Мама стачкува! Стигнахте ли вече дотам?

Ако сте 4-5 няма да се олеете, ако се съберете 10-20 човека и купонясвате и единия бутне другия танцувайки, не се знае кое къде ще се разлее, защото не всички седят седнали или си слагат чашите на масата, някой може да си държи чашата в ръка...

Всеки да си избира дивана, де, ама платнен диван хич не ми е практично...

То вече прави ли се домашен купон? Не им ли мина модата?

Като каним гости сме на масата. Пък и 20 човека не бих събрала у нас, ще трябва да влезем и у съседите 

Комфортът ми е по-важен от практичността, предпочитам една пералня повече, но да седя на приятна дамаска. Усещанията са различни обаче, ако на друг му е приятна кожата, нормално е да си вземе такъв 

10 човека събираме на маса, не на дивана. Повече хора ще поканим на заведение. Преди години сме правили няколко пъти купони с повече хора, но и тогава не е имало изцепки по дивана. И да има, подобни мероприятия са рядкост и ако стане фал ще викнем фирма да изчисти дивана. Както каза НСЧ, нашият комфорт е на първо място.

Бели дивани , седмично прани  ... мазохистки такива  :ах:

Отивам да си изпера дивана още днес , че срам ме хвана от вас 

Ние нямаме диван. Тази мебел винаги ми е била много "анти". Може би защото нямаме и телевизор, комбинацията "телевизор и диван" е нещо, което ужасно ме дразни. Обичам или да седя на стол, или да лежа на легло, какви са тия междинни положения Така нареченият "дневен тракт" ни е решен с нормална маса и столове, има и "мързелив" кът (предимно за четене), с един откачен фотьойл, два пуфа и няколко огрооооомни декоративни възглавници. Всичко се пере.

Мен мама и на двете ме научи и затова се оправям бързо, ефективно и преди всички да са се прибрали.

Когато се приберат другите в 5.30 си засядаме заедно да почиваме и вечерта е наша.
 ММ прави салатата, скарата и носи храната отвън когато нищо не ми се прави. Или поне 2 пъти седмично и почти през целия уикенд

Иначе обожавам дома ми да е под конец и всичко да е от-до оправено.

Имали сме бял кожен диван с бебе и дете до 3 и в момента пак обмислям купуването на светъл диван. Винаги сме харесвали кожените дивани и само такива купуваме. По-лесни са за поддръжка и няма опасност от изцапване и петна.

 Навремето и аз много харесвах Некерманите и още обожавам интериорният дизайн и подредби.

 Вечер, след работа, ми е любимо на прибиране да вървя бавно и да си разглеждам домовете на хората. Винаги ми правят впечатление добре наредените и поддържани домове, градини, тераси, дрехи и спретнатите хора.

За дом. помощница също отдавна се колебая, но НСЧ е права.

Трябва да се подрежда и пипа всеки ден или се затрупва работата и става по-трудоемко.

Моя приятелка има такава помощница (в друга държава), но жената идва в дома им от 8-4.30 всеки ден и от 9-5 в събота. Така по-става.
Въобще дружката ми нищо не пипа.

 Дом. помощница  й готви, обира прах, приготвя обеди за децата сутрин, събира маси по 4-5 пъти на ден, готви обяд за мъжа й и жената, които обядват заедно на обедната му почивка, събира и подрежда чиниите след ядене, чисти, пазарува, гледа децата, води и взема от у-ще при нужда, поема хаоса през ваканциите като тогава се сервира 5 пъти поне храна на ден, глади, сменя легла всеки ден, пере и оправя след 4мата през целия ден.

Жената иначе е майка домакиня, но дом. помощничка върши почти всичко.

Такъв тип помощник си търся вече над година. Става и с Au pair живееща в дома постоянно.

Обожавам дивана ни. Три сменихме преди него /вкл. Кожен/. Онзи ден с децата свалихме всичко, аз го изпрах, ММ го облече после. Купонясваме, но с по 2-3 гости. Но най-много мърси ММ - то си личи на неговото място. И децата малко.

За мен диванът и гардеробът са най-важните мебели в дома ми. Държа да са големи и удобни. За дивана човек убивам!  Никакво цапане и своеволия не разрешавам. Иначе нямам никакъв проблем да си ям нещо в леглото.

Ние всъщност ядем на дивана /на холната маса/. Първоначално след ремонта имах други идеи за маса за хранене, но отпаднаха. Дразня се, че ММ остава последвн вечер да яде и първи пие кафе, обаче не си забърсва масата. 🤢

Авторката сега трябва да бере плодовете на труда си, хора на по 19 и 13 вече не са деца. Трудната работа трябва да е минала вече и сега всеки да е поел определени задължения и всичко е мир и любов.

Аз съм късметлийка, възлюбеният е отраснал с много заета майка, която обаче държи вкъщи да й е приятна атмосферата, та много бързо се е научил да подхваща неща без да го молят или карат. Доста е експедитивен също, не се оплаквам.
Аз също съм пораснала с идеята, че никой на никого не е длъжен и "вкъщи нямаме домашни помощници" и съм помагала. Вкъщи работехме на принципа с определените задължения, всеки си имаше неговите, та аз разни неща не бях правила докато не заживях сама - като миене на баня и пускане на пералня.
В момента с половинката имаме някакво много общо разпределение на задълженията на база кой е по-бърз в конкретното нещо за случаите, в които чистим заедно, но в общи линии и двамата правим всичко. Точно вчера си говорихме, че до момента и двамата имахме доста свободно време, това се променя обаче и затова мислим домакинската работа да не я мислим много, а да става между другото - 10 минути тук, 10 минути там + основно чистене и готово. За разни трудоемки геройства като миене на фуги - когато ми дойде музата, тогава дори ми е приятно. Instant gratification and all.
Няма да проработи твърд план график при нас, натоварва ме психически повече отколкото ми дава усещане за контрол.
Имам чувството, че колкото повече го мисля, толкова повече важност му придавам. Ми, домакинска работа е, не е нищо сложно. Единственото, което ми отнема повечко време, е готвенето и планирането му, важно ми е да изпълнява определени критерии. Ама пак не е винаги. В момента се задоволявам с конфигурация пилешки гърди на тиган + салата. Като ми писне, ще го мисля.

По въпроса с дивана - предстои ни покупка след някой друг месец и много съм се зачудила. Кожените дивани изглеждат готино, но са неприятни - лятото ми лепнат кълките за тях, зимата ми е студено. Иначе лесно се чистят, да.
В момента сме със сив тапициран диван и никога не ми е хрумвало да го пера   Не му се сваля нищо, де. Прахосмуча го и пера сухо. Парочистачка би била добър вариант, но нямам.

Имам същата чуденка със столовете за хранене. Там и по-малък избор има, накъдето и да се обърна - все са кожени. Ама там май нямам против.

И леглото.

 Избираме лесни за поддръжка мебели и не ги пазим. Сядаме , лежим и се храним на диваните. Виж в леглото не съм яла от години. Но щерката го прави в стаята си.

 Столовете към масата за хранене все са били с кожена тапицерия,   но имаме и дървени с дамаска (никога повече), а в момента са връткави за чистене тип прозрачни Икейски.

Нашият диван е като 2 ъглови легла, точно за да се излегне човек. Но без да ходи в спалнята, а да е с другите от семейството, но и да не е седнал.
Полезни ни е и мястото под него, и двете части са с ракли за съхранение.
И ние не сме много по телевизията, но се случва да си пуснем филм или нещо за животинките. Не бих се лишила от диван в тази част.

и аз съм от този тип мога да върша доста неща, но само ако съм на кеф, а ако някой случайно си помисли, че са ми задължение, стачката е гарантирана

За мен кожения ни ван е върха. Кой каквото и да разлее върху него се забърсва и изсъхва за минути. Ако си сменя дивана задължително ще си купя пак кожен.
Моят е от еко кожа и не мирише на нищо.
Ние не пазим нищо и ядем и пием навсякъде из къщата за ужас на майка ми, която не даваше да се яде извън масата. От дете мразя правилата и ми е супер кеф да си ям в леглото и да си мърлям.
Мечтая си за чистачка, която да идва веднъж седмицата да ми изчисти, докато се разхождаме с децата. Но всеки ден ще ми е неприятно да ми се мотае чужд човек у дома и да ми принася, все едно съм болна.
Аз не държа къщата та да ми е под конец, кочината не ме притеснява, но все пак от време на време трябва да се чисти.@