Двете вървят ръка за ръка! 
- Публикувана: 5 май 2006, 19:27 ч.
- Последно мнение: 11 май 2006, 15:23 ч.
Удоволствие или отговорност?
Отговорно удоволствие 
Ако няма отговорност, няма да е толкова ярко усещането!
А ако е само отговорност, е като неприятно задължение, което ако една майка изпитва си е малко патология, си мисля аз
Ако няма отговорност, няма да е толкова ярко усещането!
А ако е само отговорност, е като неприятно задължение, което ако една майка изпитва си е малко патология, си мисля аз
Твърдо заставам зад този постинг. Обожавам си детето и отговорноста която поемам ми доставя удоволствие, а в най-скоро време ще го удвоя. Та нали това е смисъла на живота.
Но някак не приемам факта, че има хора които създават деца само защото така е възприето.
Аз пък мисля, че са взаимосвързани двете. Колкото е по-голяма отговорността, толкова е по-голямо удоволствието. Все едно колкото по-трудна задача свършиш, толкова по-голямо е удовлетворението. Детето несъмнено е голяма отговорност - да запазиш живота му, да му осигуриш нещата за нормалното му развитие и не на последно място да го възпиташ така, че да може да се справя успешно само. А някои майки просто не могат да се отпуснат и да се насладят на хубавите моменти. Незнам защо приемат тази отговорност като бреме. 
Може би защото твърде рано са родили децата си 
А че създава ограничения, не може да се отрече. Но мисля, че може да се превъзмогнат.
Може би защото твърде рано са родили децата си А че създава ограничения, не може да се отрече. Но мисля, че може да се превъзмогнат. 
аз мога да кажа,че със сигурност някои хора възприемат децата си като бреме!не че не ги обичат ,но всяко нещо им е много трудно,все едно са единствените хора на света,които не са спали,или само те са прали,или са сменяли памперси,или са ходили по болници
всъшност може би пък не мислят така,но създават такова впечатление у околните,включително и у самото дете,което вече е лошото и дори опасното,бих казала.да,опасно за психиката на едно дете,което едва ли може да разбере защо така го възприемат
мисля че разбирам какво има предвид indian rose,защото за моите родители аз бях едно кошмарно бреме,макар че ме отгледаха бабите,а когато забременях,родителите ми направо ме шокираха с изказванията си,как съм си провалила живота
тъкмо някак посвикнаха с мисълта,че имам дете,забременях отново,майка ми се разрева,каза че съм много тъпа,и сама да си троша главата и такива разни(за нея -а тя е забележете,детска учителка,децата са едно бреме,и нищо повече)
е,за мен пък децата са голяма радост и смисъла на живота ми
исках да имам второ дете,защото след като родих моята принцеса,разбрах че това е най-хубавото ,най-истинското нещо вживота,което мога да направя.сега се радвам на моите две прекрасни дечица
накрая искам да кажа,че в нашия квартал има вече 4 семейства,които съвсем планирани си имат по 3 дечица,което много ме радва!нима за тях живота е свършил,нима са поели непосилна отговорност?!не,според мен по-хубаво от това няма
всъшност може би пък не мислят така,но създават такова впечатление у околните,включително и у самото дете,което вече е лошото и дори опасното,бих казала.да,опасно за психиката на едно дете,което едва ли може да разбере защо така го възприемат
мисля че разбирам какво има предвид indian rose,защото за моите родители аз бях едно кошмарно бреме,макар че ме отгледаха бабите,а когато забременях,родителите ми направо ме шокираха с изказванията си,как съм си провалила живота
тъкмо някак посвикнаха с мисълта,че имам дете,забременях отново,майка ми се разрева,каза че съм много тъпа,и сама да си троша главата и такива разни(за нея -а тя е забележете,детска учителка,децата са едно бреме,и нищо повече)
е,за мен пък децата са голяма радост и смисъла на живота ми
исках да имам второ дете,защото след като родих моята принцеса,разбрах че това е най-хубавото ,най-истинското нещо вживота,което мога да направя.сега се радвам на моите две прекрасни дечица
накрая искам да кажа,че в нашия квартал има вече 4 семейства,които съвсем планирани си имат по 3 дечица,което много ме радва!нима за тях живота е свършил,нима са поели непосилна отговорност?!не,според мен по-хубаво от това няма
Все още сме в очакване с таткото, но си позволявам да се включа с лично мнение... Смятам, че за човек, който по принцип е "отговорен" и "самостоятелен" още преди да се появят дечицата, наличието на бебче е само удоволствие. Аз живея самостоятелно от 3-4 години, а от около 10 съм финансово независима. Мъжът ми е самостоятелен и отговорен от ощ еповече време. При положение, че с охота поемаме ангажименти към наши близки и роднини и товане ни тежи, все си мисля, че така дългоочакваното човече /дай бож да е здраво и всичко да е наред 
/ за нас ще е само удоволствие!!!
/ за нас ще е само удоволствие!!! 
отговорност - да го възпиташ като отговорен и добър човек
удоволствие - да гледаш как расте и да усещаш прегръдките и целувките му
удоволствие - да гледаш как расте и да усещаш прегръдките и целувките му
Ау, моята майка е същата. Бебето пла4е, тя ми казва " не говори високо, гласът ти е остър и неприятен, затова пла4е" Казвам и, 4е кърмата ми намалява драсти4но, тя ми казва " Как така? Какво правиш, как си позволяваш? Нямаш отговорност!" Заклех се никога пове4е да не споделям, 4е бебето е болно или пла4е, само хубави неща казвам.
И на мен ми беше неприятно, ама... това е положението 
питах се дали съм добра майка, а прави ли ме това лоша ,4е понякога след дълго4асови грижи, слагам бебето в друга стая и размазвайки се пред телевизора си отварям студена бира?Къде свършва моралната граница на отговорността? Кое ме кара да се 4увствам виновна, 4е пия студена бира? - това 4е бебето ми пла4е или това 4е изпитвам срам, 4е не съм поела нужната отговорност? А защо изпитвам срам? Защото хората навън 4акат само това, за да злобеят и коментират. Критиката на познати и непознати определя до голяма степен гледната ни то4ка, понятието отговорност го има заради то4но това 4уждо мнение....за съжаление.
Бях пуснала тема по този повод в Бъдещи майки в дир-а - и естествено, ме направиха на нищо: не можело просто така да плаче, сигурно му има нещо... Но доста майки споделиха, че имало т.нар. вечерен плач - дори в някои книги го пише... от превъзбуда и подобни. Така че... при това положение няма нищо лошо да пиеш една бира - какво ще му помогне на детето това, че безсилно страдаш от плача му 
А на това дали за мен е удоволствие да съм майка...да, въпреки гадна бременност, въпреки килата, които ми остават да сваля, въпреки безсънните нощи, въпреки това, 4е купонът за мен свърши, аз съм толкова щастлива!
Е, не винаги можеш да го вземаш - но при хубаво време е супер да отидеш в някоя хубава кръчма на открито с количката... Пак всичко опира до това как приемаш това, че си майка - дали като задължение да демонстрираш някакво поведение за пред хората, или... нормално 
Подкрепям те напълно А за килата - споко, свалят се... но бавничко
аз мога да кажа,че със сигурност някои хора възприемат децата си като бреме!не че не ги обичат ,но всяко нещо им е много трудно,все едно са единствените хора на света,които не са спали,или само те са прали,или са сменяли памперси,или са ходили по болници
всъшност може би пък не мислят така,но създават такова впечатление у околните,включително и у самото дете,което вече е лошото и дори опасното,бих казала.да,опасно за психиката на едно дете,което едва ли може да разбере защо така го възприемат
мисля че разбирам какво има предвид indian rose,защото за моите родители аз бях едно кошмарно бреме,макар че ме отгледаха бабите,а когато забременях,родителите ми направо ме шокираха с изказванията си,как съм си провалила живота
тъкмо някак посвикнаха с мисълта,че имам дете,забременях отново,майка ми се разрева,каза че съм много тъпа,и сама да си троша главата и такива разни(за нея -а тя е забележете,детска учителка,децата са едно бреме,и нищо повече)
е,за мен пък децата са голяма радост и смисъла на живота ми
исках да имам второ дете,защото след като родих моята принцеса,разбрах че това е най-хубавото ,най-истинското нещо вживота,което мога да направя.сега се радвам на моите две прекрасни дечица
накрая искам да кажа,че в нашия квартал има вече 4 семейства,които съвсем планирани си имат по 3 дечица,което много ме радва!нима за тях живота е свършил,нима са поели непосилна отговорност?!не,според мен по-хубаво от това няма
всъшност може би пък не мислят така,но създават такова впечатление у околните,включително и у самото дете,което вече е лошото и дори опасното,бих казала.да,опасно за психиката на едно дете,което едва ли може да разбере защо така го възприемат
мисля че разбирам какво има предвид indian rose,защото за моите родители аз бях едно кошмарно бреме,макар че ме отгледаха бабите,а когато забременях,родителите ми направо ме шокираха с изказванията си,как съм си провалила живота
тъкмо някак посвикнаха с мисълта,че имам дете,забременях отново,майка ми се разрева,каза че съм много тъпа,и сама да си троша главата и такива разни(за нея -а тя е забележете,детска учителка,децата са едно бреме,и нищо повече)
е,за мен пък децата са голяма радост и смисъла на живота ми
исках да имам второ дете,защото след като родих моята принцеса,разбрах че това е най-хубавото ,най-истинското нещо вживота,което мога да направя.сега се радвам на моите две прекрасни дечица
накрая искам да кажа,че в нашия квартал има вече 4 семейства,които съвсем планирани си имат по 3 дечица,което много ме радва!нима за тях живота е свършил,нима са поели непосилна отговорност?!не,според мен по-хубаво от това няма
Напоследък ми стана доста тъжно, като четох някои твои постинги - но ти явно не си от хората, които се оплакват... не и на живо Че успяваш и да си весела (това вече на живо) 
Отговорно удоволствие
Ако няма отговорност, няма да е толкова ярко усещането!
А ако е само отговорност, е като неприятно задължение, което ако една майка изпитва си е малко патология, си мисля аз
Ако няма отговорност, няма да е толкова ярко усещането!
А ако е само отговорност, е като неприятно задължение, което ако една майка изпитва си е малко патология, си мисля аз
Абе,аз внуци гледам вече и постоянно майка ми дава акъл какво да кажа на дъщерите си,които имат по едно дете.А ако разбере ,че някоя е болна - как не те е срам ,ти защо не им каза еди какво си.И не може да разбере,че и аз ,и те си имат семейства и най-добре е всеки сам да се оправя,а когато има нужда от помощ няма проблем ,всички ще помагат. 
Майка ти явно смята, че с едно казване всичко се лекува... Според моята пък от родителите зависи дали детето ще се разболява... 
Не че няма нищо вярно, но чак пък толкова...