Депресия на 20?

Не съм учила в чужбина, но хората които познавам и са се сблъскали с това винаги описват първоначален период на депресия. Разказват как са мислели да се откажат и колко било ужасно. Явно в последствие минава, ако успееш да изтраеш Колкото до момчето, дори да си виновна ти, самообвиненията нито ще ти помогнат , нито са приятен начин да си прекарваш времето. Напротив, така се зацикля много, ама много! Каквото било , било. Не се сравнявай с другите, всички сме различни, някой се адаптира за един месец, друг за една година. Помисли, че там има наистина твърде много хора в твоето положение, несигурни, депресирани и самотни, не си само ти най-злощастна. Разбира се , че има депресия на 20г, кофтито и е , че тогава ти се струва, че няма по -ужасна дупка и няма да мине. После вече разбираш, че и депресията отминава и се преживява като всичко останало. Горе главата.

Душата,
как да го настигнеш точно? Направо всичките 3-4 години университет да ги вземеш за една, че възможно най-бързо да се изравните? Това момче може да не е било лошо, но не ти е бил партньор, гарантирам. А такъв ти трябва. Някой, на който няма да му пречи да поеме временно грижата за теб, ако ти самата не си в менталното състояние. Не че трябва да лежиш на тази кълка, де, но разбираш какво имам предвид, нали?
Позната ми е и депресията, и чужбината, и неспособността, всичкото наред. Въпреки че съм от интегриращите се и като цяло нестрадащи. Имай наум, че някои хора не успяват да се интегрират - някои се връщат, но някои си остават и след 10 години още всичко им е чуждо. Не знаеш все още от кои си, дай си шанс! Издрапай, стегни се, влез в режим, социализирай се - много е важно! Къде с native, къде с други чужденци - може да се окаже, че те повече ще ти допаднат  С българи също не е лошо да се събираш, ако ти лежи на сърце, но не прекалявай - сама ще си орежеш шансовете за интеграция.
Горе главата, ще мине, стискай зъби! 

Приятелят ти е манипулатор, а ти си твърде млада , и прекалено много промени и предизвикателства са ти се струпали на главата, за да го разбереш точно сега.
Нямаш никаква вина, че не си отговорила на очакванията му, и че той се чувствал някак си. Голям човек е, да се оправя, нали е много "напред"
Съветът ми е, да се съсредоточиш в преките си задачи - следване, работа, вписване в средата и общността. Утвърди се първо на местата, където са ти важните неща, създай си кръгове от познати, състуденти, приятели. Направи си план, съобразен с държавата, в която си, и го следвай. Универсални сценарии няма, защото местния манталитет играе много важна роля. Сега поставяш основите на бъдещето си, и е важно да отвориш всичките си сетива, за да можеш да прецениш адекватно дали точно това е твоето място. Може да е, може и да не е. Ти ще си прецениш.
Но за известно време зарежи всякакви гаджета, любови и самосъжаления. Любовта ще те връхлети, когато най-малко очакваш, и тогава ще разбереш, че един мъж, който обича ИСТИНСКИ, нито се разочарова толкова лесно, нито пък оставя момичето си да си тръгне. Но това - по-натам.

Само на 20, а да изпадаш в депресия, заради някакъв си, който не те е оценил и дал шанс??
Напротив, това трябва да те амбицира. Тегли чертата и гледай напред. Преследвай мечтите си. Тепърва ще срещаш нови хора. Само на 20 си. Най-хубавото ти предстои! От теб зависи.
Подкрепям последното мнение.
Успех!

Мила, депресията не е лукс за средната класа!  

И аз съм минала по този път. Трябва да си запълниш времето максимално и най-добрият вариант е учене и почасова работа. Така хем изкарваш по нещо, хем си създаваш социална среда, а има тоооолкова много възможности в момента. Най-доброто лекарство против депресията, в периода на интегриране, е да нямаш свободно време да се депресираш.

И в един момент ще видиш как малко по малко нещата започват да се нареждат, намираш си своето място, чувстваш се по-уверена, поемаш повече рискове, самочувствието ти се покачва, но трябва да си постоянна и да не се поддаваш на черни мисли.

И от личен опит ще ти кажа, като човек, който е свръх амбициозен перфекционист, не бъди такава. Защото аз винаги съм била на принципа нещо или го правя перфектно или не го правя, а това е много грешна нагласа в чужбина.
Запомни, че няма нужда всичко да бъде перфектно, наистина, и че никой не очаква от теб на 20 да си супер преуспяла, не е и необходимо. Едно "успяване" се гради цял живот и всеки си има своя път и неговата форма на реализация (как я мразя тази безсмислена дума  ). Не се сравнявай с другите, защото ти несъмнено имаш много способности и качества, които трябва да откриеш, а за да ги откриеш трябва да пробваш нови и нови неща, те няма да паднат от небето и да те ударят по главата докато лежиш и плачеш на дивана. Не казвам да си неамбициозна, но си поставяй като за начало краткосрочни и абсолютно постижими цели, например да си вземеш някой изпит, да си намериш някаква приятна и ненатоварваща работа, защото все пак ученето ти е приоритет и тн.
Не се сравнявай с приятеля ти! Да, той може да е по-навътре в някои неща, защото от повече време е навън, но това също не го прави супер успешен. Върви си по твоя път и си следвай твоите приоритети и не се сравнявай с хората, а гледай да трупаш опит от техните грешки. Извличай най-доброто от всяка ситуация за себе си и всичко ще се нареди, повярвай ми, преживяла съм го.  

Горе главата!
На 20 и без това "задълженията ти" са други, различни от това да си играеш на семейство. Учи, развивай се, създавай контакти. Няма да говоря за момчето, не знам защо го оплюха всички, ти нищо конкретно не си казала.
Не го казвам за успокоение, но може би това е положителен развой на нещата. Представи си картинката- от мама и тате- в чужбината като неособено интегрираща се- при мъжа ти. (примерно)
Той успешен и развиващ се, най- близкият ти там, ти учеща и грижеща се за домакинство на 20, докато завършиш и се интегрираш. Е да, ама съвсем щеше да свикнеш да живееш в друга равнина и може би да не поемеш най- добрия път за твоето лично усъвършенстване.
Така че използвай времето, то е най- хубавото ти И когато сама успееш да се реализираш, ще имаш друго излъчване и самочувствие и ще привличаш стойностни мъже, а няма да си тъжното птиченце, за което някой да се грижи. Защото грижата не бива да е цел на връзката и с това да започва, хората избират другите заради качества, грижата е следствие от любов и партньорство в процеса на развитие на отношенията.

И, да, интелигентни хора по- често са "депресирани", защото акълът им щрака на хиляда фронта и прехвърлят много повече неща в главата си от някой хаймана, за когото всичко е цветя и рози.

Приятелят ти българин ли е ?

На 20 си все още почти дете. На ново, чуждо място си, и сега се оказваш на ново, чуждо място... сама. Напълно нормално е да се чувстваш неуверена и уплашена.

На 20 човек е неуверен и несигурен да, но хич не е нормално да е в депресия.