Скрит текст: Ох, ами аз карах по 1-2 месеца лятото при баба ми по бащина линия на село. На теория имаше течаща вода, но редовно спираше и на практика може да се каже, че по-скоро няма. Ами редовно карах егати стомашните вируси, изразяващи се в остър пик с температура първите дни и после разстройство по цял месец. Не, че е била мърлячка, просто условията в стара, неремонтирана къща могат да бъдат кофти за малко дете. Да не говорим за алергичните реакции - всякакви познати и непознати видове влизаха в тая къща - будила съм се с паяци, скорпиончета, щипалки, щурци, стоножки и какво ли още не в леглото/на стената над леглото. Детския страх от такива неща иди дойди, но като те ухапе паяк, после подуването е брутално и хем боли, защото си с двоен пръст (примерно), хем сърби нечовешки, докато се лекува.
Прозореца на спалнята на втори етаж (където спях аз) беше над подстъпа към мазето, т.е точно над едни каменни стълби, които слизат под къщата. Един път си седях на перваза, нещо се заблеях и се изтърсих на стълбите директно. Слава богу имах някакъв щур късмет и не се раних фатално.
От едната страна на къщата нямахме прилична ограда и човек можеше спокойно да си заобиколи едни стълбички и да тръгне из Балкана. Аз на няколко пъти го правих, докато баба ми спи следобеден сън. Така видях първия ми и засега единствен вълк в живота. Беше магично преживяване - вероятно, защото животното не реши да ме яде. Ако беше решило, сега този мъдър пост нямаше да го има.
Оцеляла съм някак, било ми е забавно и интересно, но разбирам напълно страховете на майка да пусне детето си някъде, където редовно се забравят на достъпни места остри предмети, няма парапети на балконите, има отворени кладенци и какво беше още.
Не се учудвам, че сами си създавате затруднения при отглеждането на 1 (едно) дете.
Тук пишещите са гледани И на село с месеци, с външни тоалетни, нека споделят, ако познават някой, умрял или тежко повреден от това. Аз нямам впечатления, нямала съм село, може би затова не парадирам излишно каква съм чистница и в кой век живея.
Тук пишещите са гледани И на село с месеци, с външни тоалетни, нека споделят, ако познават някой, умрял или тежко повреден от това. Аз нямам впечатления, нямала съм село, може би затова не парадирам излишно каква съм чистница и в кой век живея.
Прозореца на спалнята на втори етаж (където спях аз) беше над подстъпа към мазето, т.е точно над едни каменни стълби, които слизат под къщата. Един път си седях на перваза, нещо се заблеях и се изтърсих на стълбите директно. Слава богу имах някакъв щур късмет и не се раних фатално.
От едната страна на къщата нямахме прилична ограда и човек можеше спокойно да си заобиколи едни стълбички и да тръгне из Балкана. Аз на няколко пъти го правих, докато баба ми спи следобеден сън. Така видях първия ми и засега единствен вълк в живота. Беше магично преживяване - вероятно, защото животното не реши да ме яде. Ако беше решило, сега този мъдър пост нямаше да го има.
Оцеляла съм някак, било ми е забавно и интересно, но разбирам напълно страховете на майка да пусне детето си някъде, където редовно се забравят на достъпни места остри предмети, няма парапети на балконите, има отворени кладенци и какво беше още.
И за това и разбирам авторката.
Аз съм израстнала при баба и дядо на село, в къща с много животни, но съм била там от самото раждане и пиех дори мляко прясно издоено от крава или коза, още топло без варене. И проблеми със стомаха никога не съм имала, защото от самото раждане съм калена с бактериите на животните. Но понякога, когато ни идваха гости, направо им ставаше лошо от миризмата на тор. Ама така е, който произвежда пържолите е различно, като се купуват от магазина е друго.
И до сега съм много здрава и издържам на всячески тежки условия.
