Затова началниците стават параноици, защото се знаят какви ги вършат.
- Публикувана: 23 юни 2017, 10:42 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2017, 16:54 ч.
Как се справяте при допусната грешка
Извинявам се, оправям я и карам напред.
Даже предварително обяснявам, че съм леко разсеяна и е възможно да допусна някоя човешка грешка.
Що се отнася до грешките на началниците - гледам да водя предимно писмена комуникация, която естествено се пази и е много полезно доказателство кой е крив и кой е прав!
Даже предварително обяснявам, че съм леко разсеяна и е възможно да допусна някоя човешка грешка.
Що се отнася до грешките на началниците - гледам да водя предимно писмена комуникация, която естествено се пази и е много полезно доказателство кой е крив и кой е прав!
О, колко актуална тема за мен. Същата съм и аз, почти не греша, много съм прецизна и ако сгреша го изживявам много зле. Знам, че не е фатално, че е човешко и не си заслужава чак такива тревоги, но емоциите не слушат разума никак.
Цитат
Това е шега, нали?...
Ето, Тороманова знае.
Абе шегата настрана, моят шеф е способен такъв панаир за една сгрешена буква да устрои, че направо светът ни се вижда тесен. Неговите грешки обаче се подминават или ни се приписват на нас. Или пък той сътворява някаква грандиозна глупост и след това си блъскаме главите как да я поправим, ама тайно от него, щото налиии - той не греши. Та такова е положението при нас. Не ни се позволяват грешки - каквито и да са 
И при мен е така 
Хем трябва да оправям чуждите грешки, хем трябва да е много деликатно, защото останалите колеги и шефове са безгрешни
И аз допускам грешки, не обичам да ги "замазвам" и прикривам и колкото и да е неприятно, си съобщавам, коригирам и т.н. Съответно се и извинявам.
Да, случвало се е да не спя или да се тормозя дни наред понякога. Малко ме е яд на себе си, че толкова преживявам.
Хем трябва да оправям чуждите грешки, хем трябва да е много деликатно, защото останалите колеги и шефове са безгрешни
И аз допускам грешки, не обичам да ги "замазвам" и прикривам и колкото и да е неприятно, си съобщавам, коригирам и т.н. Съответно се и извинявам.
Да, случвало се е да не спя или да се тормозя дни наред понякога. Малко ме е яд на себе си, че толкова преживявам.
Началник или колега, който иска да те натопи или сам да оттърве кожата или иска повишение, а ти си му конкурент.
Извинявам се и гледам да оправя нещата. Но не обичам да ме правят на идиот и да ми приписват чужди грешки. Може нищо да не кажа, но този, който се е опитал да ми припише чужда грешка, вече грам доверие му нямам, авторитетът му спада рязко.
Всеки нормален човек ще се извини, защото само който не работи, той не греши, но и много зависи какво точно работи човек. Предишната ми работа беше такава, че в едната ѝ част както и да допусна грешка е поправимо. Шефът ми казваше - вода донесла, вода отнесла. Но пък при работа с химикали и силно агресивни вещества, в каквото всъщност се състоеше работата ми, такива грешки могат да костват най-малко осакатяване, а дори и човешки живот.
Ако съм лекар или пилот, дали ще ми бъде простена грешката, ако сгреша и се извиня?
Емоционално преживявам грешките в работата си нормално, защото те вече са станали и нищо не мога да направя вече - грешката е факт. За щастие не съм грешила често и последиците от грешката са незабележими.
Ако съм лекар или пилот, дали ще ми бъде простена грешката, ако сгреша и се извиня?
Емоционално преживявам грешките в работата си нормално, защото те вече са станали и нищо не мога да направя вече - грешката е факт. За щастие не съм грешила често и последиците от грешката са незабележими.
Благодаря на всички за споделеното.
Моите шефове са свестни дотолкова, доколкото знаят, че съм натоварена с много задачи и отговорности и не ми направиха проблем за тази грешка, даже ме успокоиха. Благодарна съм им за това, защото наистина се терзая доста и ако бях получила и забележки и натяквания, щеше да ми е още по-трудно. Досега не се е случвало да набедят някой за чужда грешка. Но пък ако проблема ескалира към по-горните нива, няма да се втурнат да те защитят.
За лекарите и пилотите съм напълно съгласна, но при избор на такава професия трябва да си убеден в хладнокръвието си и да знаеш, че допускането на грешка може да е фатално. Аз съвсем съзнателно не съм направила такъв избор, тъй като съм прекалено емоционална.
ПП Да не коментираме и положението в здравната ни система, която цялата е една грешка...
Моите шефове са свестни дотолкова, доколкото знаят, че съм натоварена с много задачи и отговорности и не ми направиха проблем за тази грешка, даже ме успокоиха. Благодарна съм им за това, защото наистина се терзая доста и ако бях получила и забележки и натяквания, щеше да ми е още по-трудно. Досега не се е случвало да набедят някой за чужда грешка. Но пък ако проблема ескалира към по-горните нива, няма да се втурнат да те защитят.
За лекарите и пилотите съм напълно съгласна, но при избор на такава професия трябва да си убеден в хладнокръвието си и да знаеш, че допускането на грешка може да е фатално. Аз съвсем съзнателно не съм направила такъв избор, тъй като съм прекалено емоционална.
ПП Да не коментираме и положението в здравната ни система, която цялата е една грешка...