Опитвам се да използвам двата като довод. Големи я само го врънкай за куче, но е непреклонен. Казва че кучето или котката били за в двора а ние живеем в апартамент. Наистина не мога да се представя какво ще стане ако взема животинче и го поставя пред свършен факт.
Аз поставих родителите си пред свършрн факт с котката. Майка ми не понасяше идеята за животно в апартамент. Баща ми беше на нейното мнение, докато не донесох косматата топка. Стигна се майка ми да каже или аз или котката, ама и аз и баща ми се запънахме. Е, познай, кой най-много се привърза към котака
. Когато се изнесох от нашите, в мое жилище, не ми дадоха да си го взема. То бяха обяснения, как аз съм млада, ще ходя по купони, как ще страда ако е сам в къщи, как няма да ми стигат парите да му купувам храна (аз изкарвах доста по това време). Накрая и сълзи имаше, защото не стига, че и аз се изнасям, ами и другото им дете искам да взема
.
Танкс за идеята!