♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 56

 А Коте,  кога работиш някои  почивам/т , аз застъпвам сега и чак до късна вечер , че и вас не ви следя / лично решение /
 

Ми че и аз съм на работа от осем сутринта - затрупана съм и съм сама, шефката е отпуска  Ама и от форума не съм излизала  Че и цяла глава от единия фанфик успях да прочетат 

Личи ти че много работиш джанъм , дано не си объркала нещо

Сега наистина изчезвам

Славе, имам работа за цял месец и половина и нощна смяна да карам даже  ама по яваш я карам, че после ще ми намерят още  . След предните 2-3 дни дето се прибирах на самоход /добре че краката си знаят пътя  / сега ми се ще малко да си събера главата та като почна поред на номерата по-бързо ще приключа 

Офф аз вече съм на работа 13 /21.30 ч, аман от туристи.Темпи какво четеш, да не съм изтътвала нещо.

Джанъм, дали не съм объркала, а  Таман на три места подкрепях дати и дни отпуска 

И аз така яваш я карам - и да бързам няма кой да ми каже браво 

Споко шекерим, ти ми го прати - Мечтите, които сме загубили 

  А ???? По точно?Тука нета е зле,ама днес ще имаме нов.

Ето този - оставя още една глава 

https://m.vk.com/topic-88644529_35236217?offset=380

Здравейте! Може ли някой да ми каже колко са епизодите на Черна любов , дали има информация - кога е последният - финален епизод?
Благодаря и тъй като влизам рядко се извинявам, ако някъде е коментирано - не знам къде да потърся!
Хубав и успешен ден на всички!

Здравей  

74 епизод, финалания е на 21 юни, следващата сряда  

 
Добре че съм ти го пратила Темпи......станах за смях в къщи.Чистиха ми бисквитките на лаптопа и съм го затрила този ФФ.
То и без това ме бъзикат с тези сериали...

Сладурана   

Много благодаря за отношението и отговора! 

Глава 29

-   Браво на вас!- Исо я прегърна силно.- Знаех си, че ако поговорите, ще намерите решение.
-   Ще опитаме, пък ще видим. Щом не може друго, нека поне сме приятели!
-   Това е само първата стъпка, повярвай ми. Любовта ви само ще се укрепи, докато я преоткривате.
-   Боли ме, когато виждам какво съм му причинила. Не знам откъде намира Йомер сили дори да ме погледне в лицето. Опитва се да я скрие от мен, но аз виждам мъката му, докато ме гледа. Тя е там, редом до любовта му, като сянка, надвиснала над мен.
-   Ще изчезне, Дефне. С времето всичко ще премине. Ще се излекувате взаимно. Раните ви са прекалено пресни, за да я няма болката. В твоите очи също има тъга, приятелко.
-   Част от мен все още страда, припомняйки си онзи ден. Спомняйки си колко лесно ме остави той, забравяйки всички клетви и обещания и обръщайки ми гръб. Но по- голямата част го обича и разбира, съзнава през какво е преминал той и че това бе единственият начин за него, за да превъзмогне всичко. Йомер явно изпитва същото- от едната страна е любовта ни, от другата- предателството ми. Колкото и да ме обича, не може да забрави какво съм му причинила. Явно просто ще трябва да се научим да живеем с тези чувства, стараейки се да ги превъзмогнем, но не и забравим.

Всичко тръгна по старому. Работеха, говореха, спореха за колекцията. Йомер както винаги недоволстваше от моделите, а Корай от мястото. На Ясемин пък не ѝ харесваше концепцията, която фотографа бе измислил, и бе предложила своя. Синан се опитваше да стои настрана от всички конфликти, но някак си винаги той се оказваше решаващия фактор накрая. Наистина всичко си бе както преди. Сякаш нищо не с ебе случило. Сякаш нищо не бяха преживели. Единствено официалните отношения между Йомер и Синан напомняха за преломния момент, разрушил приятелството им.
Дефне се бе успокоила. Баба ѝ бе възвърнала жизнеността си и преодоляла кризата, отново командваше всички вкъщи. Исо бе поверен на грижите ѝ, докато Нихан помагаше на Сердар в кафенето. Есра се скриваше в стаята си веднага, щом се прибереше от училище, за да не я хване Тюркян да ѝ помага. Макар и посред зима, възрастната жена винаги намираше какво трябва да се свърши в къщата.
Дефне се стараеше да прекарва вечерите у дома, наблюдавайки скоростта, с която Исо растеше. Беше като гъбка, която с всеки изминал ден ставаше все по- голяма и по- голяма и заемаше все повече място в сърцето ѝ. Малкото съкровище се бе превърнало в центъра на света ѝ, измествайки дори Йомер. Това улесни отношенията им, спомагайки им да продължават да се преструват на просто приятели. Но напрежението между тях, предизвикано от прехвърчащите искри на желанието, не можеше да се разсее толкова лесно. Искаше им се, но не ставаше.

Неусетно за всички дойде Нова година. Ясемин, като отговорник по организациите и концепциите в компанията, се бе заела да направи запомнящо се парти. Взе позволение от Синан и Йомер, след което повика Дефне на помощ. Искаха всичко да е както Пасионис заслужава.
Отказаха се от идеята за подаръци. Споменът от предишната година им послужи за урок и решавайки да прескочат тази част, двете се заеха с украсата и храната. Резервираха ресторанта, намиращ се в съседство. Ясемин предложи да наемат фирма, която да се погрижи за декорацията, но Дефне настоя, че ще е по- забавно, ако го направят сами. Изпрати Шукрю с огромен списък с неща, след което повика Синан и Йомер на помощ. Макар те да нямаха особен интерес, бяха принудени да се включат. На Дефне никой нищо не можеше да откаже.
Смяха се много, докато Шукрю внасяше всичко, което бе купил. В залата на ресторанта вече имаше огромна елха и лека украса, но това не стигаше на Дефне. Строявайки приятелите си като работливи джуджета, тя се зае да раздава команди. Мъжете трябваше да се погрижат за по- високата част от украсата, докато двете с Ясемин надуят и окичат балоните, както и всички видове лампички, зеленина и играчки.
Макар да не спряха да мрънкат през цялото време, дори Синан и Йомер затаиха дъх, когато бяха готови. Залата бе като излязла от приказките: всичко бе подбрано с вкус и мярка, радвайки очите и навявайки мисли за сняг, топла камина и любим човек, с когото да споделиш всичко това. Свещите по масите придаваха романтична обстановка, а венците с малки червени плодчета по тях- весело настроение.
-   Получи се идеално. Знаех, че мога да разчитам на теб!- Ясемин прегърна щастливо Дефне, подскачайки като малко дете.
-   Трябва да призная, че наистина е невероятно! Липсва ни малко сняг и всичко ще е както трябва.- Синан се оглеждаше, невярващ как за по- малко от два часа работа бяха успели да преобразят обикновения ресторант в тази приказка.
-   И това ще го уредим!- Кимна замислено Йомер, след което се обърна към Ясемин.- Как точно смятате да проведем събитието?
-   Така. Утре ще работим до обяд. След това ще се преместим тук, за да отпразнуваме последните дни от тази година. Ще се повеселим. Осигурили сме музика, ще потанцуваме. Можем да си направим и караоке. Както и да е, отплеснах се.- Ясемин се завъртя, оглеждайки за последно всичко.- Ще има храна, алкохол. Поръчахме няколко бутилки шампанско, за да вдигнем тост за всичко, което сме преживели и за това, което ни очаква през новата година. Общо взето това е. Така всеки ще може вдругиден спокойно да посрещне новата година с когото и където поиска. Ние сме на гости в родителите на Синан.- Изглеждаше леко притеснена от този факт, но Синан не обърна внимание.
-   Подаръци няма да има, нали?!
-   Както се уговорихме, утре ще обявите пред всички, че ще почиваме чак до пети. Какъв по- голям подарък може да има?!- Дефне се усмихваше, щастлива от случващото се.
-   Аз съм ти взел нещо!- Шепотът му я стресна. Не бе осъзнала кога Йомер се е оказал толкова близо до нея.- Кога ще имам възможност да ти го дам?
-   Аз…- Изглеждаше толкова спокоен, оглеждащ се наоколо, сякаш нищо не е станало.- Ще съм си вкъщи… на работа…
-   Ще измислим нещо!- Засмя се, заобикаляйки я и тръгвайки след Синан, отправил се вече към изхода.
-   Какво трябва да означава това?!- Възкликна тя, докато Ясемин я гледаше неразбиращо.