Ето тук - "Твоят пословичен инат! Ти никога няма да се откажеш, нали?" -
може би е една от чертите в характера на Берг, която Халит има предвид, когато тя в интервюто в Кан казва, че не искала да чете сценария "... защото ако той каже нещо, значи наистина е така. Ако той каже "Азизе - това си ти, значи да".
Берг описва Азизе като феноменална жена, но Халит е човекът, който най - добре от всички познава Берг. Най - добре от всички е проникнал и в образа на Азизе. Това познание му позволява не само да я разграничава от Берг, но и да покажат на екрана една съвсем различна от реалната им любов.
Всеки, който се е запознал с Берг само чрез интернет ще открие многобройни прилики между нея и образа на Азизе - майка, дъщеря, снаха, влюбена жена, съпричастна към болките на деца, на страдащи... Случки като тази например са най - яркото доказателство, че едни и същи неща докосват душите и на Берг, и на Азизе.
От интервю на Берг - м. август 2015 г.
Когато обърнах внимание на този случай, отдолу веднага се появи коментар: „Загрижила си се за сирийските деца, а какво правиш за турските?“ Ти откъде знаеш? Нима е хубаво да споделям в Инстаграм всяко нещо, което правя? Това дори е срамно. Както е казано: „Едната ръка да не знае какво прави другата“ Споделям нещата, които правя за животните, защото те не могат да говорят, не могат да се защитят. И тогава все ще се появи някой, който да напише: „А за хората какво правиш?“ Направо не мога да повярвам. Стореното добро не бива да се осъжда, с него не бива и да се парадира. Станахме много сурови, истински диваци, разделени, противопоставени един на друг. Доброто не е относително понятие, то е много ясна категория. Такива коментари наистина стягат сърцето ми. Да нараниш нечие сърце е нещо лошо. Опитвам се никога да не го правя. Ходих до Измир да видя битото сирийче, но го нямаше. Опитвам се, колкото ми позволяват възможностите, да докосна всяко живо същество."
Но за Халит Берг е много повече от това, което е известно в интернет. Именно там виждам предизвикателството за него - поставена в подобна ситуация, как Берг ще пресъздаде преживяванията на Азизе, как емоциите й ще докоснат по нов начин не само него, но и зрителите. Струва ми се, че Халит е търсил, искал е и е бил сигурен, че чрез приликите между Берг и Азизе, той самият ще открие една съвсем различна жена. Талантът да се покажат едни и същи емоции и преживявания по съвсем различен начин - в това е успехът й и мисля, че Халит е доволен от резултата.