Нормално ли е ?

  • 22 330
  • 235
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 782
Защо си измисляте постоянно ?
Това че на Х и У им се наложило да гледат по-малки братя или сестри не означава, че родителите на авторката ще й стоварят грижите по отглеждането на третото дете.
Не означава, но е често срещано- нагледала съм се на такива случаи когато родих второто.
Особено при децата от втори брак- момиченцата бяха длъжни и навън като излезат, да влачат малките с тях. Да не говорим за водене и взимане от градина..........
Е какво от това ? Да не би да са им паднали ръцете ?
Всеки, който има брат или сестра е научен да се грижи за ближния. Първо по-големият се грижи за по-малкия , когато пораснат и по-малкия също може да се погрижи за по-големия, да му помогне в нужда и т.н.
Не съм съгласна, че едва ли не по-малкия намазва от ситуацията да бъде обгрижван и от кака (батко). Голям плюс за развитието на по-големия е да има по-малък брат или сестра, за които да помага и носи отговорност.

По мое скромно мнение единствените деца се превръщат в много досадни възрастни, защото характерът им не е бил пречупван. Имах приятелки "единствени" деца , които изобщо не се бяха научили да се съобразяват, все едно светът се въртеше около тях . Хората се раждат егоисти и един брат или сестра малко или много го пречупва и остава само доза здравословен егоизъм.

# 106
  • София
  • Мнения: 24 836

Е какво от това ? Да не би да са им паднали ръцете ?
Всеки, който има брат или сестра е научен да се грижи за ближния. Първо по-големият се грижи за по-малкия , когато пораснат и по-малкия също може да се погрижи за по-големия, да му помогне в нужда и т.н.
Не съм съгласна, че едва ли не по-малкия намазва от ситуацията да бъде обгрижван и от кака (батко). Голям плюс за развитието на по-големия е да има по-малък брат или сестра, за които да помага и носи отговорност.

По мое скромно мнение единствените деца се превръщат в много досадни възрастни, защото характерът им не е бил пречупван. Имах приятелки "единствени" деца , които изобщо не се бяха научили да се съобразяват, все едно светът се въртеше около тях . Хората се раждат егоисти и един брат или сестра малко или много го пречупва и остава само доза здравословен егоизъм.

Розичке, не се заяждам, но ти второ дете имаш ли?
Оставяш ли го на първото и как реагира то?

Питам, защото едно е да говориш " по принцип, вследствие размисли по въпроса" и от опит. Peace

# 107
  • Мнения: 2 631

По мое скромно мнение единствените деца се превръщат в много досадни възрастни, защото характерът им не е бил пречупван. Имах приятелки "единствени" деца , които изобщо не се бяха научили да се съобразяват, все едно светът се въртеше около тях . Хората се раждат егоисти и един брат или сестра малко или много го пречупва и остава само доза здравословен егоизъм.
Съпругът ми е единствено дете. Не съм срещала друг човек, който толкова много да се грижи за хората около него и да се съобразява с това, че светът не се върти около него. Така че има и такива хора. За сметка на това, аз съм по-егоистична от него, въпреки че съм сестра.

# 108
  • Мнения: 2 323

Питам, защото едно е да говориш " по принцип, вследствие размисли по въпроса" и от опит. Peace
Mr. Green

Но съм донякъде съгласна - единствените деца са видимо по-егоистични, личи си в някои големи неща, но по-често в малките. Няколко пъти съм чувала да го отчитат, но някои не си дават въобще сметка.
Не толкова заради гледането на по-малките, по-скоро заради съобразяването - и от големи към малки, и обратното.

Последна редакция: ср, 28 юни 2017, 13:16 от bambinnah

# 109
  • Мнения: 1 782
Аз съм израстнала със сестра, мъжът ми е израстнал с брат - няма по-хубаво от това, категорични сме.
Въобще не разбирам мрънкането и недоволството да има и друго дете в семейството.

Обяснявам си го така. Чела съм, че малката разлика между децата ги кара да се пречупят по-бързо и да делят най-ценното, което имат на този свят към момента докато са малки  - любовта на майката и бащата.
След 5 години разлика става по-тегаво, а още по-голяма разлика както виждаме в темата води до неодобрение от страна на детето за братче или сестриче.
Най-вероятно вече едно дете на 10, 12 години разбира, че бебето струва пари, ще почне да пресмята, че ще се купуват и за друго човече играчки, джаджи и консумативи и тепърва ще свиква с мисълта, че не е единственото за мама и тати. По-трудно е да се пречупи , тъй като е свикнало да е само и всички благини да са за него.

# 110
  • Мнения: 53 401
Аз съм израстнала със сестра, мъжът ми е израстнал с брат - няма по-хубаво от това, категорични сме.
Въобще не разбирам мрънкането и недоволството да има и друго дете в семейството.

Обяснявам си го така. Чела съм, че малката разлика между децата ги кара да се пречупят по-бързо и да делят най-ценното, което имат на този свят към момента докато са малки  - любовта на майката и бащата.
След 5 години разлика става по-тегаво, а още по-голяма разлика както виждаме в темата води до неодобрение от страна на детето за братче или сестриче.
Най-вероятно вече едно дете на 10, 12 години разбира, че бебето струва пари, ще почне да пресмята, че ще се купуват и за друго човече играчки, джаджи и консумативи и тепърва ще свиква с мисълта, че не е единственото за мама и тати. По-трудно е да се пречупи , тъй като е свикнало да е само и всички благини да са за него.

Хем ВЪОБЩЕ не разбираш, хем във втория параграф показваш разбиране Joy
А и тук споровете не са за или не второто дете, а за или не трето такова, когато първото вече е тийнейджър. Има разлика, нали?

# 111
  • Мнения: 22 870
Няма спор изобщо. Тийнеджърка се оплаква, че майка й ще ражда трето. Майакат ще си го роди, не се допитва тя до форума или до дъщеря си.

# 112
  • София
  • Мнения: 17 717

Светът е шарен.
И да, може и да ти се наложи някой ден ти да го гледаш (в буквален смисъл, с всички възможни отговорности) това дете. Възможно е.
Пък може някой ден то да ти дари бъбрек.
И това е възможно.
Изобщо, животът е шарен.
Така или иначе, бременността е факт - предлагам да свикнеш с него.

# 113
  • Мнения: 6
Вижте знам че нашите си решават и нямам право на мнение и съм се примирила с това. Радвам се разбира се, че ще си имам още едно братче или сестриче, брат ми в момента си го имам, като...брат, не като полубрат, син на мама от друг мъж и т.н. Просто реших да споделя тук, за да видя мнението на по-възрастните, дали само нашите си мислят че е нормално, защото не знам, може би още не разбирам, но за мен е мноого странно, просто с баба ми и дядо ми аз имам 47 и 48 год. разлика, а това дете ще има с баща си 51.... Не знам мисля си че ако не гледате отстрани, а сте на моето място и на вас ще ви е странно, но и тук явно има различни мнения. Отностно това, че не било заради бременноста, а че ме било гнус, защото съм разбрала че били правели секс на тази възраст, няма нищо вярно, отдавна знам че правят секс.. И разбира се, ако не ги чувам само, това не ми е никакъв проблем, мъж и жена са все пак, и се радвам че все още правят секс, а не се карат из вкъщи, остана още един развод да преживея. А отностно другото с гледането, да понякога наистина ми е идвало в повече, но вече не ми е толкова проблем, а и се научих да се споразумявам с тях, когато се съглася да гледам брат ми за по-дълго, когато те излизат на заведение или нещо от сорта, после по-лесно ме пускат на някоя екскурзия или дистотека, така че ако не прекаляват, да трябва да го гледам по няколко дена подред, не ми е чак такъв проблем, а и ми е брат все пак, не е чуждо дете....

# 114
  • Мнения: 1 712
Браво,Анакир, ще си прекрасна кака. А после ще ти е по-лесно с твоите бебета. А пък ако е момиченце, може един ден да ти помага, когато станеш мама.

# 115
  • Мнения: X

По мое скромно мнение единствените деца се превръщат в много досадни възрастни, защото характерът им не е бил пречупван. Имах приятелки "единствени" деца , които изобщо не се бяха научили да се съобразяват, все едно светът се въртеше около тях . Хората се раждат егоисти и един брат или сестра малко или много го пречупва и остава само доза здравословен егоизъм.
Съпругът ми е единствено дете. Не съм срещала друг човек, който толкова много да се грижи за хората около него и да се съобразява с това, че светът не се върти около него. Така че има и такива хора. За сметка на това, аз съм по-егоистична от него, въпреки че съм сестра.
+1
И много ясно си спомнях как ми казваха да го вземам със себе си навън, а ние си имахме наши си игри, които той не искаше да учавства и ми беше мега досадно. Добре, че той беше по- социален и бързо си намери негови си компании, в които играеше. Разликата ни е 3 години.

# 116
  • Мнения: 615
Приемаш нещата като зряло момиче. Браво!

Не обръщай голямо внимание на постовете. Тук винаги се прекалява!

# 117
  • София
  • Мнения: 24 836
Момичето има много трезва преценка за нещата- на 51 години да ставаш баща, е безотговорно отвсякъде.
Средната продължителност на живота при мъжете е 71 година.

# 118
  • Мнения: 615
Момичето има много трезва преценка за нещата- на 51 години да ставаш баща, е безотговорно отвсякъде.
Средната продължителност на живота при мъжете е 71 година.

Ако човекът е нямал до момента деца, ОК. Но има син на 7. И доведена дъщеря. Малко да се съобразяват!

# 119
  • Мнения: 1 712
Човекът, точно защото е на 51 няма нужда се съобразява с форумното мнение и това на тийнейджъра в семейството.

Общи условия

Активация на акаунт