Да ви кажа честно, не ми е хрумвало да разпитвам хората в стил: от къде се връщате? аааа, нова кола май, колко струва? ааа с бабата сте, че тя другата баба май никога не идва, не я познаваме даже? Върха при нас беше, когато позната от предишния квартал , се оказа че работи по замерване на показателите на водата вече
влезе, огледа се, в новото ни жилище, извади фенерче и обиколи всички стаи. Изкоментира всичко
обясни всичко за всички в стария квартал. Разпита нас, както си му е реда. 30 минути в коридора "общувахме" При следващо замерване, дошла, мен ме е нямало. Звъннала на мъжа ми и си оставила багажа у нас, дреха, чанта , очила, и казала ще обикаля блока нагоре.

Връщам се аз , гледам непознати дамски дрехи в коридора. Вече у мен напират въпросите
Проучването сочи, че местенето и смяната на местоживеенето е условие за просперитет и е начин на живот на цяло едно поколение. Дължи се на ред фактори, сред които: хората не понасят съседската среда, еснафските, роднински обсъждания и клюки. Това често е закостенял, стар морал, с който двулични хора с тесногръди разбирания съдят и коментират живота на някого. Трябва да робуваш на клишета.
И аз познавам две съседки,които все нещо питат и в крайна сметка започнах да ги отбягвал дълго време или казвал ,,добре'' и ,,нищо'' така разбраха,че не ми се говори с тях.За щастие нямам подобни приятели.
