Мама стачкува! Стигнахте ли вече дотам?

Човече, тъй като и аз казах, че имам дом. помощница, да обясня. Разбира се, че най-малкото трябва да оправиш леглото, да събереш разни дрехи, пускаш пералня, поднасяш вечеря и т.н. Но тъй като тези неща ги върша бързо, не ми отнемат много време и усилия. Веднъж седмично минавам подовете с едно като метла, че ме мързи да пускам прахосмукачката. Но чистенето си остава за жената, която с това се занимава.

На кое точно му викате "чистене"?

Щото наскоро чух за търкане на тоалетна със сода- с ръкавица, бъркане и търкане. Това е нещо, което и след 1000 години няма да ми хрумне.

То ако разтребя и премета...ми това е общо взето чистенето. Е, не че няма такива, дето всеки месец мият прозорци, ама това вече е друг въпрос.

Тонка*, то всичко става бързо, въпросът е, че не е едно. И не виждам защо е нужно да го върши един човек (независимо кой), нормално е да започне да стачкува, все пак не живее сам.

Именно, то всичко е бързо. През седмицата вечер набързо минавам за прах и прахосмукачка, прането си е отделно, готвим и двамата, който когато и каквото иска. Съдовете се мият и от двамата. Обикновено събота сутрин, преди да тръгнем някъде, просто правя основно почистване, което отнема около час-час и половина, за два даже съм изкъпана.

Чистенето за мен е всичко, което не върша аз.  Пускане на прахосмукачка, минаване на подовете с влажен моб (или там както му се казва), подсушаване на подовете, чистене на тоалетните и мивките, банята, забърсване на прах от всички места, за които може да се сетите, почистване на печка, хладилник, пералня и всякакви повърхности, миене на прозорци (2 пъти годишно)... Сигурно пропускам нещо.

Аз моя мъж си го взех научен, да е жива и здрава свеки (единствено дете и е и други помагачи няма, та го е обучила). Проблемът е, че с времето и с появата на детето и с връщането ми на работа, вместо да ставаме по-организирани става обратното - трябва постоянно да напомням и на моменти да давам зор, за да се свърши нещо. Не ми отказва, не мрънка че трябва да свърши нещо, но имам чувството че трябва да започна няколко дни предварително да давам заявки и в събота след като го изчакам да се наспи, да започна да раздавам задачи и да напомням. Иначе нищо няма да се свърши, или ще се свършва в продължение на цял ден вместо да отметнем всичко набързо и да излезем след това.
Освен това дори моят научен и включващ се в домакинството мъж не гледа на домакинстването като мен. За него има да се изпрахосмучи и измие пода и то след напомняне. Веднъж-два пъти годишно мие по собствена воля и прозорците и терасите. Всичко останало ежеседмично го върши някое невидимо духче А както знаем останалото е по-тежката и отнемаща време работа.
Детето сега е на 1г 4м и има моменти, в които изпълнява "командата" прибери играчката в кутията. Но още е малък май да се включва истински.
Темата много ми хареса и ме накара да се замисля, че от мен зависи да променя нещата сега. Преди да забременея спортувах много и се грижех за себе си, сега съм направо запусната за моите разбирания и се чувствам ужасно зле в кожата си. Работата ми предполага срещи с хора и преди това ме караше да се чувствам много добре, а сега избягвам срещите и гледам каквото мога да отметна по телефон или мейл.
Ще пробвам да измисля нещо като "игра" за свършване на домакинските задължения, за да види мъжа ми всъщност колко много са те. И ще опитам да включвам и детето, той и без друго иска постоянно да е заврян в нас и да бърка и гледа във всеки домакински електроуред. До сега все го евакуирахме докато домакинстваме, защото някак пречи едно паяче да ти се върти из краката докато шеташ, но може би не е правилно. По-добре от сега да го включваме поне присъствено. Той ако докопа някоя салфетка или парцал кляка и почва да бърше пода, колко му е да го обърна на игра и да му давам един чист парцал да се вихри с нас

Да,моя мъж също е научен!Много неща може да прави,включително е готвил,когато се е налагало и съм му казала, че трябва да го направи.Простира,прибира пране (сгъва),боклук хвърля,дребни поправки вкъщи и т.н. НО, всичко това става със задължително помолване и напомняне от моя страна!А мен това ме дразни...Но просто съм приела, че те мъжете са някакси над тия неща.Те не ги считат за необходими просто!Имам чувството, че ако не изчистя една седмица, изобщо,ама изобщо няма да му направи впечатление!!Само храненето,съответно готвенето, му е много важно.Иначе другите домакински задължения,които върша за него са едва ли не "нищо работа"!

https://www.youtube.com/watch?v=GukcIsiK9TI&t=15s

Нещо много ценно,което скоро открих!
За различията между половете, за начина, по който различно оценяваме това, което другия прави за семейството.
Много ми помогна като го гледах, да започна под различен ъгъл да гледам на нещата....Което не означава, че не се дразня, когато чистя вкъщи след работа, а той гледа ТВ на дивана!!

purpletka, не му прави впечатление, защото духчето върши работата. Прати духчето на почивка, карай по неговия начин и ще се сети 

Да, така е. И на мен напомнянето ми действа супер изнервящо. Дразни ме че насилствено ставам като майка ми и свекърва ми и постоянно трябва да ходя по мъжа ми и да напомням (да не кажа дудна) че нещо трябва да се свърши. А не ми е в характера това и се чувствам отвратително, на моменти просто зарязвам себе си за да свърша нещо сама, само и само да не дудна на мъжа ми. Обаче това не е никакво решение.
Веднъж се ядосах и просто му обясних, че не съм като майка ми и свекърва ми, които възлагат задачи седмица предварително и през това време всеки ден напомят по няколко пъти и така изнервят и като дойде ред да свършиш работата ти си станал абсолютна опозиция. Като го видя че е свободен и го помоля да свърши нещо, значи трябва да се свърши сега и да не ме принуждава да мрънкам и напомням през 5 минути.
Мъжете (поне по моите познати съдя) са ужасно лежерни.
Човече, след дълга битка с мъжа ми си извоювах веднъж в месеца (от този месец започвам) да си викам жена у дома за основно почистване, а НИЕ с него да си правим поддържащо ежеседмично. До сега не искаше външен човек у дома, защото сме били можели всичко да изчистим сами, да не сме били сакати че да пускаме чужди хора у дома. Е, преборих се с много мъка и дуднене.

Живея с цяла къща мързеливи разхвърляни мъже - големи и малки. Излизам в 7:00 и се прибирам в 18:00. Имам едни 4-5 часа да свърша само най-необходимото - вечеря, пералня, баня. Откъде сили за всичко, м?! След дълги години безсмислени опити да накарам някой от тях да заприлича на мен, се наложи аз да заприличам на тях. Сега си живеем щастливо в малката ни кочинка, спрях да се ядосвам, върша което и когато мога и когато ми е кеф и никой, разбира се, не се дразни от това. А и аз съм си най-важна. Често излизам с приятелки на вечеря, театър и сладко бъбрене - зарежда страхотно. Лягам си не по-късно от 22:30, с двама мъже от двете страни, единият ми хърка, другият ме рита, добре че третият е голям и отдавна се изнесе. Но ко пък - мои са си и си ги обичам! Баси къщата, баси чистенето, майна! Как не!

Аз да добавя, че много ще внимавам да НЕ науча дъщерите си да чистят прекалено старателно. Няма да има "момиченце си, мама, трябва да си подредена!". За да не стане после да се въртят на пета, а някой муньо да ги гледа одобрително.

Божкееее, Titan, срам ме е да кажа колко пъти ме е връщала майка ми да доизчиствам щото уж нещо съм пропуснала и що дрехи съм изгладила (на брат ми включително). Тогава концепцията за превръщане на прилежна домакиня от всяко момиченце явно е вървяла с книгата на Спок, по която са ни отглеждали като бебета...
Още като дете си бях обещала, че ако имам деца няма по този начин да ги ангажирам в домакинството. Мразех прахосмукачката! И ей го на, сега като майка и съпруга търся правилната формула хем да съм човек, хем да не съм цербер за домашните

П.П. Benisima,

Побърквам се като гледам "Смени жената", където цялостната концепция се върти около чистенето вкъщи. И всички са с проблеми в семейството, а дават акъл на другите как да си разрешат проблемите в семейството.

Майката, домакинята, съпругата също е човек и не успее ли сама да си извоюва почивката, никой няма да й я предостави на тепсия. Разбира се е нужно да жертва някои от принципите си, както  направих аз, но ми трябваха години, за да разбера, че принципите се променят, а животът и младостта си отиват, този живот е за живеене, не за слугуване.

Това шоу не понасям да го гледам. Всички мъже влизат в категорията "free-range rude people" (по Ханибал Лектър). Къде ги намериха такива екземпляри...малко им е боят.

Имам тънкото усещане, че прекомерното, всеотдайно домакинстване се използва не за да е чисто, а като вид окови срещу кръшкане.

Като по онова шоу по TLC за циганските семейства, в които ромската мома всеки ден минаваше къщата с парцал от пода до тавана, до 4-6 часа на ден. Но представете си какви ли ще ги върши, ако не е заета с чистене.

Та така, според мен е въпрос на власт и контрол, не толкова на хигиена.

Това колко чист и подреден е човек, не винаги зависи от възпитанието.