Синдром на родителското отчуждение

betray, аз мисля, че никоя от нас не описа че прави това, което ти описваш, и не мисля, че има нахъсани срещу бащите. Всички си даваме децата на бащите, и не знам да съм казала аз лично някъде, че искам да спра да го правя, или пък ще търся начини да спра да го правя, ползвайки се от СРО. Напротив - именно мен ме заплашват с АЗД, аз с АЗД за момента работа нямам!
Нека не забравяме, че не става дума за бащите по принцип, а за феномена като цяло, такъв тип отношение би могъл да има и майката. Въпросът е, да не се плюе и обезценява другия родител, като се ползва детето за оръжие и му се манипулира психиката. Това е СРО, не мърлявото гледане на детето от родител, или хипохондрията на родител, или неправилното възпитание, или ако щеш - различните разбирания за отглеждане и възпитание. Ти правиш преценка на родителския капацитет на майката, която преценка, честно казано, не ти е работа, а на бащата на детето. Така е преценила майката да го облича, така е направила, защо оценяваш? Както и моят бивш - не харесва дрехите, взима нови, не ги дава на децата, ок, но гарнирано с: "майка ти не ти е сложила дрехи" нещата изглеждат другояче. Съгласи се, че не е едно и също да не решаваш домашни с детето, и да не решаваш домашни, но после да обясняваш на детето, че майка му го тормози, защото е решавал в неделя. Последиците за отношенията с майката са съвсем различни.
Аз от няколко месеца се опитвам да си обясня поведението чисто психологически, за да знам как да му противодействам, защото скоро големият ми син ще влезе в пубертета, а това е си е опасна възраст сама за себе си, в която има нужда между мен и него да има доверие. Като му се повтаря нон-стоп, че съм луда, нестабилна, искам свободното си време и не се грижа са тях, има голям риск това доверие да се срине. В същото време, аз на детето съм му казала още от първия ден, че няма нужда да търси одобрението ми, за да се обажда на баща си по което и да е време.

Не съм съгласна, че е работа само на мъжа ми. Детето идва у дома, аз се грижа за него така както за останалите 3 деца. Дори той бива обгрижван в тези дни повече от тях. Аз приготвям храната му, аз го бърша след ходене в тоалетната/ нашите близнацие сами се бършат- за сведение.../, а той е на 9 г. и все още бива обслужвам в такива моменти.  
Никой от нас не говори за майка му когато е у дома, нито разпитва, нито дава оценки.
Разказвам история от другата страна, която вече 8 години не се променя. Въпреки желанието и напъните на таткото да бъде част от живота на сина си това не се случва. А не се случва именно, защото от страна на майката и семейството й се е изградил и развил въпросния ПАС синдром...
The Siren of Titan, това е решение на мъжа ми, не мое. Но и аз смятам, че е редно ако детето пожелае да бъде запознато с това ,което се е случвало през всички тези години и защо е имало периоди, в които баща му не го е виждал.
За него у дома винаги ще има една стая и място, къде да живее. Когато реши, винаги е добре дошъл. Каквото има за трите ни деца- това ще има и за него.

Няма значение чие решение е- пак не е много добър "подарък" за едно дете. Да не говорим, че това са неща отпреди години. Каква работа ще му свършат вече като пораснал? Най-много да се подтисне още повече. А може и въобще да не го интересува.

Интересно в случая кой е напуснал жената с детето, та да не иска да го дава за свиждане. Да не би таткото да е напусналият и нещо да му се сърдят?

betray, малкият ми син се водеше в аутистичен спектър към момента на раздялата, беше на 3. Психолог и логопед му обърнаха внимание едва тогава, дотогава бяхме прекалено заети с БНД да "спасяваме брак". Когато казах на бащата, че има вероятност съботите да се ходи на специалист ми се обясни, че ако детето ходи в неговите уикенди, ще иска компенсации за часовете, през които детето е на специалист. Детето ходи вече цяла година, твърдо не е аутист, и е много, много, чувствително по-добре, и по всички показатели почти е изравнил повечето дефицити, има още, но се работи с ресурсен учител. Не съм го спряла от срещи с бащата, обаче, напротив - изключително много държа двете деца да не се делят. Но, ако един ден чуя, че съм си измислила състоянието му, за да взема време от бащата, ще запаля от половин оборот. Защо мислиш, че майката на детето на съпруга ти си измисля такива неща?

The Siren of Titan, да. Той е напусналият. Но естествено си има причини. Темата тук е ПАС, а не причини за раздяла.
Но детето е жертвата в такива ситуации. И последствията са за негова сметка.

Ох, да, много е гот от една страна да си зарежеш задълженията, от друга изведнъж да ти се прииска да се правиш на татко...ами нормално е жената да е поразсърдена, все пак той си е бил камшика, вместо да е опора...

И аз смятам, че друг партньор на родителя, не трябва да има водеща функция в отношенията дете-родител. Разбирам чисто битовите въпроси, но все пак, ако бащата държи на пълноценна връзка, като детето е при него е редно да си общуват и изграждат връзката, а не да го "зачислява" на жена си, майка си т.н. Едно е, ако вече има ново семейство да правят всичко заедно и детето да е включено, съвсем друго е да претендират колко много си искат децата от предишен брак, а на практика ги гледа друг, когато ги вземат. Нито жена му, нито майка му, нито който и да е друг, на този татко би му изградил връзката с детето. Както и самото взимане по график няма да свърши тази работа

betray, извинявай, но в постовете си постоянно даваш негативни оценки на майката, а това детето го усеща, да не говорим, че може дори да е дочуло разговори между вас. Може пък и да се дразни на прекалената ти загриженост и в случая майката да няма вина. Може и наистина де лоша майка, която зорлем крие детето от бащата и с това се натоварва до безобразие, пък и парите от издръжката му харчи не по предназначение.
Но пък от друга страна как една такава луда жена е отгледала едно както ти самата го определи "... прекрасно, мило и разбрано..." дете?
Никой от тук пишещите не е казал, че има против детето да ходи при другия родител. Обсъждането е най-вече за това, че системата се "крие" зад ПАС, без да прави задълбочена преценка за всеки конкретен случай. А решенията на съдилищата в повечето случаи са само със смяна номера делотото, състава и имената на страните.

Той не е "зачислен" и пренебрегнат когато е у дома. Сами отглеждаме децата си, няма баби, лели и тн...
И в случая "предишен брак " няма. Изграждането на връзка е работа и на двамата родители. Режима му на взимане се спазва избирателно от майката и дума не може да става за повече време с баща му. Тя дори беше пуснала жалба в районното за едно забавяне от 15 минути...На детето му се доходи до тоалетна точно преди да тръгнат към майка му. Татко му пусна смс, че ще се забавят с 15-20 мин., но тя въпреки това псна жалба...
The Siren of Titan , е колко да е "поразсърдена" има- няма 8 години време вече?
Още повече, че те са решили тя да роди детето, след като е забременяла месец-два след "гаджосването" им...И двамата на години, разбрали са се да опитат в името на детето и тн...Дълга и широка за разказване и не е нужно..
Фактите са такива- отчуждава се детето последователно и целенасочено...Това е!
Beatbg всеки има право да дава оценки. Няма как да дам положителна оценка на човек,който смята, че целият свят му е длъжен и изкарва детето си болно, слабоумно с една-едничка цел- задоволяване на собствените си нужди от това да бъде съжалявана от близки и познати.
Няма какво да е чул нито той, нито другите ни деца- не се обсъждат тези неща пред тях и изобщо.
Да, това е така- той е кротък и разбран, но не мисля, че заслугите за това са на майка му. Отглежда го основно баба му.

Супер! Рече и отсече! Ето за това е темата - за "криенето" зад PAS и липсата на индивидуален поглед!

betray, права си всеки има право да дава оценки. Твоята преценка обаче е само на твоята си гледна точка. Я сега иди и поноси обувките на майката на детето...

Имам доста познати, които са се разделили и имат деца. Наистина това е нещо, което не съм срещала никъде на друго място и поради тази причина го дадох за пример.
На мен детето не ми пречи, старая се да се чувства добре когато е у дома. Където 3, там и 4 деца. Лудницата е пълна у нас.
Най- важно и нужно за децата на разделени родители е те да виждат, че са желани и обичани. В името на това си струва да бъде по премислено всичко, което се случва между родителите им.
Знам какво е да растеш без баща, изживяла съм го и смятам, че децата заслужават да познават бащите си. Майка ми и баща ми са се развели когато аз съм била на годинка, а брат ми на почти три години. Той никога не ни е търсил, за него не е имало празници, срещи и тн...Едва към 15 тата си година аз държах да комуникирам с него...Ми не се получи...
Преди година той е починал. Когато разбрах за това толкова се разстроих, че ревах като магаре няколко дена. Може би не за него конкретно, а за всичко това, което той не е бил в живота ни. Има дъщеря, по-голяма от нас и друга, която е по-малка. Единствено по-малката е живяла с баща ни.
Да, смятам и знам, че детето трябва да има право да познава баща си и да контактува с него. Освен в случаите, когато е доказано, че бащата представлява опасност и застрашава с нещо живота на детето си или тотално не се интересува от него. В случая ,който разказах това не е така. Таткото е този,който търси и прави всичко възможно да вижда сина си. Никой няма право да решава от името на детето дали то ще познава баща си или не.

Знаете ли колко майки живеят на някакъв санитарен минимум и от колко неща и качествена храна са лишени?
Мъжете в повечето случаи са работили,работят и имат доста по -добри доходи от жените си.
Ако при последващи проверки се окаже ,че майката и децата живеят от едни детски и издръжката нормално ли е да се вземат децата и да се дадат на бащата,който работи и има доста добри доходи?

Синдромът е съвсем реален. Въпреки че в България почти никой, дори психолозите не са реално запознати с него. Лично аз съм в ситуация да съм потърпевша от това и няма кой да ти помогне в такава ситуация. Никой, всички институции просто ти се подиграват. Разведох се през 2013 г. с три деца - на 12, 7 и 2 години. Големият ми син, тогава на 12 години най-трудно прие ситуацията. Децата, и трите, останаха при мен. Никой не е очаквал, че бих срещнала нов партньор може би, но това се случи. Когато се омъжих за втори път, бащата на децата и всичките му роднини направиха страшни психоатаки на големия ми син - какъв голям грях правя с новия си брак, как той е наследник на рода им и не може да живее с друг мъж. Между новия ми съпруг и детето никога не е имало напрежение, той не се намеси, за да не влоши нещата. Бащата на децата ми заведе много грозно дело, с претенции да вземе и трите деца. Подаде срещу мен ужасни сигнали в Закрила на детето, дори у нас дойдоха полицаи, за да проверяват дали пия ракия всяка вечер (който ме познава, знае, че не близвам подобен алкохол). И така на делото дадоха големия ми син - тогава на 14 години - на баща му и сега детето живее с родителите на баща си. Нищо лошо в това, ако бяха нормални нещата. Бих се радвала да живее с баща си, ако там се чувства по-добре. Двете ни по-малки деца, които са при мен, редовно посещават баща си и имат връзка с него. Но големия ми син е надъхан от роднините си, че за да докаже, че е "верен на баща си", не трябва да контактува с мен изобщо. Отне ми месеци да звъня и да го търся, за да почнем да се чуваме поне редовно. разговаряла съм с психолози, с психолога на училището, с класната - всички ме гледат съжалително и ми казват да го оставя на мира и да не се тревожа. Все едно съм някоя непозната, а не родната му майка, с която е живял 14 години... Режима, даден от съда изобщо не се спазва, не мога да си видя нормално детето. Дори отскоро повече се чуваме, което е цяло чудо и поне виждам някакъв прогрес. Как и защо бащата, заради когото реално се разведохме, има здрава връзка и с трите си деца, а откъсва изцяло едното дете от мен?? Ами много просто. Всички казват: "Ами то детето е голямо, като не иска да ви вижда, какво да направите, нищо". На Запад и в Щатите, не е така, имаш право да настояваш за срещите, а в Бг дете над 14 се счита за достатъчно "разумно" да отреже единия си родител, може просто да се подпише, без да е имало насилие или проблеми, как става това? Това дете е видяло най-много внимание и любов от мен, най-много него съм водила по извънкласни занимания, всичко му е купувано, не е чул от мен една лоша дума. Сега ме обвинява, че съм "съсипала баща му и провалила живота му" и други такива невероятни глупости. Разведохме се заради връзка на баща му с друга жена, но тъй като той не се е женил за нея, заблуждава сина си, че цял живот щял да бъде сам, а аз съм го "предала" с новия си брак. И така аз се боря всеки ден с вятърни мелници, звъня, пиша съобщения и се надявам един ден детето да разбере, че може да бъде в добри отношение и с двамата си родители. Не досаждам, внимавам много, разговорите и без да искам, са ни кратки, защото детето се чувства виновно, че "предава баща си". Никой отникъде за нищо в България няма да помогне в тази ситуация, която в други държави се приема като съвсем реален проблем.

Бащата на децата ми е на над 40 години и живее с родителите си повечето време. Тоест самият той е наврян до полата на майка си, но държи да откъсне сина си, който е в най-чувствителната възраст, от майка му. Повече какво да кажа, освен че всички институции приветстват неговото поведение и на практика го одобряват.

betray, хубаво прочети поста на _Bianka и ще разбереш защо написах, че не е хубаво никой да се меси в преките отношения на родител с дете. Независимо какъв е роднината и на кого, независимо с колко "добри намерения, за доброто на детето и детето да знае" го прави. Изхода често е един и същи.
Ако родителя иска истинска връзка с детето си, той ще я изгради сам и само с него. "Помощ" от рода на определения за майката на детето и набиване в главата на детето какво е правилно и какво не, не помагат. Напротив объркват и разстройват детето.
Разбирам, че си мислиш, че като детето "ти идва в къщата" може да имаш право на мнение, но според мен, не си права. Мъжа ти малко или много би заел твоята позиция за майката на детето, още по-лошото е, че дори несъзнателно на него ще предава тези нагласи. Това няма как да е добре за детето