Отговори
# 75
  • Мнения: 3 818
Контракциите, които поставиха началото на родовия процес- тях си ги представях едни такива болезнени, гадни,в съзнанието ми се рисуваха картини как ще ме свие коремът, ще настане суета, ще тичаме към болницата, ще изтекат водите.
А то какво стана- някакво слабо наболване през пет минути, което аз изобщо не отчетох като началото, мехур, който е плосък и не може да се спука от само себе си, на мен всичко ми е наред, а те ми викат- 4см разкритие, оставаш, ще раждаш  hahaha

Другото беше продължителността на същинското раждане- от момента на напъните. Представях си го безкрайно, а то беше десетина минути и три напъна.

Видът на детето- тука сериозно обмислях да съдя киноиндустрията, която във всеки филм ни показва едно добре оформено, няколко месечно гладко, чисто пухкаво бебе.
И въпреки че всички ми обясняваха, че ще е грозно,не бях подготвена да видя нещо малко, сбръчкано и слузесто Joy

# 76
  • Мнения: 1 666
Очаквах да боли зверски и се бях подготвила психически - оказа се, че всъщност съм си "раждала" всеки месец през първия ден на М и болката не е по-различна.
Не очаквах толкова да боли проверката за разкритие.
Не очаквах, че наистина когато свърши всичко и моментално забравяш болката.
Най се изненадах от собствената си реакция след като малкия излезе! Винаги съм си представяла, че ще следя кога ще изплаче, ще питам как е, какво е, абе все такива неща. Обаче в действителност бях като зашеметена, само стоях и го гледах това малко същество, стоях и го гледах, сякаш не се случваше на мен.

# 77
  • Мнения: 764
Аз очаквах пък болките да са като при цикъл,при мен е много болезнен,но се оказа,че са много по-страшни.Но явно при всеки е индивидуално. Hug

# 78
  • Мнения: 4 978
Очаквах много да ме боли и се подготвях психически за това, но не съм си и помисляла, че както си седя на масата и вечерям, ще получа ужасен кръвоизлив и отлепване на плацентата, ще умирам от страх какво става, а няма да усетя никаква болка. Не очаквах, че ще раждам "спешно" и със секцио. Не очаквах, че ще слушам разговорите на екипа, който ме оперираше и вадеше бебето и ще се чувствам като страничен наблюдател, все едно не съм аз на операционната...

# 79
  • София
  • Мнения: 44 318
миии....бях се настройла, че няма да ме боли мн мн... да ама не се бях подготвила хич за този гаден окситоцин направо ми разказа играта....Sad

Последна редакция: пн, 08 май 2006, 10:24 от bubu_to

# 80
  • Мнения: 2 000
Първият път не очаквах, че ще е секцио и през цялата бременност се тормозех как ще протече раждането. А вторият път се бях настроила още от началото, че ще е секцио и очаквах същите болки след операцията и много се учудих, че почти не ме боля, а като станах след операцията все едно не ме бяха рязали.

# 81
  • Пловдив
  • Мнения: 301
Нищо от самото раждане не ме изненада,за всичко бях психически, а и физически донякъде подготвена.Обаче шевовете от епизиотомията са наистина гадни.Десет дена се мъчих да си намеря място,да кърмя спокойно,да ходя до тоалетна без страх.Ето това не очаквах да е толкова гадно.

# 82
  • Мнения: 1 878
След реанимацията в общото отделение очаквах повече помощ, но..................трябва да си готова за всичко да се оправяш сама и  всичко да ти ена една ръка разстояние за удобство  Heart Eyes

# 83
  • Мнения: 2 956
Ми...въпреки,че ми беше втора операция в/у стария разрез, не очаквах,че ще се възстановя по-бързо от първия път. Иначе от самото раждане нямам впечетления,защото след 4 неуспешни опита за спинална упойка(доста болезнени) ми сложиха пълна. Е определено не очаквах чак такива болки особено при ставане и лягане. Не очаквах и ,че контракциите няма да са толкова болезнени- бях се настроила за адска болка,но слава богу не беше така.
Успех и леко раждане   bouquet

# 84
  • Мнения: 23 357
Е,аз имах бързо раждане и може би за това ми беше чудно че най-гадното се оказаха шевовете.Контракциите докато ги усетя и те свършили,раждането и то мина за секунди,та още си се чудя заболя ли,но шевовете,който уж били нищо,за мен бяха гадост.Дърпане ли?Аз си ги усещах като болка.
Боляха ме шевовете,раждането се оказа не толкова болезнено.Всичко беше,както го си го представях.ААААа,не очаквах,че ще родя за 5 часа общо. Grinning

# 85
  • Плевен
  • Мнения: 1 418
Не очаквах, че като ти сложат система за предизвикване на раждането тя няма да подейства. Не очаквах, че ще родя секцио, не очаквах, че болката при първото ставане след операцията ще е толкова непоносима, не очаквах че за 3 месеца няма да ми зарастне операцията, и че компреси от смрадлика ще спасят положението точно за три дни.
Не очаквах, че е толкова хубаво да имаш бебе.

# 86
  • Мнения: 1 999
За мен странното беше, че водите ми изтекоха през нощта и така цяла нощ на малки порцийки, а разкритие започнах да правя чак към 10 часа сутринта. Освен това клизмата определено не беше чак толкова неприятна (на фона на контракциите). Laughing

# 87
  • Мнения: 1 146
Ооо аз очаквах да боли мноооооогооооо повече. Раждането нито продължи дълго, нито пък ме боли много.
А и клизмата, от която така се притеснявах, се оказа нещо съвсем не страшно Simple Smile

# 88
  • Мнения: 59
След реанимацията в общото отделение очаквах повече помощ, но..................трябва да си готова за всичко да се оправяш сама и  всичко да ти ена една ръка разстояние за удобство  Heart Eyes

# 89
  • София
  • Мнения: 281
и аз бях секцио, но въобще не бях подготвена за треперенето след операцията, докато те пуска упойката!

Общи условия

Активация на акаунт