Здравейте,мили момичета!От много време следя доста теми,но чак сега се престраших да се регистрирам.
Трябва ми мнение от хора,които не ме познават.
На 20 съм,уча първа година в чужбина (по-скоро сега я завършвам
) .
Откакто съм дошла,изобщо не се чувствам добре и не знам дали е период или нещо перманентно. Дойдох и направих безумната грешка да живея с приятеля си.Казвам ''безумна'',защото явно и двамата бяхме малки за това (той е на 24) и се оказа,че той е ''пълен със стрес,празен,изтощен'' и не може да ми даде това,което ми даваше в началото. В момента съм в процес на изнасяне.В него не сме в лоши отношения - напротив,въпреки че не искам да се разделяме,уважавам избора му и сме в окей отношения.
За него причината за раздялата е това,че не успях да се ''приспособя'' бързо и ми отне повече време да свикна с всичко ново (той е тук от 5 години и е мноооого напред).
Проблемът е,че след тази раздяла не виждам смисъл в нищо и все едно не знам коя съм.Предполага се,че трябва да съм самостоятелна,да се боря сама с живота и на тази възраст да имам приоритети,но истината е,че се чувствам изключително неуверена,не знам какво искам,чувствам,че съм провал и никога няма да постигна колкото него например.
Нормално ли е това?
Нормално ли е на 20 да си неудовлетворен и да не знаеш на къде да поемеш,като се предполага,че вече трябва да си зрял?
Трябва ми мнение от хора,които не ме познават.
На 20 съм,уча първа година в чужбина (по-скоро сега я завършвам
) .Откакто съм дошла,изобщо не се чувствам добре и не знам дали е период или нещо перманентно. Дойдох и направих безумната грешка да живея с приятеля си.Казвам ''безумна'',защото явно и двамата бяхме малки за това (той е на 24) и се оказа,че той е ''пълен със стрес,празен,изтощен'' и не може да ми даде това,което ми даваше в началото. В момента съм в процес на изнасяне.В него не сме в лоши отношения - напротив,въпреки че не искам да се разделяме,уважавам избора му и сме в окей отношения.
За него причината за раздялата е това,че не успях да се ''приспособя'' бързо и ми отне повече време да свикна с всичко ново (той е тук от 5 години и е мноооого напред).
Проблемът е,че след тази раздяла не виждам смисъл в нищо и все едно не знам коя съм.Предполага се,че трябва да съм самостоятелна,да се боря сама с живота и на тази възраст да имам приоритети,но истината е,че се чувствам изключително неуверена,не знам какво искам,чувствам,че съм провал и никога няма да постигна колкото него например.
Нормално ли е това?
Нормално ли е на 20 да си неудовлетворен и да не знаеш на къде да поемеш,като се предполага,че вече трябва да си зрял?
(или втория...). 
Как да го настигнеш, като първо и основно на години си по-малка? И отново се потвърждават думите ми, че дори и на 24 има хора, които не могат без подкрепа отстрани, особено ако трябва да се грижат пък и за друг. Хайде сега, има мъже, които на тази възраст, че и по-млади, създават семейства, гледат деца. Лигач някакъв е твоят. По-добре, че така е станало. А ти си направила огромната грешка да се оставиш да изманипулира самочувствието ти. Той е този, който трябва да се срамува, че въпреки успехите си не е успял да изгради мъжки характер и да подкрепи момичето до себе си. А може и това да е само предтекст да се разделите, може да има друга и т.н. Каквато и да е причината, не се обвинявай - излишно е. Аз съм на принципа - който ме харесва, ме харесва каквато съм. Точка! 
Оправдай това, че си жена- имаш два варианта- да се самосъжаляваш и рониш сълзи в почти депресия, следващ вариант- стани от там, където си седнала и заживей! Учи, излизай, започни ново наичинание, разстърси се малко. Нали не мсилиш, че винаги ще си на 20? Я, след 10-тина години, със семейство, ревящи деца и куп задължения- тогава, какво? 