отново. Да започнем на чисто.
-   Възможно ли е? Ще можем ли?
-   За любовта няма невъзможни неща, Дефне! Дори и да отричаш съм сигурен, че ме обичаш точно толкова, колкото и аз теб. Каза, че ще ме забравиш, но и двамата знаем, че е невъзможно. Никой от нас не може да изтрие другия от сърцето си. Ти си моето сърце, колкото и да го отричах през последните месеци. Един поглед бе достатъчен, за да ме накараш отново да оживея. Защото тези месеци аз бях мъртъв, без дори да го осъзнавам. Ти си моят живот, Дефне! Дори болката от предателството е нищо пред тази, която изпитвам, когато си помисля, че може да те изгубя. Че може да не си до мен!
-   Обичам те! Как мога да не те обичам!- Прегърна го, обвивайки го с ръце и скривайки лице в гърдите му. Усети как ръцете му я обгръщат, кръстосвайки се на кръста ѝ. Устните му докоснаха врата ѝ, когато зарови нос в косите ѝ.- Не съм спирала да те обичам и за миг. Дори да ме ненавиждаше, дори да не искаше да ме виждаш, аз те обичах. Ще те обичам до последния си дъх, а сигурно и след това. Ти си всичко за мен, Йомер! Целият свят!
-   Г-н Йомер, срещата…- Дериа замръзна на вратата. Беше почукала, но влезе, преди да чуе отговор.- Извинете!- Излезе също толкова бързо, молеща се да не отнесе поредното конско от Йомер. Защо ѝ трябваше да влиза в стаята, когато Дефне е там?!
-   Точно като в доброто старо време!- Засмя се притеснено Дефне, докато се измъкваше от ръцете му.- Не се карай на Дериа, сигурно цялата трепети отвън.
-   Дериа не ме интересува! Какво ще кажеш, приятели?!- Погледна я с толкова надежда, с толкова очакване. Как можеше да му откаже.
-   Приятели!- Кимна, след което отстъпи крачка назад.- Дано поне като такива успеем да се държим нормално.
-   Кога при нас нещо е било както трябва?!- Засмя се той, спомняйки си запознанството им.
-   Имам нужда от това- всичко да е наред, спокойно, в някакви граници. Емоциите и нервите през последната година ми дойдоха в повече.- Сериозното ѝ лице изтри усмивката му.
-   Обещавам ти вече всичко да е наред. Ще се постарая да не те притискам, да изчакам ти да направиш първата крачка. Обичам те, Дефне, и не искам да страдаш повече. Преживяхме достатъчно болка.
-   Ще ми трябва малко време, за да свикна. Всичко стана толкова бързо.- Въздъхна, клатейки глава.- До вчера се карахме и спорехме, след това… А сега приятели. При нас никога не може нищо да е просто, нали?
-   Тогава нямаше да сме ние!- Хвана ръката ѝ и я поднесе към устните си, целувайки я нежно.- Ти си толкова различна от всички, които познавам. Това ме привлече в теб първо. Беше като глътка свеж въздух сред еднообразието, което бе животът ми тогава. Остани си винаги такава- дива, цветна, свободна. Даваща и вземаща с пълни шепи. Моята Дефне.
-   Трудно е, но ще опитам. Заради теб, заради себе си. Заради нас.

От дъртия копой- поне веднъж да има полза от нея  
Красавица  



И нови от Баръш   Вече май си е у дома  

Глава поредна- приятелство или нещо повече:

Йомер :" В живота на всеки се появява такъв човек, след който се променяш завинаги. И изобщо не е важно дали времето, прекарано с него, е било безгранично щастие или безумна болка.

Ти просто разбираш, че никога повече няма да си отново такъв, какъвто си бил, преди да се срещнете!"

Реплика от филма "Три метра над небето (2010)
-------------------------------------------------------------
Дефне: Мъдреците казват, че „три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството. Влечението на ума поражда уважението. Влечението на тялото поражда желанието. Съединяването на трите влечения ражда любовта.”

Чакам си озета

За цитатите 

Озета малко по- късно, ще ви зарадвам с нещо друго преди това 

Глава поредна, в час неизвестен

Джанъм, изоставям те, не ми се чака до първи петли

Лека

Ще ти се да е глава  

Нали съм си луда калинка, заповядайте   За всички фенове и недотам на Сечкин, решили все пак да загледат новия му сериал 

СВЕТУЛКАТА

А ето ви го и озета 

Малкото съкровище се бе превърнало в центъра на света ѝ, измествайки дори Йомер. Това улесни отношенията им, спомагайки им да продължават да се преструват на просто приятели. Но напрежението между тях, предизвикано от прехвърчащите искри на желанието, не можеше да се разсее толкова лесно.

Ще ми се я

И се разписах в новата тема,  но не знам дали  ще гледам.

А озета къде е

В предишния ми пост 

Добро утро ашковки 


Славе  страхотни цитати 
като прочетох първия и веднага ми изникнаха сцени от филма  . Честно да си призная го гледах преди 2 години  но е сред най-любимите ми, особено първата част  . Бях луднала по Марио Касас 

 

Добро утро

Темпи много си работна и талантлива , благодаря за новата тема - харесвам Сечо, записах се там.

Приказката върви чудесно, така хубаво си хортуват --- приятели а ??!?!?!?!?! А дано, ама като хвърчат искри и се забърка смес от желание и приятелство......добре,добре

Славена 

Леле Коте, егати зареждането с енергия сабах сабах - с този клип дето си го пуснала

Да си дайда на думата  
Снощи още прочетох глава поредна
Темпи, шекерим   ама много добре си ги наредила  .
Ий ттакива искрени, емоционални разговори ми липсваха при Мера и сие  . Там все бързаха, все се прекъсваха, все нещо недоизказано оставаше .... и после пък никой не се сещаше ... един такива множество недоизяснени ситуации   или пък Мера нарочно ни ги е поднасяла така, сами да си правим анализите над нещата, вместо да ни ги поднесат на готово  , не го изключвам и тоз вариант  . Ама нали и без това сме си големи анализаторки и конспираторки, всяка дума, реплика, сцена ранищвахме основно  
Само ми е чудно как ще останат приятели   то при тез искри   дето хвърчат между тях   сигурно чак в галактическото пространство се виждат като експлозии   . Заблуждават се само  , по скоро се опитват, макар да си знаят че не могат да си устоят един на друг  
Пфю   проснах чаршафа сабах, сабах  


Еми   събудихте на бързо, а  

ПП: И аз скочих в темата на Светулките  за сега съм на вълна да го гледам, пък ще видим как ще се резвият нещата  . За сега тийзърите ми харесаха 

 
Направо ми се ококопиха очите.......
Че и филма не съм гледала, ще си го оставя за по-нататък, че не ми достига времето, лято е все пак....

Гледай го  , заслужава си  и двете части 

Джанъм, все едно не ги знаеш какви са инати  Или пък мене  Щом сме казали приятели, значи приятели