Младоженецът не желае сватба

absurT, не обвинявам момичето. Тя и младоженеца имат какво да доизглаждат, докато постигнат въпросната хармония, но що ще майката в картинката? Това е въпрос между двама души.

В този случай именно майката предявява изисквания. Това е некоректно според мен и най-вече - нахално. Ако майка ми или свекърва ми започнат да ми се вайкат как сватбата ми е ненормална, съвсем кротко бих им предложила да не присъстват. По-добре за тях, по-добре за мен. Не понасям някой да ми налага своите разбирания по теми, които засягат изключително и само мен (и мъжа ми) и произтичат от моите (и неговите) разбирания и намерения. Това е неуважение и незачитане и такива спорове разрешавам рязко, бързо и безкомпромисно. Никой няма право да се меси в чужд избор

Мисля, че си много крайна. Това е сватбата на дъщеря ми все пак. Искам тя да е щастлива. Заслужава го.

Разбира се, но реализирането на нейното щастие е нейна отговорност
Ако церемонията изчерпва и/или предопределя поводите за щастие в един брак, то... Има ли нужда да говорим повече.

Аз бях, може би, дъщеря ти.
В още по-умален състав (не ми се струваше смислено да влачим родители при това положение, никот пък на някой друг)
 да, мечтаех си за рокля на принцеса... сигурно всяко момиче си мечтае някога да облече такава. Ама ако трябва да съм честна, 5000 лв. не бих извадила - дори и да ги имах - за пустата рокля. Отидохме в някакъв произволен (май беше сряда, ама само по спомена за мокра коса съдя), само със свидетелите, подписахме се - ден като ден,. нищо особено. И после - ами, синът ми, заченат след това (просто не се получи по-рано, де) става на 10 в края на седмицата... абсолютно хармоничен, щастлив, балансиран семеен живот. Май щура сватба е единственото, което някога не съм получила - и, честно, не бих сменила за този единствен ден следващите щастливи години. Мъжът ми е тихичък, кротичък,  той в центъра на прожекторите по никой начин не иска да се окаже.  Ако сега можех да се върна... Ми не, дори и да имах обещание свише за всичко останало, не бих му го причинила, не го заслужава. И... да, ще ми е криво за роклята, вероятно винаги, обаче... не толкова, че да не оценявам, че,... не, не би си заслужавало.

Пълно куку.

Златна превъзходна, говори с дъщеря си и разбери тя какво иска. От там нататък следва да я подкрепиш в решението й.

Абе жена, 10 човека с родителите и братята, с булчинска рокля и почерпка си е съвсем нормална сватба. Взимане от къщата и тем подобни дандании ще развалят хубавата сватба. И защо смяташ, че дъщеря ти не може да отстоява себе си и безропотно се покорява? Така ли е възпитана?

И мен ме втриса от традиционни сватби.
Леля, стринка,чичо,  вуичо....100 човека които си виждал по 5 пъти в живота. Ама са рода..и музика в ресторанта да задоволи всички. Та и ние сватба не сме правили. Може би мъжа ми е искал, но не се е натискал толкова. Явно не е трагедията на света.

Другото...очакванията на родителите понякога са различни. Но всеки има право да направи една сватба, така като на него му харесва. Та аз лично не виждам нищо лошо. И родителите искат, не искат трябва да приемат. Това е решение на тяхното пораснало детет.
А ако дъщерята не е съгласна......говори с бъдещият си мъжа. Не с майка си. И ако не може да се разбере с него,  решава дали изобщо да се жени.

Според мен няма нищо лошо да подпишат и да се съберат в един ресторант да се почерпят. Каква музика, защо изобщо е нужна музика? Даже аз бих го направила без булченска рокля, но да кажем се удовлетвоярва желанието на булката. Ако това е решението на двамата и те се чувстват добре всичко е чудесно. Какъв е проблемът точно - че няма да има сватба, или че дъщеря ти е нещастна?
Защото имам чувството, че е първото, което не е никак добре. Замисли се дали няма да вмениш чувство на вина на дъщеря си по този начин и тя да се чувства зле от това? Аз не бих наранила психиката на моята.

Каква сватба бихме или сме направили ние ,няма значение.
Въпросът е трябвало да се реши между младоженците и да ви го съобщят на вас. Те ,до този момент никога ли не са си говорили по между си и с вас ,та всички сте като гръмнати и плачете, и не сте на себе си. И за какво плачете,да не би някой да е умрял.Те би трябвало да знаят кой с какви нагласи е и да вземат решение с консенсус ,а не всеки да се налага над другия.Не ми харесва,че мъжът се налага ,без да се съобрази с ,уж ,любимата.Израза "хрантутя' за гости,които се предполага ,че са най-близките им, е много грозен и показва много-липса на култура   и никакво отношение  .По-точно,не никакво отношение,а лошо отношение.А и на практика, те ще получат подаръци ,така че тези пари няма да са безвъзвратно загубени. Ако е въпросът за парите.Ако е за данданията ,може с обсъждане  да се избере формат ,какъвто за тях е приемлив.

Живеят заедно на квартира, а трябва да да се изведе от дома на родителите, нещо не ми се връзва. Традиция в миналото е било, когато младите се "събират" едва в деня на сватбата и тогава е резонно да се изведе от "бащин дом". Успех на младото семейство, а броя на гостите не е от никакво значение.

Да плаче на мъжа си, защо на теб?  
Дишай спокойно, има време още да се доуточнят нещата. Срещнете се първо с неговите родители, вижте какво мислят те, булката да обработва в това време младоженеца, както тя си знае, и току-виж сте постигнали една малка, но стилна истинска сватба.

Не вярвам някоя булка да изгаря от желание да събира родата до девето коляно на сватбата си, но със сигурност иска да покани поне приятелите си. Има големи и задружни родове – братовчедите израстват заедно от деца и са си близки. Не е казано, че трябва само възрастни роднини да се канят.
Другият вариант да не би да е по-хубав? Да искаш да поканиш някого, а да няма кого, защото най-близките ти вече ги няма на този свят, пък далечни роднини не ти се канят?

Деликатна е ситуацията единствено по отношение на това какво точно иска дъщеря ти. Дали ще разбереш истинското й желание обаче, не знам. Звучиш като властна майка (имало традиции, които ТИ държиш да се спазват, нищо, че не касаят твоята сватба например) и е много възможно момичето да се е разплакало от притеснение, че трябва да ти каже нещо, на което знае как ще реагираш (отрицателно). Моята майка беше много властна и налагаща се като бях по-млада и знам колко ми е треперело под лъжичката като трябва да й кажа нещо, което знам, че няма да одобри.

С две думи, съветът ми е да стоиш настрани и да не се бъркаш, дори да се тревожиш. Занапред ще имаш още толкова много поводи да не одобряваш някое тяхно решение, да не си убедена, че е най-доброто за дъщеря ти, да не си убедена, че тя наистина го желае и т.н. и т.н. Това е част от живота, от порастването на децата и е нормално да се случва и да ни е трудно да го приемем. От личен опит мога да те уверя обаче, че на дъщеря ти ще й е ужасно трудно, ако я посавяш между теб и мъжа й и се опитваш да се налагаш, дори да си права.

Това, което бих те посъветвала да направиш, е да говориш с нея насаме, но да не подхожаш по начина, по който разказваш историята тук. По-скоро й кажи, че каквото си решат, това ще направят, вие ще подкрепите всякаква сватба, това си е техен ден и тяхно решение, но единственото, което искаш да знаеш е, дали така тя си е представяла сватбата си и има ли още нещо, което иска да направи. И да си готова за отговор, че да, това иска.

Ами плати и организирай всичко ти и нека младоженецът е само гост на своята сватба. Преди 12г. Аз така направих на моята. Всичко плати и организира свекървата, аз нямах нищо против. Бях на 25 г. И нямах възможност, нито семейството ми, да ми прави сватба. Нямах и опит. Не се шегувам с теб, така си беше.
Ако имаш пари и желание, действай, ако нямаш, седни си на задника и бъди щастлива, че въобще има предложение за брак. Много от приятелките ми никога до сега не са получавали предложение за брак.

Вярно е, че Пенка и Драганка от форума каква сватба са имали няма НИКАВО значение.  
Важно е Златна Превъзходна да помогне на дъщеря си в първото голямо семейно "отстояване на желания и мнение". Но нека добре разграничи какво иска дъщеря и и какво тя.

Като начало нека поговори с щерката и да стане ясно тя какво и как иска. Важно е да не поставя детето си между чука и наковалнята, а именно тя да я натиска за едно, а младоженеца за друго и да превърнат празника и в ад.
После полека да почнат да действат в посока на промяна на мнението на младоженеца. Съответно ако и булката така си представя сватбения ден родителите да приемат това.

Не виждам какво има родителите да се срещат и обсъждат.

И какви гости били родителите, като плащат масрафа? Щом плащаш никакъв гост не си ... 

Нали ще подпишат? Аз мисля, че това е достатъчно.