Не особено грамотните родители. Какви са последствията?

И двете сте прави, защото говорите за различни неща. Работата в университета е едно нещо, а работата $за чорбаджия$ така да го кажа, е съвсем друго. Аз самата съм се чудела на самочувствието и усещането за собствена правота, сс която студенти изискват от преподавателите да не ходят в часовете, защотото били на работа, да не предават в срок домашни, защото били на работа, специално да се промени графикът на занития, защото били на работа, да не е изпитът на този, а на онзи ден, защото били на работа... Хубаво де, всеки си има живот, всеки си има работа, включително преподавателят там е на работа и той трябва да спазва някакви норми. Преподавателят не е обслужващ персонал в хотел, чията робато е да удовлетворява желанията на госта (студента). Ми, като не ти изнася графика, не записваш редовно обучение, а дистанционно или се отписваш!  Висшето образование не е задължително, щом не ти изнася - ти се изнасяш и толкова!

За различни вселени говорите - едната за България, а другата за "чужбина".

Разгеле, един да прочете с разбиране Опитах се да кажа, че успешна практика навън( в страна с безплатно образование и без  необходимост от заеми)  може да бъде прилагана тук за висшето ни образование ( в частност в отношенията студент-работодател), защото когато се говори за проблеми в  образователната ни система, те са най-осезаеми при висшето. Но има да почакаме работодател тук да е гъвкав и проявяващ разбиране, тоест да се съобрази безусловно с исканите от студента часове на заетост - искани, не защото е някакъв нахален и  претенциозен младеж, а защото са съобразени с това да не пропуска лекции/упражнения/изпити.

И не, Андариел, не важи само за работа в университета.  Състуденти на дъщеря ми работят в Адидас, лепят етикети в супермаркети, работят почасово в Макдоналдс.... И не е пострадало следването им. Да не говорим за  тъкмо обратна на описаната от Кати тенденция. Там стипендия за успех се постига много трудно, но е факт, че доста от бодящите очите й с почасова работа деца взимат такава. Тоест не дават вид на хора, които скоро ще са изправени пред избора или...или..

ПП Кати, със същата успеваемост мога да направя разбивка, от която ще стане ясно, че остава време и за учене, и за работа, и за спорт, и за сън, и за просто мързелуване. Но няма смисъл да се хабя..

И за да се върнем към темата, във фейсбук съществува група за студенти, следващи във въпросната държава. В нея пишат както бъдещи такива, така и настоящи. Пишат обаче и доста  родители, които искат да разберат нещо я по процедурите за кандидатстване, я за заявленията за общежитие, я за нещо друго. И точно постове на някои от тях изобилстват на грешки. А това са хора на по 40 и няколко години.  Та толкова и за грамотността, придобивана преди 20-25 години.

Всеки си ги решава тези неща самостоятелно. За мен, обръщайки се назад, много често не си заслужава да лепиш етикети в супермаркет, ако си започнал да учиш и макар и скромно, родителите осигуряват издръжка. Ако толкова му се работи, да си търси работа, която спомага за обучението му чрез трупане на конкретен опит в същото поле, поне да има някаква дългосрочна полза от това, да си търси стажуване дори да е за никакви пари, да краде занаята. Ще се изразя с едно клише, което илюстрира това, което искам да кажа work smart. Да, на млади години човек иска да се доказва как може и да работи, и да учи, хваща се на каква да е работа, за да си докаже, че може да изкарва пари, но и това в един момент минава.

Разбира се, че отминава. Но докато стигнеш до етапа да намериш работа по време на следването, свързана пряко с това, което учиш, такава, която позволява  да прилагаш теоритично наученото на практика,  минава разбираемо време. Няма как младежът/девойката да очаква да го вземат  от раз в софтуерна фирма/в банка/ в известна адвокатска кантора/ в университетска клиника  още  през 1-ви, 2-ри, 3-ти семестър... Години наред работех във фирма за климатична техника, соларни инсталации и въздуховоди. Имаше работещи  от време на време  малдежи от ТУ, но 3-4 курс....

Аз не говоря за банка или адвокатска фирма на някаква позиция, каквато заемат хората с диплома и опит, освен ако непременно в сивито не трябва да пише, че е работил в някой супермаркет, подреждайки стоки или да е бил сервитьор. Може да кандидатства за ниска позиция, но да е в компания, от която да може да научи нещо, дори само наблюдавайки и слушайки, докато стои на деска в коридора. За студент по право едва ли е проблем да кандидаства за секретарска позиция в правна кантора или ако е учи икономика да въвежда фактури или подобни в която и да компания. Това са примерни варианти, казвам го само за илюстрация, че ако е зорът за работа, то поне да е на една светлинна година по-близо до специалността, отколкото да е на десет извън нея. Да, няма излишен опит, но има опит с висока цена, има и опит с обучителна стойност. Има смисъл да си сервитьор известно време, ако учиш туризъм, но не и ако учиш инженерство.

това, което пиша не противоречи на това, което ти пишеш. Ако е толкова зор да си работил каквото и да е, ок, хващаш се да си загубиш някакво време на някаква работа, колкото да имаш нещо в сивито и толкова. Жертваш два месеца да ринеш лайна и продължаваш напред.

За съжаление позициите в сериозни фирми, като секретарка в адвокатска кантора, не са с гъвкаво работно време, студентите със сигурност биха ги предпочитали иначе. Работата в магазин на смени или в кафене е по гъвкава, често на половин работен ден, рано сутрин, късно вечер, в извънучебно време. Така се съчетават нещата. Аз работех като детегледачка между 3 и 7 следобяд, сутрин бях в университета. Не знам какво трябва да учиш, за да имаш 40 часова заетост там, на нас ни обявяваха графиците на всеки предмет и ни даваха да си избираме какво да учим, и така си намествахме всичко да ни е само сутрин или само вечер, или само от понеделник до сряда. Повечето студенти нямат избор дали да работят или не, защото все някак трябва да се плаща наем и да се яде. Едва ли на някого много му харесва идеята да отсервира мръсни чинии, облечен в пола-колан.

В сегашната ми работа има много студенти и се съобразяват с тях - едно момче работи само смени от 6 до 8 сутринта, други работят само уикенда или си ограничават смените до дни, в които не са заети с университета. Не е трудно, а и учи на разни неща. За какво й е на тая адвокатска кантора току що завършил адвокат, който не знае как да се държи с клиенти, понеже никога не е виждал такъв наживо? Или някой, който не може да търпи критика или груб тон. Това, че работиш като сервитьорка или продавачка не значи, че не добиваш ценни качества и умения.

Затова писах, че човек си решава кое му е по-важно - работата или ученето. В един момент неминуемо трябва да направи избор, защото обстоятелствата или целите го налагат.  Но идеален вариант, ако някой се опитва да обясни, че има - ми няма такъв. Винаги се правят компромиси с нещо, за да се получи нещо друго.

Обикновено компромиса е със съня и социалния живот.

Andariel това за коя Вселена важи? То е ясно, че сме от различни - показват го разсъжденията ни.

С това искаш да ми кажеш, че твоята вселена е вселенаТА, правилната при това, нали? Кое точно от това, което написах не е вярно? Недей да ми говориш за вселени, а съвсем конкретно за написаното от мен.

Това е твоята истина, но не и моята - различни сме. Всеки е прав за себе си. Чети буквално, а не се чуди какво е искал да каже автора.

Ние всички на работа сме с дипломи (освен студентите), и нямаме проблеми с наемането на по ниска длъжност. Изобщо, говорите за някакъв идеален свят, в който ако имаш диплома за адвокат, веднага ставаш адвокат, и можеш да си избираш дали да работиш, докато учиш. Реално изобщо не е така.