Изобщо не бих отишла на фирмено събиране с ММ. Независимо колко човека са. Също така изобщо не ме интересува дали всички ще са с жените си. А пък и ако повечето или всички са ми непознати - абсурд.
- Публикувана: 31 май 2017, 21:17 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2019, 08:54 ч.
Антисоциални/интровертни/темерутковци
Изобщо не бих отишла на фирмено събиране с ММ. Независимо колко човека са. Също така изобщо не ме интересува дали всички ще са с жените си. А пък и ако повечето или всички са ми непознати - абсурд.
Иначе и аз обичам празниците, но да съм със семейството си. Все пак само по Коледа сме заедно, понеже живеем в друг град и си ходим рядко.
С колежки от работата не излизам, и без това по цял ден сме заедно, на празниците би ми дошло в повече!
Нещо, което си мислех днес, много ми е трудно да отправям пожелания за рожденни дни и т.н, дори и към майка ми и баща ми, може би защото не сме си много близки. Стандартните думи ми се струват такова клише, че чак се чувствам лицемерна. Само една шепа хора мога да поздравя от сърце и знам какво точно да им кажа.
Мина банкетът и не беше толкова зле, колкото очаквах, но пък и си тръгнахме сравнително рано, та не ме натовари много. Питах ММ какво ми крои за Нова година, че да се настроя отсега и поне да има някакъв шанс да отида с желание, но той пак каза, че никъде нямало да ходим. Ще видим. 
Сестра ми ме пита какво ще правим по празниците и предложи да идем на гости (те със зет ми и племенника живеят на село - моето любимо място), та си мисля, ако ММ пак ми извърти някой номер, с дъщеря ми да идем. Поне те със зет ми имат моите разбирания за празнуване на Нова година и ще ни е хубаво. 
Марена, аз обикновено точно тези (може би клиширани) неща пожелавам, но пък са наистина от сърце и не се чувствам лицемерна. Иначе в Интернет изобилства от разни оригинални пожелания, но никога не съм опирала до тях. Предпочитам да е нещо, което наистина мисля, отколкото да звучи много добре, но да не е мое дело. Обичам да изпращам картички, та и по тях пиша искрените си пожелания.
Сестра ми ме пита какво ще правим по празниците и предложи да идем на гости (те със зет ми и племенника живеят на село - моето любимо място), та си мисля, ако ММ пак ми извърти някой номер, с дъщеря ми да идем. Поне те със зет ми имат моите разбирания за празнуване на Нова година и ще ни е хубаво. Марена, аз обикновено точно тези (може би клиширани) неща пожелавам, но пък са наистина от сърце и не се чувствам лицемерна. Иначе в Интернет изобилства от разни оригинални пожелания, но никога не съм опирала до тях. Предпочитам да е нещо, което наистина мисля, отколкото да звучи много добре, но да не е мое дело. Обичам да изпращам картички, та и по тях пиша искрените си пожелания.
Ох, откачам някоя да налети да ме целува, по принцип доста грубо се отдръпвам, ама какво да направя, неприятно ми е.
И аз.
Изобщо не бих отишла на фирмено събиране с ММ. Независимо колко човека са. Също така изобщо не ме интересува дали всички ще са с жените си. А пък и ако повечето или всички са ми непознати - абсурд.
На мен ми е странна практиката на фирмени партита да се водят половинките?
Явно си ги плащате сами тези разходи по партито?
В моите досегашни фирми никой не е водил мъжа си/жена си.
И на мен ми е странно. То оставаше и половинки да се водят, над 100 човека сме.
Ние над 300.
Новата фирма е 500+.
