Синдром на родителското отчуждение

  • 30 436
  • 337
  •   1
Отговори
# 45
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
ма ко,мен ако питаш най-добре би било когато детето идва у нас ,аз и останалите 3 деца да излезнем някъде навън. Ако съдя по мненията в този раздел. А най-добре детето да идва у нас заедно с маминка.
Някои неща просто няма как да се получат.
Детето идва при баща си, които има още 3 деца. За тези деца се грижим ние двамата с него-ЗАЕДНО. Няма как да стане аз да обслужвам само общите ни деца, а той да бъде обслужвам единствено и само от татко ИМ.
Нито аз ,нито децата ни имат вина за това, че той расте без баща си. Има възможност да бъде част от живота му, да познава брат си и сестрите си. Аз нямам против детето нищо.
Дефинирай ми" никой да се меси в преките отношения на родител с дете" , че нещо не разбирам какво се опитваш да ми кажеш...

# 46
  • при късмета
  • Мнения: 25 466
Месиш с това, че налагаш собственото си мнение за майката на детето. Пак казвам, че тази ти нагласа по един или друг начин стига до детето и му влияе.
Иначе е ясно, че чисто битово сте заедно, дори е хубаво, но битовата отглеждане не е нужно да е придружено с лични квалификации към майката, особено когато не идват от баща му, а от страничен човек. За бащата може и да се идна от най-близките му хора, но тук коментираме децата и това, което е добре за тях. А е добре да се съобразяваме с техните виждания и мнение, пък нищо, че са деца. И да се оставят сами да си ги изградят, а не да им се вменяват.
Сега по-ясно ли е?

# 47
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
ма ко, ами не, не е по-ясно. На кой налагам собственото си мнение за майката на детето?
Или смятате, че детето чете до откат бг мама форума и видиш ли знае, че това, което пиша се отнася за неговата маминка ли? Нещо сте се объркала...Не съм седнала на кафе с вас или някой от тук пишещите докато децата си играят в съседната стая, а аз обсъждам майка му.
Бащата няма как да пише тук  ,защото има доста ангажирано ежедневие и време за бг мама има обикновено много рядко и то само четене. Пак казвам, че не съм страничен човек при условие, че обгрижвам това дете. Но на вас ма ко може би ви е трудно да се поставите в тази ситуация, в която е семейството ни.
Или може би не ви е допаднал примера, който дадох в темата? Не видях да изкоментирате определенията на майката относно собственото й дете и твърденията, че е с умствена изостаналост, с ДЦП и куцащо....Как ли е живо изобщо милото...?
Избива ме на сарказъм...Може би има защо.
Човек ,който не вижда по далече от носа си смятам, че трудно може да схване цялостната картинка.

# 48
  • Мнения: 145
Не видях да изкоментирате определенията на майката относно собственото й дете и твърденията, че е с умствена изостаналост, с ДЦП и куцащо....Как ли е живо изобщо милото...?
Ами аз попитах...Защо смяташ, че жената го измисля?

# 49
  • при късмета
  • Мнения: 25 466
Много интересно става, когато някой който наистина не може да се постави на нечие друго място, да твърди, че друг не вижда по-далеч от носа си. Ти изобщо не се поставяш на мястото на детето, но изобщо не го разбираш.
А майката не мога да я коментирам, защото твоето мнение ми се струва пристрастно и за мен вероятността да преувеличаваш е голяма. Това основателна причина ли е да не коментирам майката?

# 50
  • Мнения: 17 268
Сирен , благодаря за материала  Hug
Ето , че от темата става ясно ,че има родители , които целенасочено въздействат върху децата си в посока да ги откъснат от другия родител. Въпросът , важният , за мен е не КАК , а ЗАЩО.
Причиниите могат да бъдат в широк спектър , като се започне от отявлената неприязън между двамата родители , враждата и комплексите им , до съвсем истинска загриженост за детето.
Аз ще ви дам за пример случай на една майка , която воюва с институциите години , заради демонизирането на СРО, и натискът , който и е упражняван от всички органи, за да предава детето на бащата. А детето , в една сравнително съзнателна възраст / и тук родителите не са живяли заедно , за да има изграден контакт и емоционална близост с бащата / , вижда как бащата прави нещо лошо. То е около шест годишно , когато прави разлика между добро и зло. И от страх , стрес и някакви свои вътрешни преживявания , отказва вече да ходи при баща си. Започва репресия върху майката. Заплахи с отнемане на правата , с това , че отказва да съдейства и да извади детето от това състояние. Работа с психолози-направления , предоставяне на социална услуга и какви ли не други действия. А с бащата никой не работи.Той си е в правото. И ето , обяснява ми тя на мен съвсем простичко нещата: Аз съм отглеждащият родител. Аз изграждам връзка на любов. Авторитет. Аз възпитавам детето да не лъже. И сега съм поставена в ситуация да убедя детето ,че тати е добър. А детето е видяло , че тати е лош / извършил е лоша постъпка/. Е как да стане това ?

# 51
  • Мнения: 5 513
Ако някой се съмнява ,че другия родител има някакви престъпни намерения спрямо детето подава жалби ,молби и т.н. Ако трябва две,три ,пет докато детето не е на сигурно място.
Никоя институция не може да помогне на родители решили да използват детето си за лични вендета и начесване на крастата за по-по-най добрия родител.Разведените родители сами съсипват децата си .Как с години живеят заедно и ги гледат тия деца и изведнъж хоп единия родител тотален боклук ,а другия светец.

Много семейни хора също имат различия в отглеждането и възпитанието на децата.Но се карат насаме.А не пращат децата с -Кажи на майка си ...-Кажи на баща си...

# 52
  • при късмета
  • Мнения: 25 466
Въпроса "защо", ще получиш толкова отговори, колкото хора го правят. Разбира се, всички те имат основателна причина и никога не го правят във вреда на детето. А децата горките никой ни ги пита как реално се чувстват. А след една определена възраст, разбират нещата прекрасно, а в по-ниска чисто инстинктивно, но пак правилно. Но и не са трудни за манипулиране, особено от 8-9 годишна възраст нагоре. Аз и в началото казах, няма да разбера родители които го правят, каквито и отговори да ми дадат на въпроса "защо"

# 53
  • Мнения: 145
Деси, нещата изобщо не са толкова просто, колкото "баща ти каза" - "майка ти каза". Това няма нищо общо с PAS. На мен лично психологът на децата определи бнд като с вероятна характеропатия, и ми каза да спра да вдигам телефона, защото неговата цел е да ме тормози, и това продължи доста след развода и не ми даваше въздух. Този си извод той направи след преглед на множеството писмена кореспонденция между нас през няколко месеца. Има хора, които не са "нормални", и с тях нещата се случват по друг начин. Който не е в такава ситуация, няма да го разбере. При секнала комуникация между нас няма как да има дори "баща ти каза" - "майка ти каза". Аз от това се боях много, и не съм го допускала. Ето, дори и м материала на Сирен пише, че PAS се наблюдава основно при домашно насилие,  когато насилникът цели да установи отново контрол върху обекта си. А, имайте предвид, че обекти могат да бъдат не само жените, но и децата. На въпросът ми, как да противостоя децата ми да не станат обекти, ми беше казано: с личен пример, с поставяне на граници в отношенията, с казване на истината, с учене на емпатия и съобразяване един с друг. Затова, изисквам от сина си да изисква от баща си да се съобразява с него. Иначе, те са като кукли. Не се държи лошо с тях, разбира  се, всичко е на съвсем друго ниво, супер манипулативно. И това беше положението и по време на брака, ама аз не съм разбирала тогава, че съм обект. По време на брака по много фин начин БНД разделяше мен и малкия от себе си и големия, много финно, а преди раждането на малкия си имаше паралелен живот. Хем сме ги гледали заедно, хем всъщност - не сме, и сега след развода нещата са горе-долу същите, само дето юридически той вече няма права върху мен.
Не е толкова просто всичко, според мен. Въпросът "защо" може лесно да бъде отговорен - дори и с отговор "защото мога!". За мен е важно "как", за да противостоя.
И всеки, с който говоря, извън преките свидетели на събитията - най-близките ми приятели, психологът, адвокатът - вероятно смята, че си измислям и преувеличавам, а специалистите смятат, че точно заради това на жертвите не им се обръща нужното внимание.

# 54
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
Много интересно става, когато някой който наистина не може да се постави на нечие друго място, да твърди, че друг не вижда по-далеч от носа си. Ти изобщо не се поставяш на мястото на детето, но изобщо не го разбираш.
А майката не мога да я коментирам, защото твоето мнение ми се струва пристрастно и за мен вероятността да преувеличаваш е голяма. Това основателна причина ли е да не коментирам майката?
А ти да не би да си се поставила на мястото точно на ТОВА дете, за което става дума? Кое не разбирам изобщо?
Истината е, че благодарение на усилията на маминка и родата й у детето е насаден и развит ПАС синдрома. Те са взели решение вместо него- да расте без баща си. То не е имало възможност да направи своят избор...
Вероятността да преувеличавам е нулева. Ако толкова държиш да се убедиш предполагам знаеш, че решенията на съдилищата са общодостъпни за всеки. Можеш сама да изчетеш всичко, което съм написала тук и да се убедиш, че ни най-малко не преувеличавам.

# 55
  • Мнения: 5 513
Крисмислава случаите с домашно насилие,психични отклонения и други подобни се доказват лесно.Те не са инцидентни.Не коментирах тях.При тях лесно се сезират полиция,социални и т.н. И родителят може да бъде отстранен от детето.Но това,че тормози другия родител не значи че ще тормози и детето.
Случаите са толкова различни,колкото и хората замесени в тях.
Не винаги отглеждащия родител е по-добрия родител.

Имам познати ,които се разделиха.Децата са 8-10 г вече.Майката не е работила и не работи с малки изключения от по няколко месеца.Децата са при нея.Бащата дава прилична сума,но недостатъчна за да се издържат.Майката е недоволна че купувал дрехи,телефони (тя едвам храната купува),пред мен е мърморила,че били някой дрехи парцали от китайския магазин,той не ги гледал добре ,като ги вземе ,а той ги взема по нейна инициатива всички дни ,които са повече от 2 на куп.Всички празници,ваканции,дървени,летни са при него ,защото тя нямала толкова възможности.И пак мърмори ,че той тъй,той иначе,той не става за нищо....Децата нямат проблем с ходене,връщане при двамата.Обикновенно приплакват ,като отиват при майка си,но няма как.Минава им бързо.

# 56
  • Мнения: 145
Домашно насилие не означава физическо насилие...Домашно насилие никак не се доказва лесно. Говорим за различни неща...досега от година и половина имам само един приятел, който от 3 думи ме е разбрал за какво говоря. Явно, явлението е доста инцидентно. Не говоря и за случаите на познатата ти...Аз имам доходи, гледам си децата, не притеснявам бнд за нищо, опитах да гледаме децата заедно, но не се получи, защото той искаше да държи контрол, а аз отказах. Сега сме на друга фаза - не си говорим, в неговото време той прави каквото си иска, а аз гледам режимът на децата през уцебната година да не се развали от това.
Говорим за това, че има случаи, при които децата се манипулират, за да се отмъсти на другия родител, просто защото трябва да се отмъсти, защото не е "слушкал" достатъчно, или че иска да продължи собствения си живот. На мен ми беше яростно казано преди месец, след като ме сгащиха пред входа: "Ей, ама не се научи да слушаш, значи!"...и се продължи с "Ще ти извикам социалните, за да издадат становище, че си лоша майка, и ще започна да водя децата на психолог, за да изкара становище, че съм отчужден родител!". Това пред децата, които се скъсаха да реват! И после, синът ми го е страх да му каже, че не иска да кандидатства повече, защото "ще ни раздели, той каза така", и за него беше голям успех, че по телефона каза на баща си, че не иска да кандидатства в математическата гимназия, защото, измежду други причини, и че не му се учи толкова математика. Нали се сещаш, че ако отида с това в която и да е организация, ще ми се изсмеят? Ама моето дете вдига кръвно два дена, преди да говори с баща си! И сега е с него, в рамките на летните дни, и не знам къде е, и не ми вдига телефона. Предполагам, за да няма напрежение! 

# 57
  • Мнения: 859
Много интересно става, когато някой който наистина не може да се постави на нечие друго място, да твърди, че друг не вижда по-далеч от носа си. Ти изобщо не се поставяш на мястото на детето, но изобщо не го разбираш.
А майката не мога да я коментирам, защото твоето мнение ми се струва пристрастно и за мен вероятността да преувеличаваш е голяма. Това основателна причина ли е да не коментирам майката?
А ти да не би да си се поставила на мястото точно на ТОВА дете, за което става дума? Кое не разбирам изобщо?
Истината е, че благодарение на усилията на маминка и родата й у детето е насаден и развит ПАС синдрома. Те са взели решение вместо него- да расте без баща си. То не е имало възможност да направи своят избор...
Вероятността да преувеличавам е нулева. Ако толкова държиш да се убедиш предполагам знаеш, че решенията на съдилищата са общодостъпни за всеки. Можеш сама да изчетеш всичко, което съм написала тук и да се убедиш, че ни най-малко не преувеличавам.

А бихте ли била така добра да дадете номерата на въпросните дела, за да могат наистина заинтересованите като ма ко да ги изчетат, като услужливо им предлагате..., Щото, нали, да, те са публични...

# 58
  • Мнения: 30 802
Пиши в Гугъл "решение по дело синдром на родителско отчуждение" и ще видиш колкото искаш дела, все едно копирани едно от друго.

# 59
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
Nosferata, не видях ма ко да е проявила интерес да чете. Но пък вие в лицето на каква се интересувате? И, да- решенията по дела са достъпни за всеки, който иска да прочете конкретно дело. СРС,СГС, ВКС дават възможност да се правят "справки по дела"....
Надявам се да съм Ви била полезна:)
п.с.
Виждам, че и The Siren of Titan е отговорила.
Търсачките са за това- пишеш ключови думи и получаваш информация.

Общи условия

Активация на акаунт