Не особено грамотните родители. Какви са последствията?

Не е до моята истина и твоята истина, а до универсални неща. Едно от тях е,че денонощието има 24 часа и е ограничен ресурс. Също ограничен ресурс е човешкия капацитет като работоспособност. Трябва да се вместиш с тези два ресурса. Няма как в кана с вместимост 1 литър да събереш два, т.е. да посветиш цялото време на работата и в същото време на училището. Тези двете (тук изключвам спането, социалния живот и т.н-, за да опростим схемата) трябва по някакъв начин да се съберат в тази кана от по един литър и си принуден да правиш сметка за някакво отношение - колко милилитра от едното и колко милилитра от другото, ако искаш да имаш двете. Е, да, ама в един момент в работата ти казват, че са те наели да работиш, а не за да ходиш на училище, а в училище те товарят и като издъхваш ти казват,че си се записал, за да учиш и да си пишеш домашните, а не за да работиш. И така къде в прав текст, къде безмълвно, се изправяш пред избора кое ти е по-важно и за кое ще отделиш повече време и повече от човешкия си капацитет.

Не може да изключиш спането и социалния живот, понеже и те са в сметката искаш или не. Повечето хора точно от тях взимат, за да наваксат с всичко останало, иначе уравнението ти не е като два литра мляко в бутилка от литър, а като да говориш за таратор, но да не включваш краставиците в рецептата.

Направих го с цел опростяване на схемата, че стават много променливи иначе. И, да, първоначално вземат от тях, докато в един момент установяват, че не могат и от тях да вземат, защото при липсата на сън и социален живот, човек губи работоспособност. И е изправен не пред двоет, а пред четворен избор... докато му гръмнат бушоните.

Ми, не, няма непременно да им гръмнат бушоните. Малката Госпожица Мърморана добре е обяснила, че студентът има опцията САМ да си нареди програмата. Има избор да концентрира лекциите и упражненията си по изучаваните през семестъра дисциплини (при това без да се налага да пропуска нищо) в определена част от деня, примерно предимно до 3-4 часа следобяд в някои от дните. Може и да си остави цял свободен ден през седмицата. И ето как в един такъв ден поработва 5-6 часа, в някоя от освободените надвечери още 2-3 и в събота като неучебен още  3-4. Има време и за учене, и за сън, и за работа, и за спортуване, и за социализация..

Да, зная го това за нареждането на часовете, затова от малко преоценяваща гледна точка ще обясня къде е уловката. Ходиш на работа или имаш някакви други ангажименти, дават ти списък от курсове за семестъра с примеререн график на тези часове. И започваш да гледаш и да засичаш кога си на работа или имаш нещо друго (примерно имаш деца за гледане и водене насам-натам) и какво има в списъка като предмети и часове. Гледаш, аха, искам да запиша предмета Х, обаче точно този ден задължително съм на работа или трябва да си прибера детето от училище. И не е приятно, но трябва да решиш - дали да се разправяш с началника да те пуска по-рано или да си смениш работното време, или да се откажеш от този предмет и да запишеш друг, който не искаш, но е в подходящото време. Все някакво решение трябва да вземеш, но често не е толкова кое е в твоя полза, а кое е по-малка загуба. Примерно, дали шефът или колежката ще се окаже сговорчиви и ще имаш харесания предмет, или ще предпочетеш да не се разправяш с тях и да запишеш неособено желан предмет. Само не ми казва, че това никога не се случва на един работещ студент, защото едно, че съм била в това положение, и второ, виждах и други студенти как се справят със ситуацията. Проблем нямаха само тези, които нямаха работа или други ангажименти, макар те пък, да не бяха много доволни от това, че трябва да избират между това да запишат интересните предмети и какво да правят в дупките между тях. Винаги се претегля кое е по-важното или по-належащото (което пак отива като по-важно) и кое може да се жертва.

 Само дето редът е обратен.   Казвам го от преки наблюдения. Нагласяш си лекциите/упражненията в платформата на университета и предоставяш на работодателя  учебния си план редом с молбата да работиш едикога си.

Не рабирам тази категоричност на какво се основава. Собствен опит със следването си тук (преди доста години) имаме всички, сега говорим за ситуацията при младите. Толкова ли е тудно да се приеме, че нещата на различни места са организирани различно и че неработещ тук модел може да си е съвсем приложим другаде? Огромна част от студентите навън  следват и работят, пък не гледам масово да се връщат у нас деца с гръмнали бушони. Аз никъде не съм отрекла, че у нас  нещата са до голяма степен такива, каквито ги описвате. Но с лека ръка вие твърдите, че така е навсякъде. Ми не е.

Не знам как е в действителност, но някъде бях чела, че в Оксбридж директно си казвали, че който учи при тях не може да работи, не е разрешено. Та ако наистина искаш да учиш яко и да вземеш диплома за бакалавър за 3 години, явно си има смисъл да не се разсейваш с други неща. Друг е въпросът, че те учат много малко (около 6 месеца) и после в другите 6 месеца ако можеш работи си, само дето не са шест месеца накуп де  

Редът е обратен, ако имаш сговорчив работодател и колеги. Дори в университета да работи, пак трябва да е нещо, което не зависи от присъствието или отсъствието на студента, т.е. библиотекарят си е там, а студентът може да е там, може и да не е там - работата няма да пострада критично, т.е.

Хайде сега пък работодателят ако бил такъв или онакъв..
ЧС, аз затова горе написах, че по места е различно и категоричното отричане на нещо не е много уместно . Самата ти казваш, че ученото в Оксбридж продължава едва 6 месеца общо. Това предполага твърде натоварена програма, която наистина не позволява работа. Но вземи една Германия, там се учи от октомври до средата на август. Още тук трябва да спрем да сравняваме.

А каквъ, работодателят е никой ли? Отива си студентът с графика и му казва "жефе, това е положението, тогава съм на училище, затова давай ми такова работно време, каквото на мен ми е удобно". А работодателят казва "слушам и изпълнявам, ти си ми най-важен, на твоите услуги+. Наали работодателят е важен агент в цяялата картинка, ако него не го удовлетворява си свободен да си ходиш, а той ще си наеме друг. Същото е, ако трябва да се правят смени с колеги на работа - пазарлъци дали колегата иска да си смени графика, защото на теб ти е удобен точно твоя график, а не текущият. И ако колегите не искат, ко прайм? Те не са длъжни да се съгласяват.

Никъде не съм написала, че е никой, моля те не придавай на думите ми смисъла, който ти влагаш.. Просто са си разбрани и гъвкави в повечето случаи. Показваш му плана си,  заявяваш желанието си да работиш в едикои си часове. Може и да те огрее, може и да не те, но така или иначе ще работиш в часовете, които според програмата ти са документално доказани като свободни. Не те слага да работиш в желаната от теб свободна събота, ок, но не се прави и на ударен да те намести в деня Х и часа У, когато видно си на лекция/упражнение. Огромна част от инженерните специалности примерно  са със задължително присъствие, та хората не се  правят на дръж ми шапката.

Моля модератор да затвори темата. Благодаря!

40 часа е нормалната седмична заетост на студент редовно обучение.
Програмите се закачат на 1 октомври на стената. Което също е нормално. Програмите се съставят според заетостта на преподавателите, залите и лабораториите. Не според капризите на студентите. Те са там за да учат и да се съобразят с наличната програма. Като не им харесва - да вървят да работят.
Или... поне така би следвало да бъде. В момента е "като не ти харесва иди, моето дете, където те влече сърцето, пък аз ще ти пиша 3, дори и да не присъстваш на изпита, че то как да ти пречим на извънучебните занимания, нали ще изтървем дотацията"... 



И какво, имаш денонощен бар - но го затваряш в 6, за да може девойката - сервитьорка да се наспи, че утре е на лекции? А от какво по-конкретно ще й плащаш?
Или може би просто мило и любезно й казваш, че "ако искаш си учи, ако не искаш недей, твоя работа, аз за твоето учене не плаща. Ако не ти харесва, иди си днес, а утре не си прави труда да идваш, че да не ти пречи работата на ученето". И наемаш някое момиче, което иска да работи, а не да учи.

На практика и това може да стане, особено когато студентът е нает на 4 часа или кара студентски стаж. Много ясно, че няма да го карат да ходи на работа всеки ден по 4 часа, особено ако става въпрос за по-отдалечено място и се ползва служебен транспорт. Работи само определени дни от седмицата – 2 или 3, когато няма ангажименти в университета, а се изчисляват и заплащат изработените часове за месеца. В по-горните курсове обикновено така им правят програмата, че да имат по някой и друг ден, свободни от лекции и упражнения. Нормално е работодателят да се съобразява с това.
И пак с уговорката, че зависи от специалността и от работата.

Хихи или не, точно така са е случва, колкото и на КатиАБВ, всезнаещата, да не й се вярва... В портала има упоменати опции за упражнения по примерно "Паралелно програмиране" в четвъртък в 12, в сряда в 10, в петък в 9,30 и в понеделник  в 15 часа. Влезеш ли навреме да си избереш вариант, имаш избор между всичките. Изпуснеш ли момента, задоволяваш се с останалото. Кой както си го направи сам.

И тук, Кати, има  хора на място, които се съобразяват. Във фирмата, за която писах по-горе, момчетата от ТУ работеха в определени дни и часове - тогава, когато бяха свободни от лекции и упражнения.