На то и на мен не ми пречи да си дрънкат, стига да не ме карат мен да дрънкам.
- Публикувана: 31 май 2017, 21:17 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2019, 08:54 ч.
Антисоциални/интровертни/темерутковци
На то и на мен не ми пречи да си дрънкат, стига да не ме карат мен да дрънкам.
Ха, и аз съм така. Дай ми само да наблюдавам и да слушам. Само не искай от мен да говоря
А, я да ви питам, вие имате ли проблеми да гледате събеседника си в очите, докато си говорите
На то и на мен не ми пречи да си дрънкат, стига да не ме карат мен да дрънкам.
Ха, и аз съм така. Дай ми само да наблюдавам и да слушам. Само не искай от мен да говоря
А, я да ви питам, вие имате ли проблеми да гледате събеседника си в очите, докато си говорите
мразя да гледам събеседника в очите
знам, че това придава сериозна доза неискреност на всяка моя дума и съм патила от това, но ми е крайно неприятно
и ако все пак ми се наложи, предпочитам моите очи да са по-високо отколкото да са на едно ниво, а моите да са по-ниско - абсурд /нямам предвид естествената височина на двама прави души един срещу друг/
ако се наложи да се здрависвам, гледам в очите, но след това избягвам до колкото е възможно
знам, че това придава сериозна доза неискреност на всяка моя дума и съм патила от това, но ми е крайно неприятно
и ако все пак ми се наложи, предпочитам моите очи да са по-високо отколкото да са на едно ниво, а моите да са по-ниско - абсурд /нямам предвид естествената височина на двама прави души един срещу друг/
ако се наложи да се здрависвам, гледам в очите, но след това избягвам до колкото е възможно
Аз ако ви кажа, колко време гледах хората не в очите, а в устата 
Но това, когато те говорят. Когато аз говоря, ми е голям проблем да гледам изобщо събеседника си
Четох, че това било типично за интровертите. Екстровертите гледали събеседника, когато те говорят, а интровертите, когато на тях им говорят
Но това, когато те говорят. Когато аз говоря, ми е голям проблем да гледам изобщо събеседника си Четох, че това било типично за интровертите. Екстровертите гледали събеседника, когато те говорят, а интровертите, когато на тях им говорят
Винаги гледам човек в очите, когато разговарям.
Неприятно ми е, ако някой ми говори и гледа някъде си. Все едно не говори на мен.
Аз само кимам с глава или казвам дам,дам, и това е. Понякога и аз се изключвам, ама цял ден да ти говорят някаки неща, как да се изключа?
Научих се да се изключвам, обаче понякога пак ме дразни постоянния говор и си мечтая за тишина.
Неприятно ми е, ако някой ми говори и гледа някъде си. Все едно не говори на мен.
Явно само на мен не ми пречат хората да си дрънкат. От тийн годините си съм добила навика да се правя, че слушам. Ако трябва да бъда честна в подобни разговори чувам една 10% от всичко казано 
А когато не успея да се изключа, се усмихвам много широко и казвам, че тия "проблеми" не ме интересуват и си слагам слушалки в ушите
А когато не успея да се изключа, се усмихвам много широко и казвам, че тия "проблеми" не ме интересуват и си слагам слушалки в ушите Научих се да се изключвам, обаче понякога пак ме дразни постоянния говор и си мечтая за тишина.
Тя явно няма да замълчи. А като вижда, че не си много заинтересувана не млъква ли?
Да гледам събеседник в очите ми е едно от най-трудните неща на света.Опитвам да се науча напоследък 
Не се гледа точно в очите и не е учтиво. Гледаш леко над или под нивото на очите.
Да гледам събеседник в очите ми е едно от най-трудните неща на света.Опитвам да се науча напоследък
Не се гледа точно в очите и не е учтиво. Гледаш леко над или под нивото на очите.
Хм, и къде точно
Мен като ми говорят, имам чувството, че в очите ме гледат? но не постоянно де
Аз имам чувството, че прекалено се втренчвам понякога
Препоръчани теми