Любители на кучета - 73

  • 45 195
  • 762
  •   1
Отговори
# 375
  • София
  • Мнения: 601
Днес и моят почти тринадесетгодишен кокер беше на фризьор. Понеже е злобен и въобще не дава на никой да го пипа, му бият упойка. Бая му треперих дали ще се свести след всичко. На това отгоре на ръце съм го носила на връщане, защото задните крака му отказаха. Сега вече е добре. Този път дойде на себе си само за 5 часа. Всяка година положението е все по-зле с тези упойки, но нямам избор. Пробвали сме всичките-от геловете до инжекциите. Уж тази трябваше само да го зашемети, пък той направо си заспа от минималната доза.
Тази година твърдо бях решила, че ще го подстригвам сама, но не ми даде да му премеря и муцуната, за да взема намордник- ръмжи и щракат зъби.  С това приключи желанието ми за саможертва.

.

# 376
  • Мнения: X
....., но не ми даде да му премеря и муцуната, за да взема намордник- ръмжи и щракат зъби....


letas, не ме разбирай погрешо, но никога не съм разбирала как може да с допуска агресия към собственика. Това се възпитава в най-добрия случай от бебе, а при липса на избор - в по-напреднала възраст, но за мен е недопустимо да не мога да си контролирам собственото куче. Брат ми има немска овчарка и ротвайлер. Немеца е слънце, но черньо е антисоциален доста и никой не се доближава до него. На брат ми обаче му ляга в краката при всеки по-строг тон и не му и хрумва да му изръмжи дори, а камо ли ухапе. Не съдя никой, но наистина не го разбирам Astonished

Нежна целувка, Шостакович беше малко над година, когато се наложи същото. Не бяха му паднали 4 (доколкото помня) от млечните зъби, а бяха поникнали новите. И той нали си беше мъничък...та и аз се притеснявах, но вичко мина перфектно и не само махнаха млечните, но и почистиха зъбен камъл. Защото като не са паднали млечните, а има нови, има супер много про:praying_hands:странство между тези сто чифта зъби и кучето от една страна трупа зъбен камък, а от друга не му е комфортно да се храни, колкото повече време минава. Ако този вет не ти допада, потърси друг, но като цяло е препоръчително да се махнати с упойка е най-добре. Успех:thumbsup:

Последна редакция: пн, 03 юли 2017, 20:29 от Анонимен

# 377
  • Мнения: 414
Днес и моят почти тринадесетгодишен кокер беше на фризьор. Понеже е злобен и въобще не дава на никой да го пипа, му бият упойка. Бая му треперих дали ще се свести след всичко. На това отгоре на ръце съм го носила на връщане, защото задните крака му отказаха. Сега вече е добре. Този път дойде на себе си само за 5 часа. Всяка година положението е все по-зле с тези упойки, но нямам избор. Пробвали сме всичките-от геловете до инжекциите. Уж тази трябваше само да го зашемети, пък той направо си заспа от минималната доза.
Тази година твърдо бях решила, че ще го подстригвам сама, но не ми даде да му премеря и муцуната, за да взема намордник- ръмжи и щракат зъби.  С това приключи желанието ми за саможертва.

.

А няма ли някой от семейството, когото да слуша и на когото да не показва зъби? Ясно е, че кучето има една Алфа, но моите не се позволяват зъби, а за нещо друго не искам и да си помислям.
Не може ли някой да ви помогне и да го направите сами без упойка? Ако трябва купете няколко големини наморник и вкъщи, когато е спокойно кучето, го слагате, докато някой по-силен го държи. И после стрижете. Това за другата година.

# 378
  • София
  • Мнения: 601
Когато купихме кучето, се оказа много болно- парализираха му се задните крака и така до първата му година. Съответно всички ветеринари искаха да го приспиват, защото нямаше оправяне.
Тогава забелязах, че при радост и страх парализата се засилваше. Съответно кучето не е възпитавано нито с повишаване на тон, нито с бой, нито е разигравано, просто за да няма емоции и поне един ден да стоеше на четирите си крака. Нервната му система не е в час, но сърце не ми даде да го приспа нито тогава, нито пък сега.
Повече от 30 години гледам кучета, развъждали сме бултериери преди 20 години, но такова чудо като настоящето не сме имали Joy
Въпреки това съжителстваме и се търпим.
Втори мъжки кокер никога не бих взела. Мъжко куче също.









 

# 379
  • Мнения: X
Разбирам. Дано не се мъчи животинката и да е щастлива, пък макар и с по-малко емоции.

# 380
  • София
  • Мнения: 8 345
мда, от всяко правило трябва да си има изключения

а не можеш ли са го подкастряш лесичко вгръб, докато се разсейва
няма да е красив, ама....

# 381
  • София
  • Мнения: 601
а не можеш ли са го подкастряш лесичко вгръб, докато се разсейва
няма да е красив, ама....


[/quote]
 
И на гърба има очи, гадината Grinning
Не става, невротик е. Днес за един час го подстригаха. Ако се бяхме хванали с голямата ми дъшеря, поне 3-4 часа щяхме да се мъчим, барабар с кучето. Да не говорим, че можеше и да го порежем. Преди десетина години аз го държах, ветеринарката го подстригваше, но подскачаше и не даваше, особено на краката си беше мисия невъзможна- голям гъдел.
Преди нас имаше един йоркширски териер, мислих, че и той е упоен. Толкова спокоен беше.
Ветеринарката ми каза, че такива като нашия са рядкост. Щеше да захапе асистента й, докато му бие упойката, чак голямата ми дъщеря подскочи.
Абсурд е да искам от хората да рискуват с такова куче, след като самата аз се страхувам. Другото е да не се подстригва, но пък тръгват кожни проблеми по ушите. Ни така, ни иначе! Важното е, че оцеля и тази година, въпреки упойката и сърдечната недостатъчност.
Аз въобще започнах да пиша,след като прочетох мненията за упойките. Мисълта ми беше, че има случаи, в които просто се налага и човек трябва да избере по-малкото зло.

Последна редакция: пн, 03 юли 2017, 23:29 от letas

# 382
  • София
  • Мнения: 9 850
Мале, егати крокодилчето си имате, letas Simple Smile
Аз забравих да видя от вкъщи снимките на Макс, но предполагам, че е страхотен Simple Smile
Госпожице Дух, още малко и ще мръднеш някъде Simple Smile

# 383
  • DE
  • Мнения: 971
Аз знам много добре за какво "говори" letas , че същото психопатесто си го имам и у дома. Рязане на нокти абсурд-ще става орел Simple Smile Няма удържане това чудо. Помолих при кастрацията докато е в упойка да и резнат и ноктите, но това беше септември и от тогава няма шансове. В клиниката я държим няколко човека и пак не става. Капките против кърлежи слагам докато спи и добре, че е късокосместа, че ако трябваще да я подстригвам-не знам.
По принцип не дава никой да я пипа, да я гали. Бяга като хахаво ако искам да я погаля
--------------
Много се дразня на родители които казват на децата си "бързо тук, че кучето хапе".

# 384
  • Мнения: 3 352
Благодаря момичета! Макси си ми е такава слабост и ми я влязъл под кожата гадинката, ама не го оставям да му минават номерата. Странното е, че усеща кога съм склонна да го оставя да ми се качи на главата и кога положението е военно. И той не обича никакви манипулации и се пробва да се скрие от мен, ама като му кажа стои и не мърда. При ветеринаря все му трепери дупето, но и там не мъцва. Дори не е пробвал да изръмжи, камо ли да тръгне да хапе. Като малък имаше опит да ръмжи, когато го бършех след разходка, ама с едно каране и прекрати тези си мераци. Не мога да си представя да гледам куче у дома и да ме е страх от него и от това, че ще ме захапе. А и то не е някой пинчер пък да го оставиш да си прави каквото иска, а си е сериозно куче 40 кила и то от порода със здрава и силна захапка.

# 385
  • DE
  • Мнения: 971
Сиви, моето не хапе-даже не знае какво е това нещо:)
Ни квичи, ни лае а се мята като лудо. Просто не знам от къде идва тая сила.
Ротвайлер съм гледала-лигльо. Не гъгваше и само в ръцете ме гледаше какъв знак ще му дам.
Нежен и в захапка и поведение.
Това кафеникаквото е някакъв ужас-гъвкато като змия и яко разглезено.
Обаче никога не е стигало дотам мое куче да ме ръмжи или лае. Ако го направи и един път- ще е последното нещо за което си спомня

Пораснаха ли малките бебоци?

# 386
  • Мнения: 3 352
matze растат мушмуроците, но още не са прогледнали. Чакам да запопнат да щъкат и да ги наснимам. Толкива са сладки всички, че се чудя дали да не си оставя едно за мен, заедно с майката, но всичко зависи от Макс и как ще реагира на бебешоците когато заприличат на кученца  Crazy
Иначе Макс кротува при манипулации, когаъо види че бягството не може да се осъществи. Първо пробва да види дали може да избяга и да се скрие някъде, ама с тия размери не може да си намери укритие.  Mr. Green После като повиша леко глас и идва с наведена глава и нещастен поглед и стои и не трепва. Ако това, което правя му е приятно започва да ми ближе ръката. А при ветеринарите обикновено ми сяда върху краката и почва да трепери. Започнах да го водя дори и когато само ще купувам някой препарат за да свикне, че там се влиза и без да му правят нещо. Да не говорим, че нищ8 болезнено до сега не му е правено там, а това което е боляло е било с упойка и аз съм била при него докато заспи и после преди да се събуди съм отивала пак за да ме види щом отвори очи.

ПП: Понеже никой не е писал след мен си позволявам да редактирам тук и кача сутрешните снимки на прасето. След проливния дъжд оня ден на полето е останала една по голяма локва и познайте кой веднага легна в нея:

И след като разхладихме тумбака пък ни се доигра:
 
И накрая уморени се настанихме на една възглавница на дивана да поспим:

Последна редакция: ср, 05 юли 2017, 12:07 от Sivi

# 387
  • София
  • Мнения: 8 345
а, ето още един спящ на дивани вагабонт
аз се предадох вече
само гледам да е суха, като се пльосне отгоре
и планирам набег из магазините за платове, да си накупя някакви хубави десени, че се пере по-лесно
сега, както си личи по пусканите снимки, ползвам стари чаршафи

вчера за първи път плувахме истински
Рея без да иска бухна в едно вирче и и се наложи да изплува оттам
а после доброволно бухна още няколко пъти, след един лабрадор

аа, и можем да се похвалим с първото си изядено кравешко ако

# 388
  • Мнения: 3 067
 Joy Joy Joy Joy

а аз мога да се похваля, че Джина е станала много гальовна. Много е сладка, аз нещо си правя и тя се тръсва върху мен - да я галя, побутва ме с муцуната да я галя, или директно се пльосва по гръб и вирва крака нагоре. И ходи след мен - хахах от стая в стая - като сянка ми е.
Казват ми, че като се оправи трябва да я сваля на двора, обаче тя се стряска толкова лесно от всичко, толкова е нежна и плаха и... истината е, че искам да си е при мен. Но нз с тия косми... ужасно е, откачам от тях  Sick

# 389
  • Мнения: 3 352
Духче в един момент вече няма да ти правят впечатление космите. Аз преди съм имала котки и винаги у дома е имало козина, както и по дрехите ми, та вече хич не ме впечатляват.  Mr. Green
Макс от малък спи по дивани и легла. В началото постилах чаршафи, одеала, ама вече го оставям да се разполага както му е кеф. Пускам прахосмукачка и минавам с препарат за дамаски няколко пъти в седмицата.
Някой е изхвърлил куче извън града, точно под Дунав мост. Откакто го видях го храня и му слагам вода, а другата седмица ще го обезпаразитя и днес един човек ми казва, че си търси куче за вилата и аз веснага предлагам шушмурока дето храня и му показвам снимка. Човека ми отговори, че искал нещо по лачено, демек породисто, щото щял да му купува храна, ваксини и т.н. Останах като гръмната. Тия бездомните, зарязани душици не заслужават ли някой да изхарчи някой лев и за тях и да им даде подслон или само породистите заслужават.  ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт