Бременност - всичко се променя, как да се справим

Няма такъв период.
И преди да кажете, че бабите са ни гледали детето - живеем далеч от тях, само двамата с мъжа ми сме си го гледали, но никога не съм била залепена 24/7 за нея.

nenova78, мисля, че сте малко крайна...
Пък и кой е казал, че не може да си имате уюта и семейството, но и да си излизате?!
И не мисля, че й се иска второто - да вири цигари по барове, а че в момента е малко стресирана от непознатото... от самата бременност и от това, че малко или много ще й се промени живота... както се променя на всички в даден момент. Просто не всеки може да свикне толкова бързо с тази мисъл... 

Май доста майки не са излизали скоро на въздух  ( шегувам се, моля не ме линчувайте). Аз продължавам да вярвам в това, което съм написала по- горе. Просто такава ми е настройката и опита в живота ми досега. А относно бременността-спряла съм всички вредни навици в минутата, в която разбрах и копнея да  родя и всичко да е наред и нямам копнежи по барове, но не възнамерявам да се превръщам в някоя от онези кисели майки, които крещят на децата си по градинките, защото не са правили нищо, което обичат откакто са родили.

Всеки е различен и има различни нужди за да е щастлив. Аз пък знам, че винаги ще ми се излиза и по клубове и на концерти и по барове и смятам да го правя при всяка възможност. Не искам да ми минава копнежа по тези неща. Не съм интроверт и имам нужда от външна стимулация. От това, че някой само си кеси вкъщи, не означава, че е по-грижовен родител.  Да, има си грижи по детето, но някои хора преиграват. Таткото не може ли да пусне няколко перални и той, а и колко време отнема пускането на пералня или миялна машина? Струва ми се, че за здравия разум на майката е важно да може да си живее лайфстайла, който й пасва, а не да става затворник пандизчия , защото "е майка" и така трябва. Има хора, които не обичат да излизат, но аз не съм от тези. Много хора между другото, излизат с децата си, още от малки. И в това не виждам проблем.

И аз съм така, но по никакъв начин не намирам грешно майка да си стои само вкъщи ако желае. На който каквото му харесва. Неприятно е само, когато едните съдят другите (в която и да е посока). Незнайно защо образът на майка е свързан с жертва, която всички прави за бебето. Ако излезеш навън и видиш ли посмееш да си гледаш кефа за малко веднага някой ще те осъди, в очите ти или не. Едно време като са гледали деца цялото село ги е гледало - и бабата и съседката и съседа, взаимопомощта е била важна, както и подкрепата. Сега сякаш само гледаме как да осъдим тези, които правят избор различен от нашия. Да си майка не е лесна задача, нито физически, нито психически. Би било добре майките повече са се подкрепят.

Skeeter, еми има хора, които не обичат да излизат, не ги съдя, но и те сигурно си имат техните си хобита, книги, бродиране, каквото там им харесва.  Да,  точно,  в миналото децата са се гледали по кланове, а не да седи една жена затворена и изолирана от всички.

Дами исках да ви кажа, че спрях цигарите тотално използвах тази книга - http://duhmarketing.ucoz.com/Alan.Kar.The.Easyway.to.Stop.Smoking_New_Release.pdf

Дано да помогне на някой, като мен

Напълно те подкрепям! Преди да забременея с ММ сме излизали всяка седмица - дали на фестивал, концерт  или просто бар с приятелите ни. Изкачваме върхове, организираме нощни питници и като цяло не обичаме да се заседяваме вкъщи. Сега съм в 19 г.с. и всеки ден правим разходки в парка, лятно кино. Преди две седмици бяхме на фестивала в Благоевград. По барове ми е трудно поради факта, че ми се доспива в 10 . A и вече избягвам шумни места, защото се притеснявам за бебчо (на фестивала бях възможно най-далеч от колоните). Изобщо не се виждам като обсебените майки по площадките, които само обсъждат на кое детенце му били най-скъпи панталоните или акото на бебето какъв цвят е. Имам приятелки, които са си направо обсебени - само за това говорят и мислят, не излизат от вкъщи без бебето, не мога да ги позная. Фейсбука им е по 10 снимки на детето на ден Но пък са щастливи. Всяка жена е различна. Сигурна съм, че щом бебо се роди и с ММ посвикнем да гледаме бебе, ще намираме начини да излизаме с приятелите си и с него и без.

Относно цигарите - аз пушех едно време като бях 12-ти клас. Като отидох да уча в чужбина ги спрях. Там културата беше друга, да пушиш не е готино. Преди да забременея пуших рядко по партита. Не ми беше трудно да ги спра. Но пък най-добрата ми приятелка (която пуши от доста години) ги спря един ден просто така. Реши и точка.

За килограмите и спорта - едно от най-тежките неща в тази бременност за мен е наддаването на килограми. Аз винаги много съм се пазила какво ям и кога, ходих да бягам по 15-30 минути с ММ в квартала. Имах страхотно тяло - висока 173 и тежах 54кг. Имам ниска плацента и спрях бягането. Телец съм, ако преди ми е било трудно да не си похапвам, сега е просто абсурд. Вече съм 61кг, бедрата и дупето ми са отпуснати и имам целулит. Талията ми я няма, имам си корем. Смея се, че ако отида на море и някой ми хвърли от онези погледни, ще почна да пея като кит. Но намирам сили в това да се стегна отново след като родя. Мисля си за режим на хранене и здрав фитнес. Само в това намирам утеха. Може би и това, че ММ постоянно ми прави комплименти от сорта на "много си ми сочничка", "бейонсе ще ти завижда за бедрата" и подобни

Лека бременност момичета и мислете позитивно!

AliveinWonderland - не че нещо, но чакай да родиш, преди да се чудиш как другите само за памперси говорят. Едно е какво си мислим, че ще бъдем, съвсем друга е реалността. Бременността не променя толкова, колкото самото бебе, така че нищо не се знае, може и ти да станеш от обсебените с памперси 

Здравейте, в 3 месец съм и още от сега се усещам, че по-лесно се изморявам. Понякога не ми се излиза, усещам краката си подути и болезнени. Чета, че е доста срещан дискомфорт. Има ли някакъв метод поне малко да облекчи болката в краката?

Сега е много топло и заради това ти се надуват ако можеш дръж ги на високо, поне при мен действа и ти тряват по-широки, удобни обувки.

Напълно те подкрепям! Преди да забременея с ММ сме излизали всяка седмица - дали на фестивал, концерт  или просто бар с приятелите ни. Изкачваме върхове, организираме нощни питници и като цяло не обичаме да се заседяваме вкъщи. Сега съм в 19 г.с. и всеки ден правим разходки в парка, лятно кино. Преди две седмици бяхме на фестивала в Благоевград. По барове ми е трудно поради факта, че ми се доспива в 10 . A и вече избягвам шумни места, защото се притеснявам за бебчо (на фестивала бях възможно най-далеч от колоните).
[/quote]

И аз бях така, до като бях бременна, и си мислех че не може да е толкова страшно след това... Е, е! Няма вече фестове и барове, поне за година. При мен са минали само 2 месеца, доста стрес си е. Някак си, по-лесно си го представях. Пиша ви, за да се подготвите, че да ви е по-лесно после  ааа, да, аз преди плувах - сега не мога и да си помисля, да стигна до басейна. Виж, ако има баби, по-бива

Вдигай ги нагоре, върху възглавница в леглото

И задължително го споменете на лекаря, който ви следи
Той ще установи причината и ще назначи нещо, което да го облекчи.

Мамчета не се стресирайте толкова много. И аз съм бременна в началото на втория месец. И мен ме обземат тези мисли от скоро, че свършва стария ми живот даже такива и за аборт(дано тези мисли са заради хормоните иначе се плаша и аз какъв егоист съм  ), въпреки, че след сватбата веднага с желание започнахме да правим бебето. Около мен половината ми приятелки си имат деца(някои 2), другата не, но са сериозно обвързани(така че предполагам скоро това и тях чака). И честно да ви кажа тези с децата си излизат, даже по дискотеки ходят от време на време, в което няма нищо лошо. Според мен е това как сам си организираш нещата и винаги да намираш време за излизания с приятели и весела компания, за да разпуснеш от ежедневието. Разбира се много е важно да има кой да ви помага, в повечето случаи нашите майки да са ни живи и здрави