Синдром на родителското отчуждение

И като стане на 18, родителят си отдъхва, и се поздравява, че е устискал, а пък то вече може да поеме по пътя си? Недейте така, това са роднински отношения за цял живот! И на 18, и на 30, и на 40 бих искала да мога да общувам с детето си нормално, а не с въздишка да казвам, че отчуждението е нормално, защото детето е пълнолетно вече.

При нас се получи по същия начин.Аз дори съм ходила с детето при баща му за да са заедно.При нас също има периоди на отливи.Изтъква същите причини ,като твоето дете.Но баща му знае,че не аз съм причината.Просто идва да го вземе за час,половин ден,колкото възможност има.Затова и няма режим на свиждане.За да не е зор нито за детето нито за баща му.Аз се съобразявам.Не е трудно .Свиква се.

Права си в едно - никой , освен теб, не може да ти помогне. Против съм ангажирането на институции в този случай , щом не си говорите с бащата , полза няма от техните "предписания". А и момчето ти е в пубертета , точно в тази възраст трудно признават авторитети , та какво ли остава за някакви неподготвени социални работници , които каканижат с клишета./съжалявам , не обобщавам , може да има и свестни социални, говоря в общия случай за тях/.
Та , както ти писах и по-горе , просто търпение и настоятелност, и то-дискретна. Моят син се върна при мен на края на  третия месец , беше осъзнал доста неща в моя полза. Но минах през всичко, което си описала , докато се върна. В това число и бившият да тържествува , че съм се провалила като родител. Той , моля ви се , великият , дето не знаеше какво е да отиде да рита топка  поне веднъж с единственото си дете, и то- момче. Според мен синът ти е под моментно влияние , те бързо в тази възраст сменят нагласи , настроения , раздават безпощадни оценки. Абе възраст. Всичко ще се оправи , ще видиш. Нали расте и става все по-зрял във всеки момент, няма как да е в умопомрачение. Надявам се скоро да се похвалиш за стъпки напред  

Не .Детето има избор да избяга от двамата си родители,които са му стъжнили живота.

Но има и опасност това дете са стане една деформирана личност, а лошите пътища, по които да поеме не са малко. Де да беше само до 18...

Времето ще покаже. Да, синът ми се вижда редовно с брат си и сестра си, които живеят с мен и новия ми съпруг, и  освен това самият  той е живял с мен 14 години и е напълно наясно, че лошо не е видял. Убеждаването на роднините му беше, че аз съм "предпочела нов мъж пред него". На 14 години, когато току-що се бях омъжила, ми постави ултиматума (услужливо подсказан от роднините му): "Или се разведи, или няма повече никога да говоря с теб" Обясних му човешки, че утре може да не му харесва, че съм два пъти разведена, че няма как сега да разбере цялата променливост и ситуациите в живота. Отговора беше: "Ти съсипа баща ми, а аз ще съсипя теб, за да отмъстя за него". И така, пълни безумия. Аз съм напълно наясно, че няма кой да ми помогне - само времето и евентуалното израстване на детето. С по-малките му брат и сестра нямам никакви проблеми. Дано с тях си има връзка винаги и да дойдат по-добри времена.

Не само, че не е виждал лошо отношение сина ми, но дори мисля, че допуснах обратната грешка. Винаги е имал всичко, а след развода най-много за него бях загрижена впредвид възрастта му и за всичко му угаждах. Е, той свикна, че всичко с майка му е както той каже и да става винаги на неговото. Грешка, която не повтарям повече с другите деца.

Добре де, betray, като издръжката е присъдена на тези неверни доказателства, какво пречи на мъжа ти да заведете друго дело за преопределяне на издръжката и вие да заведете детето на всички нужни прегледи? Щом си толкова сигурна, че са симулирани от майката, въпроса на Уиш дали вие сте правили прегледи на детето е съвсем резонен. Хем ще сте сигурни за състоянието на детето, хем на основание новите прегледи ще се преразгледа високата издръжка. Особено щом каза, че детето е водено като малко на въпросните прегледи, спокойно ще докажете тезата, ако си права. Проблемите които изброи не изчезват за година-две, че преди да ги е имало, сега да ги няма. Ако си толкова сигурна в манипулациите на майката, стиска ли ви да заведете второ дело?
Доколкото знам дело за промяна на издръжката може да се води много пъти, колкото драстични промени са налице при разходите за гледането на детето, най-вече здравословни.
Ако трябва да съм съвсем честна, това, че каза, че си социален работник ме втрещи.
_Bianka__, не знам какъв специалист да ти препоръчам. Опитвай всеки начин, който ти се стори правилен и трябва да имаш много търпение, предполагам. Или по-скоро да следиш по какъв начин детето се чувства добре и да действаш по него. Дано ви се оправят отношенията, много мъчно ми става, като те чета

Разбира се, аз питам съвсем риторично за помощ   Няма такава, а сама не успявам да си помогна и това доскоро ме побъркваше. Живея в града на бившия си съпруг, когато се разведохме, буквално останах съвсем сама с децата, един близък нямам тук. Ненавиждам жени, които се оплакват и може би и това е било грешка. Не исках да се оплача на никой. Пред децата гледах да съм все спокойна, усмихната, да не ги товаря, дори да съм ревала цяла нощ. В един момент бившия ми съпруг се представи пред света като страдалец, когото съм изгонила без причина (те така безпричинно жените с три малки деца си гонят мъжете, нали знаете). И изрева колко е нещастен, как не иска да се развежда и още какво ли не (отличен манипулатор е, а аз не ставам за това). А аз излязох спокойна и засмяна и даже намерила си веднага след развода нов мъж. Дали не трябваше да играя многострадална Геновева?? Никой не знае, късно е вече.

Бианка не зная дали при вас е така ,но ако ти си поискала развода и си „причина” за разваляне на семейството детето може да те обвинява за това.Обичал е и двама ви,но в случая баща му излиза жертва и той застава на негова страна и си мисли,че може би ще се съберете .Ако е така може и никога да не ти прости.

Деси, така е. Но преди това той единствен като най-голям ни е чувал два пъти да се караме заради жената Х (новата приятелка на баща му) и дори е идвал да ми каже: "Мамо, не се ядосвай повече заради тази Х. Успокой се, каквото и да става. Моля те." Беше се върнал от екскурзия по-рано и ни подслушал в коридора. Той единствен знаеше защо са ни скандалите, понеже преди това 10 години скандал не е видял вкъщи. И това е било година и нещо преди развода, понеже аз разбрах за съществуването на връзката на баща му през пролетта - лятото на 2011, а се разведохме началото на 2013 чак. Новия ми съпруг дори като връзка е от след развода.

А сега сина ми ходи всеки ден в ресторанта на Х и баща му и ходи с нея на море. Как излезе, че аз с бебе на ръце съм предизвикала сама развода (най-малкото ми дете беше на няколко месеца бебе и още го кърмех, като почнаха разправиите за Х).

Според мен проблемът е друг-той е бил номер едно. И никога не си е представял , че мама ще си позволи нов мъж и нов живот. Има една ревност у момчетата и чувство , че така рухва целият им вътрешен свят. И мама е предателят. но това е само докато поизрасне интелектуално. Аз така си го обяснявам.

Детето е било на 10 г и не е знаело последствията .Успокоявате,защото така се прави.Ядосани,плачещи ...се успокояват.Той не е искал да те види разстроена.Живеели сте добре.Той е бил щастлив.И те обвинява,че си развалила щастието.
Не обвинявай детето,че ходи при Х.Може би му е възстановен някакъв спокоен семеен модел и той се чувства добре.Най вероятно иска да е с теб и баща си,но се задоволява с това което има.
Гледай детето да е добре.Гледай да е физически и психически здрав.Опитвай се да се сближиш с него,но и да не успееш важното е да добре.

Години наред баща му застъпваше тезата, че с Х са само приятели  Не знам сега какво се знае.

За мен лично е унижение да искам пари от бнд, още повече пък да го съдя за издръжка. Казах му пред адвоката, че едно съдебно решение не те прави родител. Ако се чувстваш такъв, то ти ще полагаш грижи за децата си. Да обаче, негови разведени познати го бяха наплашили, же жените им в началото мили и добри, но после ставали кучки. Казах му че аз за пари куче няма да стана, но ако по някакъв начин се опитва да настройва децата срещу мен, докато аз не казвам и една лоша дума за него, то не куче ами като вулкан ще изригна! Не знам в България как е, но тук се смятат доходите според последната данъчна декларация и се изчислява издръжката. Аз бях казала на адвоката да пише нула, защото бнд се тревожеше, че ако останел без работа нямало да може да плаща, но това е в случай че аз не искам да го виждам и да ми дава чековете, а държавата му дърпа парите от сметката. Тогава е за тревога, да вземат всеки месец, а той да няма.Но въпреки това той може да се обади на институциите и да каже, че е без работа и те ще направят промяна. Но при положение, че аз не искам такива мерки, то тогава няма за какво да се притеснява. За моето искане да не ми плаща нищо, адвоката каза че не е възможно. Имало някакъв минимум. За повече да плаща, няма проблем, но не и по-малко. Мен лично парите не ме притесняват. Дразни ме факта, че той не харесва че мъжа до мен присъства в живота на децата. Натяква им го на тях и те(най-вече едно от тях) после ми го изкарва през носа. Не знам как да го накарам да проумее, че след като един човек присъства в моя живот, то няма как да не и в този на децата... Този човек не е заплаха за децата и даже бнд ми е казвал, че не иска децата да заобичат друг мъж повече от него!😍 Още по-добре. Сега е много по старателен и фокусиран върху децата. Мен супер много ме радва, че децата се забавляват при него и се връщат щастливи. Малката често ми казва, че тати готви по-хувабо от мен и трябва да се науча като него! Тези думи ме правят адски щастлива! Аз не искам да се състезавам с него. Цял живот ме е боляло, че предпочита компании, маси, ракии и салати и децата и семейството за него са били на заден план. Сега след като развали семейството си, осъзна кое е по-важно...Жалко обаче че се случи твърде късно!...за мен поне! Но за децата никога не е късно да бъдат обичани!  

При мен не стана така. Баща им избра друга, но бързо бързо се върна обратно, но аз не го приех. Сега дъщеря ми съжалява него, че била сам а аз след две години вече с друг мъж.. Грешка според някой е, че не казах на децата че баща им е виновен и какво е направил...научиха по по-късно..Не исках да ги наранявам. Те винаги ще обичат и двама ни и само ще ги боли...едва ли биха го намразили че ме е наранил..Те не могат да усетят болката ми. Така съм сметнала, че е правилно и така съм постъпила...не съжалявам за нищо. Не мога да го соча с пръст и да го чЕрня, за да излезна аз добрата. Това не мога да сторя. Няма безгрешни хора. Утре мога и аз сгреша..

Бианка, твоята история е почти идентична с моята. Нашия бнд имаше тайна връзка със семейна приятелка. Аз ги хванах и поисках да се изнесе. Те явно неподготвени за такава развръзка, не знаеха какво искат. Първо казаха че нямали нищо общо-само приятелчета! и така 3 месеца развъртане, криене, театри, лъжи, манипулации, абе ужас "Малката булка" пасти да яде! Аз през това време откачих, ходех само по психиатри, за малко да ме изгонят от работа и един ден взех решение че се местя с децата в друг град, за да се оттърва от този ад. Той накрая призна, че я обичал и "избирал" нея! 😲 Но щял да си изпълни дълга и да ни помогне да се пренесем и да се върне. Та накратко дойде и не се върна при другата повече. Какво стана, що..не разбрах. Там пожела пак да сме заедно докато не спираше комуникацията си с другата. Казваше й колко бил далеч и колко му липсвала и т.н. Аз не издържах и се топях от мъка. Знаех, че не искам предател в дома си и когато си намерих хработа и си стъпих на краката го накарах да се изнася. Беше голяма борба, съпротивление и манипулации от негова страна
месеци наред. Накрая се поуспокои...Сега се дразни на новия ми и го натяква на децата. Даже е предложил на сина ми да живее при него и той ще отива за един месец лятото...ще видим какъв ще е резултата!
Успех ти желая Бианка!  

Дано всички имаме успех