Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Докато приберем банските и ще дойде време за ушанките 
Отивам в КПП-то, че да не стана за смях във балкана 
Надявам се утре вече всичко да свалим и започва "веселото" с нареждането и после поне двумесечното чудене <<ама това къде го прибрах?!?>>
и заради още две причини, лично мои, спящи в креватите си уморени в момента 
- и двете причини са родени именно този месец.
Отдавна не бяхме събирали хора по празниците и явно ми е липсвала емоцията - беше страхотно!, не ни дойдоха всички поканени (нормално за август), но пак се събрахме голяма тумба и се получи приятно парти на открито 
, които познайте дали не бяха ометени всичките, при това този път се наложи да кулинарствам сама и съм предоволна от себе си. За децата имаше също много вкусни неща, басейн с топки, водни пистолети, торта естествено и изобщо се скапаха от емоции. Стояхме до 10 часа, не ни се прибираше, искам пак парти догодина, ще го мисля тогава, да сме живи и здрави 
на дребното, което повтаря непрекъснато напоследък. Много е трудно с тези двама донски казаци, но в крайна сметка точен критерий за това колко добре се справям е тяхната привързаност и се радвам, че я изградихме поне дотук.
Но, както и да е, пак ще разнообразя малко, че това лятно плътното присъствие в столицата нещо ми идва в повече, колкото и да си обичам София.
