Публикувана: 29 юни 2017, 10:44 ч.
Последно мнение: 18 юли 2017, 10:27 ч.

Какво е да си умен и какво е да си тъп?

32 431
567
1

# 75 30 юни 2017, 15:35 ч.

Мнения: 6 424

Цитат на: zahara1010 в пт, 30 юни 2017, 08:47

Ще допълня, това което мен ме впечатлява. Умните хора много по-лесно се депресират. Това се случва, защото "летвата" винаги е поставена високо и когато не успеят да постигнат планираното, следва силно разочарование, а от там и депресия. А в живота, не винаги всичко се постига само с ум и интелект.
...

Ами според мен за да си пробивен освен да си умен, трябва да си и упорит. Опитваш и така, и иначе и вярваш в себе си. Почти всичко може да се постигне с труд и постоянство. И с желание, де. Grinning

# 76 30 юни 2017, 15:53 ч.

Мнения: 6 424

Цитат на: zemonti в пт, 30 юни 2017, 14:24

...
Когато забелязах, че големият ми син (тогава беше към 8 г) продължава понякога да пресича без да се оглежда ги заставих със сестра му да гледат с мен половин час YouTube компилация на инциденти с пешеходци и велосипедисти. Малката тогава се разплака, но никога повече не съм ги видял да пресичат без да се оглеждат. Нито веднъж от тогава не се е налагало да им припомня да си слагат каските (ходят с колела на училище).

И на трите си деца съм давал да докоснат за част от секундата нагорещена тенджера. След това им предлагам да я хванат в ръка. И трите отказаха БЕЗ ДА НАСТЪПВАТ МОТИКАТА. Ако си умен и има от кого да се учиш няма нужда да разбираш всичко по трудния начин.

Ох, чукай на дърво, дет се вика. В смисъл, добре, ти си бил там, видял си им грешката/ предусетил си я/ и си успял да ги научиш от твоя си опит. Но ще има моменти, в които няма да видиш грешката, просто няма да знаеш за нея, тогава ... ?
И аз се пробвам донякъде така със синът ми. Обаче на моменти усещам, че е грешен подходът. Пример с решаване на задачи: исках да му обясня по-лесен начин на 1 задача, да не е по стандартния. Той обаче започна пръв и аз го изчаках (как ли, че съм нетърпелива, черна точка за мен), та в крайна сметка намери 3-ти негов си начин. Та така, някой път гледам изобщо да не се бъркам, защото той трябва да живее неговия си живот. А аз своя. Mr. Green

Не знам дали ще ме разберете с този пример, но това ми дойде в момента на акъла. Mr. Green

# 77 30 юни 2017, 16:12 ч.

София
Мнения: 2 995

Вие не знам защо поставяте труда и постоянството наедно с ума, при положение, че всеизвестен факт е, че умните хора са безкрайно мързеливи.

Половината математически теореми са от това, че някой го е мързяло да кара по обиколния път и е търсел шорткът.

# 78 30 юни 2017, 16:33 ч.

Мнения: 6 424

Цитат на: Assos в пт, 30 юни 2017, 16:12

Може и да си права донякъде, но човекът дето го е правил (в случая теоремите) е имал желание за това, а след като имаш желание за нещо мързелът не ми се връзва и той да присъства.

# 79 30 юни 2017, 16:34 ч.

София
Мнения: 62 595

И това за умните, де били мързеливи не е вярно. Изобщо, какви ментета, но трайно заселили се в културата, ще се напишат? А теоремата сама се е измислила и доказала по магичен път, нали така! Със сигурност някои тук ги мързи да мислят, затова пишат глупости за ненастъпване на мотиката и умните, дето били мързеливи.

# 80 30 юни 2017, 17:57 ч.

Мнения: 17 546

Начи, на каквото и да учите децата си, колкото и нагледни примери, и старателно да им обяснявате, може да сте напълно сигурни, че ще проверят на практика дали е вярно това, на което ги учите. Рано или късно, и ако имате възможността да го разберете лично, ще сте много изненадани, че не ви вярват, въпреки че толкова сте се старали и ще се чудите що не ви вярват.
Аз не обичам да се занимавам с деца, затова пък, по Закона на Мърфи, децата ми се лепят безотказно и мнооого ме харесват! Много си говорим, ей така честно и такива неща научавам от тях, дето на родителите им е бедна фантазията просто. Защо ми имат такова доверие и си признават, не разбирам, но е факт.

# 81 30 юни 2017, 18:10 ч.

Мнения: 12 473

Бижу, съгласна. И аз съм така..))
И затова и моят тотално съм го оставила сам да се оправя - и сам да идва и да иска помощ, ако има нужда.

# 82 30 юни 2017, 18:24 ч.

Мнения: 6 424

Цитат на: Бижy в пт, 30 юни 2017, 17:57

...
Аз не обичам да се занимавам с деца, затова пък, по Закона на Мърфи, децата ми се лепят безотказно и мнооого ме харесват! Много си говорим, ей така честно и такива неща научавам от тях, дето на родителите им е бедна фантазията просто. Защо ми имат такова доверие и си признават, не разбирам, но е факт.

Защото ти не си им родител и няма да им се скараш (пък и да им се скараш, какво от това, повече може и да не те видят). И защото ги слушаш. Аз също се разбирам много добре с чужди деца. Щото с тях съм много спокойна. Докато с моето не съм. По-емоционална съм към него, съответно и реакциите ми са други. Мой си е проблемът, де.

# 83 30 юни 2017, 18:52 ч.

София
Мнения: 62 595

Сари, бижу, но това, че чуждите деца говорят с теб и казват някакви работи не е твоя лична заслуга, а присъща особеност на децата. Между другото, колкото и да е неприятноо, това, че правят разлика между родителите си и какво да кажат на тях и други възрастни и какво да кажат на тях, поне показва, че са 4като другите". Дори ти не си казвала всичко на родителите си, а си споделяла с други хора. И като възрастни си имаме тайни от родителите, които обаче не са тайни за някой приятел или друг човек. Класика е разказването на разни неща на случайни пътници във влака или самолета и това не е заслуга на пътниците, а просто така постъпват болшинството от хората, защото са сигурни, че повече няма да се срещнат и няма да има последствия. Рискът е, че децата могат да споделят неща на хора, които да злоупотребят.

# 84 30 юни 2017, 18:58 ч.

Мнения: 17 546

Акцентът, андариел, не беше в това, че деца ми казват нещо си, а че не обичам деца, и въпреки това, те държат да си говорят с мен, при които разговори казват много неща. Да, присъщо е на децата да споделят повече с чужди хора. Но това пък беше акцент към zemonti, който си мисли, че ги бил научил и те никога няма да сгрешат, щото са гледали клипчета и са се разплакали.

# 85 30 юни 2017, 19:03 ч.

София
Мнения: 62 595

Земонти има тепърва да сърба попарата, така че сега може да пише с големи букви колкото си ще.
То не е до обичането и необичането на деца. Ако трябва един възрастен да постъпи отговорно към чуждото дете при споделяна, би трябвало да го насочи към родителите, за да може детето да сподели с тях, ако нещата са сериозни. Но не и да се кефи как чуждите сподеяли, пък той не обичал деца. Може да не си имала това предвид, но когато прочетох написаното от теб, струеше някаква гордост как на теб ти споделят, а на родителите си не.