Синдром на родителското отчуждение

Споделям мнението на  tays, наистина модерен феномен се оказа този синдром.
Всички се крият зад него и съдилища, и психолози.

При нас поне социалните работници си свършиха работата, но истината е, че тяхното мнение изобщо не се зачита.

Откакто започна нашата съдебна сага всеки следващ социален доклад показва задълбочаване на проблемите в резултат на постановения режим, но нито съдиите обръщат внимание, нито психолога, назначен от съда.

Детето се превърна в номад, без право на мнение, болно или здраво събира багажа и се преселва в съботно-неделната си къща, ама без да си пише домашните. Бащата не го интересува, имал права, не може детето да ходи на курсове и уроци, не може да си пише домшното в неговата къща, идва само когато си иска, но не уведомява, когато няма да дойде, защото бащата има само права, нямал задължения и т.н. А когато детето му откаже майката е виновна.

Психолога не го вълнува - той си взима парите от съда. Конкретно нашият психолог на мен ми каза, че имаме проблем, но той не се занимавал с консултации и терапия, само експертизи правел.

Никой не го интересуват последиците - от едно спокойно, уравновесено и неболедуващо дете, нашето стана истерично, започна да се напикава нощем, да повръща след срещите с баща си, да заеква, не спи спокойно дни след като се върне в къщи.

Никой обаче не обръща внимание на Синдрома безотговорен родител. А като гледам много ги има такива.

Аз съм в сходна ситуация с тази разлика че делото ми беше преди година и мина само с едно заседание на което се одобри постигнатото споразумение. И да не се бях съгласила, цирка на който бащата беше готов нямаше да е в полза на децата, реших поне това да им спестя.
Децата (близначки) бяха в първи клас тази година, на няколко пъти ме викаха в училище заради поведение. Щом на класната и направи впечатление че в дните след като са били с баща си стават агресивни, главно една към друга. Таткото е заявил на класната, че него домашните не го интересуват и при него са само да си играят. Което много дърпа като цяло образователният процес. В момента са при него или при някой от роднините му (рядко се грижи той за тях) и вместо да отделят по час за четене и писане ежедневно, не правят нищо. Пак от мен се чака да ги натискам за да не забравят и малкото което бяхме постигнали с тях до тук и съответно вината е в мен защото не могат.
За мен този тип отглеждане с размита отговорност не е добро за самите деца, видях колко спокойни могат да са зимата, когато снега го спираше да дойде да ги вземе и на два пъти имаше пауза от повече от месец без да ги взема. Ако не беше това нямаше и да схванат четенето, до толкова тази рязка смяна на средата им влияе

След развода през 2011 г. това беше основната позиция на всички специалисти: каквото и да става, най-полезното нещо за детето е да вижда баща си. Абсолютна и централна ценност. Да, ама с годините става все по-ясно, че това виждане вреди. Уж малко, уж поизнервен за ден-два, но се усеща, че се случва типичното българско "говорене" и обработка на детето.

Аз самата съм внимателна до параноичност да НЕ говоря директно на детето каквото и да е лошо. Ако някой ме хване, че го правя, веднага ще ме засипе с инфо за този синдром. Та сега ще се боря за обратното- да докажа, че вреда има и да видим какво може да се направи. Но като гледам тенденцията, има едно механично, копиращо натежаване, в което се дава превес на бащата, за да сме "като хората по света".

Аз не съм самотен родител, но съм отгледана от самотен родител. Като дете бях много добра и послушна, знаех че няма друг вариант освен да слушам и изпълнявам и не създавах никакви проблеми. То и времената бяха други, нямаше пари и глезотии, само си четях книжки. И сега съм си добър човек и професионалист. Като се развели с майка ми дядо ми е изгонил баща ми при опит да ме види, баща ми се е обидил и повече никога не ме е търсил.
Аз живея в къща с много роднини около нас, нещо като патриархът. Голямото дете до скоро нямаше никакъв респект от мен, буквално ме правеше на луда калинка. Бях изпаднала няколко години в депресия и освен на работа, с никой не исках да общувам и никъде не исках да ходя със семейството.
Според майка ми останалите роднини настройват детето против мен. Аз съм убедена, че това не е така. Това са лудостта на майка ми, която тайно иска да се разведа и да живея при нея. Истината обаче е, че когато се карам на детето и искам да го накажа, той отива ри някой друг и търси утеха. Един вид има избор, аз не съм му единствената алтернатива. Тази година стана на 10 г. И има съществено подобрение в поведението му и когато аз кажа нещо иска не иска изпълнява. Но това е от порастването, не е от възпитанието или влиянието на външни фактори.

Интересна тема.
И аз не съм самотен родител, но имам наблюдения над доста деца и винаги съм имала.
Изводите до които съм стегнала е, че дори и заедно да живеят, като двамата родители нямат разбирателство помежду си за начина на отглеждане и възпитание на детето, то последиците за него са същите.
Какво остава, ако са разделени и при единия е пълна анархия, а другия така или иначе се грижи за всичко, както обикновенно е било и преди раздялата.
Децата страдат от цялата работа и не мога да си обясня, как родители използващи собствените си деца да тормозят другия, не го разбират и изобщо могат да го правят.

Ролята на един лош баща може да бъде пагубна в живота на едно дете. Защото покрай многото права , които им се дават напоследък , ако бащата използва детето като инструмент за отмъщение , по никакъв начин не спомага за изграждането му като пълноценна личност. Намесата на институциите и полиция , съдебни изпълнители, при взематнето на детето , създават у него един конфликт на лоялност. И то започва да изпитва вина , че става повод да бъде заплашвана майката с дела и глоби.
За съжаление , при изготвянето на социалните доклади в производствата , се взема предвид "родителският капацитет". А за социалните , едва ли има човек , без такъв.
Уж имаме Закон за закрила на детето , и Закон за защита от домашно насилие , а няма ефективен механизъм , за да установи точно кое как влияе на детето. Обичайно се смята , че майката не е склонна да дава детето заради родителски амбиции. Ами не е така. Едва ли има майка , която мисли доброто на детето си и би го лишила от контакт с баща , който има какво да му даде. А и тя да си има поне два уикенда в месеца , за да си "отдъхне" от детето.
Това с СРО го измислиха и привнесоха механично , а за мен е невярно и изобщо няма такъв феномен, нито създава последици у детето , ако не общува с родител , който не знае как да участва адекватно в живота му. Много лошо става напоследък. И бащите навириха човки с права. А не си дават сметка , че на всяко право корелира съответното задължение.Не само правото да го вземе , но и задължението да бъде пълноценен баща по време на тези срещи и виждания , да изгради връзка с детето си и да му бъде авторитет. Много е дълго , но пак да си кажа , че за мен СРО е измислица ! И с него се оправдава безхаберието на инситуциите. Това предаване на дете , което не желае да общува с баща си / естествено ,че по причини , и то не-безобидни/ , само създава травми у детето . И комплекси , и вина.

И в моя случай е така. Най-удобното оправдание на институциите е "детето трябва да се вижда с баща си " . Никой не обърна внимание на това как се отразяват тези срещи на детето и какъв пример получава то от този си родител . Но в западна Европа е много по зле от колкото тук .Определят споделено родителство и това е. Бащата може да е наркоман, престъпник,психопат и т.н.т ,но това не им пречи, наричат го стил на живот ...

christina1980, майка ти е донякъде права. Роднините може би не го правят съзнателно, но когато не поддържат твоите възпитателни решения и позволяват на детето да се спаси при тях, то губи респект към теб (както си забелязала) и започва да те омаловажава.

Струва ми се, че тук пак са недоразбрали какво представлява този синдром и се разглежда само като "не дава на родителя да вижда детето". А както и темите/коментарите във форума показват - по-често неотглеждащият родител и понякога разни по-странични роднини нахъсват децата срещу отглеждащия родител. И всички негативи остават за него, защото се оказва, че има само задължения, но не и права или някаква помощ/защита. Трябва да се бори с щетите, които се нанасят върху децата, и всичко това, докато стъпва по тънък лед.

точно така е, неотглеждащия родител има само права ...  Дори има вратичка при която може безнаказано да ти забави до 3 месечни издръжки. Да не говорим ,че познавам доста случаи  при които майката получава минимална издръжка от общината , а бащата се натиска за права над децата...

Аз бях много изненадана, че в България всъщност въобще не се защитава майката, напротив. Да, по-често на нея се дават правата, но оттам нататък цялата система я вижда като враг и има много инструменти, които се ползват бързо и категорично.

А аз срещу бащата на практика нямам инструменти- имал права и това е. Задълженията пък са една издръжка на месец. Относно гледане, подходи- нямам право на критика, нито на разследване с психолози. Той става свещена крава, аз- злата жена...

На мен ми е трудно все още да го определя този синдром.

След развода миналата година, опитах да направя така, че нещата с децата да вървят максимално по същия начин, както е било преди бившият ми да ни напусне. Да, обаче, бързо стана ясно, че за да ми се отмъсти, започна едно мое обезличаване в главата на децата, сякаш аз нямам никакво значение. Тогава ми се стори като инат на бившия, който поради комплекси от мен, и злоба, че не приех да имаме отворен брак, в който той да си прави каквото си иска, сякаш искаше да ми "върне" нещо, и да се демонстрира постоянно, че той ще прави точно обратното на това, което като семейство сме правили. Стигна се дотам, че детето учеше за училище тепърва в неделя вечерта, просто защото таткото е преценил, че не трябва да вмести ученето в графика с партита и купони.

За да противодействам, започнах да уча детето, че има отговорности, и че трябва да ги следва, и че трябва да изисква от баща си полагащото му се време и внимание, за да може да се справи с ангажиментите си. В този процес е неминуемо да се стигне до сравнението, че той вече не се грижи за учебния процес на сина си (това, само като пример, има и други) така, както до момента. Това започна да се тълкува от бившия като "отчуждаване на родител" и се нароиха писания и заплахи към мен в този смисъл. Другото, което се случи беше, че казах на детето истината на раздялата ни, а именно, че баща му е имал връзка с друга жена, с която в крайна сметка реши да се пробва да бъде. Това се случи, защото жената и децата и са ни познати, и в един момент всички спряха да се крият, и започнаха да си демонстрират отношенията явно, което доведе до въпроси от страна на детето. Прецених, че е по-добре да кажа истината, защото само така мога да създавам занапред връзка на доверие, а пък и синът ми беше слушал в някаква степен разговорите ни на тема жената през предходните две години. Резултатът отново бяха твърдения, че "отчуждавам" детето, тъй като съм му казала истината, а не трябвало.

В същото време, миналата седмица детето надуто ми обясни, че аз "искам повече време за себе си" и че "не прекарвам времето си с тях". Като попитах защо смята така каза, че баща му го е казал. Наложи ми се да обясня, че баща му не може да знае какво аз искам, само аз зная, и че времето, което прекарваме заедно през седмицата включва и мои домашни задължения по готвене, чистене и т.н. Помолих детето да си представи, че живее при баща си, който ходи на работа до 19 ч., и да ми кажа колко време ще има той тогава да прекарват заедно. Стана му ясно, че нещо са го объркали.

От развода до момента бившият ми повтаря като мантра, че е баща и има права, както и че децата трябва да прекарват повече време с него. Режимът на лични отношения се спазва на 100%, и е разширен. В същото време, когато детето го търси вечерно време не си вдига телефона, купува им дрехи и обувки, които не им дава да си носят обратно в къщи, и постоянно ме плюе и обезличава в съзнанието им. Жените му, които по време на брака му бяха любовници, преди 6 месеца се изредиха да ми пишат заплашителни писма, и да ми обясняват, че съм луда, неуравновесена, жертва на дисфункционално семейство, и трябва да ходя да се прегледам, а на въпроса на детето към баща му защо го прави, защо ме тормози до степен постоянно да плача в къщи му беше обяснено, че те са приятелки на бащата, и го защитават от лудата му бивша жена.

Минах и през телефонен тормоз от бившия месец-два след развода, в резултат на който спрях да вдигам телефона и изказах ясно, че ще отговарям само на писмени съобщения, които касаят децата. Това, също, се изтълкува като "отчуждаване" независимо, че синът ми е на 10 и има собствен телефон, и се повтаря на децата, че майка им, понеже е спряла да си вдига телефона, всъщност пречи на контактите на бащата с децата. Минах и през дискредитационна кампания, по време на която бившият ми обясни на всички бивши семейни приятели, че съм му взела децата, не му давам да ги вижда, изгонила съм го, и съм му присвоила семейното жилище. Нито едно от тези неща не е вярно - той си тръгна сам, съсобственици сме, и има разширен личен режим, който са спазва абсолютно. В резултат, приятелският ми кръг изчезна, заедно с родителският в училище, защото и там се наговориха същите неща, а пък любовницата му (една от двете жени до него) е майка на дете от класа на сина ми. В резултат - детето беше изолирано в училище и сега ще сменяме училището.

Та, кой е жертва на СРО? И какво би казала Закрила на детето, ако повдигна въпроса! Не зная, честно казано.

Нищо Кримислава няма да ти каже ОЗД.  Най-много да го извикат да поговорят с него и после да ви съберат двамата и това е . Това е най-безхаберния от всички отдели и също толкова подкупен като останалите.
п.с: Момичета не пишете толкова дълги постове,че нямат изчитане .

И същевременно бащата те гледа под лупа и те клевети , че не възпитаваш добре детето , че не учи достатъчно. В по-висока възраст-че  е започнало да пуши или да ходи по дискотеки. Той е само инспекторът , който заклеймява и обвинява. Социалните натискат майките за изпълняване на режима , защото е по-лесно да и издадат предписания за социални услуги , или Заповед , според  голословните им твърдения , че "отказва да сътрудничи". А никой не обръща внимание ЗАЩО майката има против тези контакти, макар и определени от съда. И какво се случва при предаването на детето . И какво се случва , когато бащата е с детето. Дам , едри свещени крави. Добре го каза. Добитък. Като отношение и като подход към правата си.
Аз визирам само тежките изключения. Просто не ми харесва тенденцията и липсата на индивидуален подход. А не че съм против бащите по принцип. Да не остана неразбрана  

Индивидуален подход в български служители няма и няма и да има Тайс . Това са служители на минималната работна заплата, които са там само за да им мине работния ден. За тях е достатъчно детето да има какво да яде и къде да спи за да определят бащата като способен да гледа дете.