Искам да кажа...(125)_05.06-11.06

Спахме до 9:30 На това бебе започна да му проличава, че е от мене

Мноооого ме дразни тоя дъжд сега. По принцип обичам дъждовни пролети, защото остава зелено за дълго време. Не обичам, като подпукат жегите от май и още през юли всичко е жълто и изсъхнало. Но точно сега дъждът много ми пречи. Дреб не обича да е пакетиран в количката и ни се провалят разходките, а седенето вкъщи изнервя и двама ни.

И аз се опитвам да съм такъв родител ама не ми се получава много добре, промъква се по едно "казах ли ти" понякога.
Поне се надявам да посетим едни приятели на мъжа ми в Пърт един ден, все ни канят ама пусто време няма пък и пари.  

Даун, скоро си намерих един такъв панталон, много е лекичък и удобен. Още му се чудя дали бих го носила пак. Прикачи пак не работи, че да ти го пусна да ми кажеш става ли Кажете някакъв сайт за качване на снимки, който да не се скапва толкова често.

Искам да кажа, че се намери донор. Трансплантацията е до дни. Все още има надежда. Дано Господ помогне.

Осмичка, аз много мразя това качване и продължавам да се надявам, че ще го решат проблема, но явно не е толкова лесно. Иначе аз имам акаунт в снимка.бг. . Имам и фликър и фейсбук, но от там обикновено си изпляквам целия профил  .

Сбъдваща  . Дано.

Даун, благодаря за комплимента, но не съм млада вече.
Всъщност огащената мода я помня, но от тогава нямам спомен за толкова потресаващи гледки. А сега са под път и над път....дори при децата.
Скоро видях плисиран пола панталон с подплата до глезените.  
Сбъдваща, супер новина!

Мари, младо си бе, нямаш още 4ка  . А за модата, спомням си майка ми как гледаше възмутено чарлстона, който си закупих и каза, че това е толкова остаряло .

Сбъдваща, това е най-хубавото нещо, което съм чувала тези дни  Ще се моля за детенцето Аз уж не съм религиозна, но когато има да се случва нещо, което не зависи от мен, а от шанса, ми идва отвътре да се помоля...на каквато сила има там, извън нас и нашия контрол, да помогне.

Сбъдваща, прекрасна новина. Дано всичко се получи и детето да се оправи.
 

Сбъдваща, добра новина, дано всичко е наред.

Тук загащени тениски не съм виждала да носят.

Вчера ходихме на чуден плаж, на който имаше безобразно много народ. Към седем вечерта вече дойдоха още към един милион човека, почнаха да палят барбекюта и да лющят бири докато чакат залеза в морето. Там е приказен. И насред тази романтика чувам български глас, който пищи истерично: "Не пипай пясъка, ще те пребия бе, момиченце!!!".
Явно модата да се пазят децата от пясъка на плажа е евъргрийн.

, Чек, ела тук, ще те заведа на напълно безлюден плаж, ако ти душа иска. Само мъжът ти да се занимава с мрънкащите пубери.

Сбъдваща, това е толкова хубава новина, моля се нещата да се получат! Дано!

Днес май ще го пишем дъждовен, то и времето е такова, вчера късният следобед минах през магазина, взех малко бири, сайдери, таратор , неща за гризане и ходих да посрещна в една градинка мъжа ми и един приятел след Витоша 100. Направо щях да падна - и двамата изпити в лицата, ама то 100 км. по чукарите, в адска кал... да им дойде акъла, колелата не се виждат, то и те не се виждаха. Обаче да ви кажа, вече официално признавам мъжа ми за извънземен - двамата бяха с контузии, моя от преди 2 дни на коляното след футбол, приятелят ни на глезена от предната вечер. Тогава пък бяхме навън и спаха не повече от 5 часа и в 5 сутринта стана, за да тръгват. Не закусили, абе пълен айляк! Сутринта на път за обиколката, забележете, били се разколебали, защото не можели да ходят и двамата!!! Ама вече били станали, та каквото такова. Какво и как са правили, за да стигнат до финал и да си вземат медалите, аз не знам. Но поседяхме в една градинка, приятелят ни се скапа, моя заяви, че бил живнал и му дошла енергията?! Прибрахме се да се изкъпе и поиска да излезем, а аз вече се бях изморила (цял ден търках дивана с книжка, само да уточня) и към 12 вечерта заяви, че бил малко изморен?! Днес стана, нямал мускулна (той си тренира редовно де, но определено не на такова натоварване) и сега си куфее на някакъв хаус и си танцува, чисти... ми извънземен е, аз се събудих изморена , още дори не съм закусила, кафе пия... Аз, че нямаше да изкарам 100 км. по чукарите и нанагорно, дори са носили колелата на гръб, катерейки скали, нямаше, но и щях да съм в реанимацията поне 1 седмица. Поне. Обаче имало и към 50-тина жени.

О, как си мечтая за такова нещо.

Хайде де, довлечете се. Ще ви закарам на нах-южната точка на континента, която е толкова самотна, че чак тръпки са ме побивали там. До тогава и детето се надявам да е прокарало, за да можем да пием, докато той кара  .

Мър, вчера посетихме ето това с ММ.
https://www.facebook.com/Kongur-Air-Fest-810862345684911/?hc_ref=NEWSFEED
Щом сте такива натури ви го препоръчвам за другата година.