Аз доколкото знам, младото семейство живее в нейният дом 
Според синът й, всички се разбират чудесно 
е, не сме им у дома.
Според синът й, всички се разбират чудесно е, не сме им у дома. Скрит текст:
Моята свекърва си тръгна, е, успя да ме ядоса. Бебето сутрин след млякото в 6 заспива, но в повечето случаи спи, реве, спи, реве, гушкаме си се на спалнята и се опитваме да заспим, а тя връхлетя, като хуна в стаята, блъскайки вратата, без дори да почука, започна да я закача, да я дърпа, за да я вземе в хола. Казвам й да ни остави, детето така си прави, от това й се оплаквам, уж, всеки път ама то, магистрала м/у ушите. Взе детето, вика ти спи още малко. Ама чакай бре жена, памперс трябва да сменя, да се сложи детето на гърне, а тя дърпа бебето и ми вика "лягай". Едва се сдържах да не й кресна! Не знам какво й има на тая жена, но въобще не слуша като й се говори, уж чува, но - нищо не остава. Оправих си детето, а то вече разсънено и кисело до безобразие, оставих й го и си легнах в спалнята, а не в детската стая. Докато върша нещо, постоянно ми се бута в ръцете, дърпа ми хавлията, взима пампито, това го прави винаги. Детето се изходило в пампито, а тя не го преобула 2 часа, за да не ме събудела. Взимам си детето да го измия и преобуя, а тя пак ми се навира в ръцете, стиснах зъби и най-учтиво я питах, дали ще довърши обличането, а тя ми вика "щом искаш", оле, щях да се взривя, но оставаха 2ч до автобуса й. Друг е въпроса, че всичко на всичко е сменила 3 пампита за 10-те месеца, 2 пъти ми беше неудобно да ги преправя и после прах дрехи и чаршафи, но днес си съблекох детето и нагласих пампито.
Всеки път й давам ясни и точни инструкции, уж си общуваме, уж й разказвам за навиците на детето, тя ме пита и разпитва, не й натрапвам информацията самоволно, но явно само си проветрява устата.
Добър човек е, но е много далеч от моите разбирания за държание и възпитание, знам че не го прави нарочно, знам че иска всичко да е ок, знам че иска да прекарва време с детето, но изобщо не се и опитва да разбере моя свят и моя дом.
Оф оплаках се, олекна ми. Добре, че идва по веднъж на 2-3 месеца за по един уикенд и живеем далеч.
Всеки път й давам ясни и точни инструкции, уж си общуваме, уж й разказвам за навиците на детето, тя ме пита и разпитва, не й натрапвам информацията самоволно, но явно само си проветрява устата.
Добър човек е, но е много далеч от моите разбирания за държание и възпитание, знам че не го прави нарочно, знам че иска всичко да е ок, знам че иска да прекарва време с детето, но изобщо не се и опитва да разбере моя свят и моя дом.
Оф оплаках се, олекна ми. Добре, че идва по веднъж на 2-3 месеца за по един уикенд и живеем далеч.
Скрит текст:
Аз децата ми като бебета си ги гледах съвсем сама, без никаква помощ. С малка разлика са, нямат и година и половина разлика. Физически ми беше малко трудно, но психически си бях спокойна. Когато някой идваше на гости беше дразнител за мен, понеже ми объркваше дневният план.
Е, именно! По същата логика, Катето има равни права над внучето и желанието за още едно, бъдещо такова
kati_v, да, може би, знае ли човек. Едва ли щях да се разсърдя, че детето се наакало и трябва да му се сменя памперс, все пак го правя постоянно
. Детската стая с всички бебешки неща бяха свободни, идеята ми е, че няма как да ме събуди, като аз съм в спалнята, но здраве да е. 
Отделно, че си обожава внучето. Не мисля, че такъв човек е труден за съжителство. 
В случая "трябва" е използвано като "могат, редно е", пожелателна форма в българския език. Мисля, че Madame_Butterfly го е използвала в този смисъл, аз съм го цитирала, разбирайко го така 
