Синдром на родителското отчуждение

Това, че нещо е минало в съда, за мен не го прави достоверната истина. Аз пък мога да ви дам решение без мотиви, по друг казус, а за такова нещо тръгна уволнението на съдиите от ВКС преди известно време. Ама ей на, аз след това получавам решение без мотиви.
И точно защото решенията по някакъв казус са по калъп, не ги прави вдъхващи доверие. И съм наясно колко лесно е някой да излъже в съда, особена по дело за развод или род. права.
А ти betray, продължаваш да хулиш майката на детето, а казуса в темата е отчуждение на родител и причините за това. Стана ясно, че голяма част от причините за отчуждението е трети лица, различни от родителите на детето

дами, да дам един /може би/ друг наклон на темата
какво мислите за това, че децата обичайно се присъждат на майката дори и в случаите, в които тя няма желание да ги гледа, а бащата е способен и желаещ? като резултат те нерядко се оказват отглеждани от баби или лели и по този начин "губят" и двамата родители, т. е. синдром на двойно родителско отчуждение? 

Имам точно такъв случай пред погледа. Детето е натирено при баба си. Периодично му се разказва колко е лош и гаден баща му. Но не живее с майка си, защото тя си има ново дете...
Резултатът е  безкрайно зле възпитано и озлобено същество, което се интересува само и единствено от правата си да получава пари. Което заявява в прав текст, че майка му е "луда шантавелка", а баща му е "глупчо" заради нещата, които е направил за нея и че "онези пари, които си ми дал, са вече отдавна изхарчени, а аз съм човек и ти си ми длъжен." Което не проявява нито някаква емпатия, нито може да поддържа нормални отношения с близките си. Което отказва да приеме факта, че хората имат не само права, но и задължения. И което ще е безкрайно нещастно един ден, когато обществото, в което живеем, му покаже, че е просто едно нула и че никой с нищо не му е длъжен всъщност.
В последно време ако майката заяви в съда, че не желае да гледа детето, то се присъжда на бащата. Ако той заяви желание да се грижи за него на свой ред, разбира се. Което пък много често означава също "баби наоколо". Като цяло по- младите съдии  вече не са такива  "коне с капаци".

 Имам пред себе си решение по дело, в което бащата съди малолетния си син за намаляване на издръжка. Основният аргумент е, че имал други 3 деца. Отговорът на съдийката може да се сведе до "да си мислил как ще ги издържаш преди да си правил деца ". Така че има и нормални съдии.

Тази тема е много полезна за мен!
Здравей Krismislava, Твоята история с баща купонджия и манипулатор, все повече се доближава до моята! Само, че в моя случай децата като мо кажат нещо, което от сто километра личи че е казано от баща им, те никога няма да признаят че го е казал той. Голямата ми дъщеря го защитава много и доста често говори с неговите думи. Казва, че не прекарвам време с тях. Аз също съм му забранила да ми звъни, а само да пише. Последният ни разговор, който каза че ще е 4 мин, беше два часа и половина, след който ми се виеше свят и ми се гадеше от глупостите му. Аз не съм говорила на децата против него, защото знам че го обичат и не искам да ги боли...но той започна да злоупотребява с добрината ми! 👿

Цитирам, защото в този пост има въпрос на който искам да отговоря, а именно

Ето , че от темата става ясно ,че има родители , които целенасочено въздействат върху децата си в посока да ги откъснат от другия родител. Въпросът , важният , за мен е не КАК , а ЗАЩО.

Защото родителят, който го прави е зъл човек. Има такива хора. Ако всеки пострадал (независимо от мъж или жена), разгледа събитията назад във времето, ще види, че със злите хора никога и по никакъв начин не е могло да бъде постигнато съгласие. Също така при внимателен анализ ще се установи, че за злият човек (да допуснем, че в случая е бащата) няма значение личността на майката, нито нейните качества като човек, нито родителският й капацитет, нищо. Т.е. за да може да се излезе от тази ситуация, майката трябва да разбере, че вината не е у нея и този мъж би действал така с всяка друга жена. Просто по лошо стечение на обстоятелствата, тя се е срещнала с неподходящия човек. Също така дълбоко в себе си тези хора страдат от чувство за малоценност и комплекси. Единственият начин да се почувстват значими е като мачкат и контролират някой друг. Липсата на чувство за собствена ценност им пречи да изпитват любов и емпатия, както и да бъдат консенсусни в личния си живот.
Имаме такъв случай в рода. Парадоскалното е, че дори не става дума за разведени родители, а за двойка с 50 годишен брак. Майката съвсем съзнателно е откъснала сина и е възпрепятствала общуването с бащата. Бащата пък е типично български мъж, който е позволил това, защото е от поколението, което смята,че бащите трябва да изкарват пари и да вършат мъжката работа в дома, а домакинството и отглеждането на децата е женска работа. Парадоксалното е, че в последствие майката се мъчи да откъсне внучетата и почти успява с първото донякъде. Положителното е, че младите живеят далече и това е възпрепятствано от рядкото общуване. Синът едва на около 45 годишна възраст успява да анализира цялата ситуация и осъзнава какво е направила майка му и защо той не може да общува с баща си, от което му е много мъчно. Бащата страда от доста болести, вкл. проблеми с паметта и вече общуването с него е трудно, а скоро ще стане и невъзможно.
Понеже синът искаше да разбере какъв е проблемът с майка му, прочете някои книги по психология и сам достигна до извода, че майка му е зла жена и че тя умишлено го е отчуждила от баща му и това е причината те да нямат връзката родител-дете сега.
Разбира се, родителите няма да бъдат изоставени, но това осъзнаване прави грижите за хората просто механични и от синовен дълг.

Родителството е призвание. И отговорност. Някои си го носят , на други не им се отдава.
Бубанка е направила интересна аналогия. Но в нейния случай този синдром би могъл да възникне , ако детето наистина е изоставено и от двамата си родители .
Аз пък се впечатлих от мъжа на betray, за мен е похвално в този случай , че е проявил последователност и принципност да си извоюва правото да бъде с детето си . Независимо , че има нов живот , деца и семейство. Не видях тук някакви негови реваншистки пориви. И какво пък лошо това дете да се интегрира с новите . Очевидно е настройвано да прави циркове , или така си го възпитава майка му. Но децата бързо растат. Сега мислим едно , утре става друго.
krismislava много добре си го описала.
Съчувствам на всички , които са жертва на манипулация чрез децата и вменяването на децата на усещане , че отглеждащият родител е непълноценен. Много лошо за децата .
В психологията има едно понятие "емоционално разцепване". Не съм психолог , но доколкото го разбрах от експертизите и от разни дисертации , то е някакъв необходим етап , през който децата преминават , когато разбират , че един и същ родител е и добър и лош. И че двете неща се съвместяват у един човек , който е важна фигура , без да си пречат. Мога да копирам и част от материал , ако е интересно.
Виждала съм го по повод на това , че например двамата родители влизат в конфликт по повод детето / вземането му по време на режим на контакти от дома на майката/. И детето преживява това емоционално разцепване .  Обичаните му хора /добри /, правят нещо "лошо".
Та този СРО , може да датира от поводи , които родителите не отчитат като събитийни.
Не че го няма , то е ясно , че при някои деца е налице. Но демонизирането му ме притеснява. Както и фактът , че се употребява навсякъде като бич божи едва ли не , ако едно дете не вижда единия си родител. Уж грижа за психиката на децата , уж проявни форми с "катарстрофични" последици , бла бла. А никой не мисли колко по-страшно е детето да става повод за постоянни конфликти  с този режим и с това настройване на двете страни , в което се въвлича детенцето . Как да реагира то ?
За мен е по-добре СРО , отколкото перманентно объркано , разкъсвано от чувства и негативи дете, което понякога е ням арбитър на всичките безобразия . Кога биха били последиците по-страшни ?
Жълто Цвете, много хубав пост
Имаше една книга , то май и сега е преиздадена , на Морган Скоп Пек "Хора на лъжата"- настолно четиво ми беше. може би към днешна дата не би ме впечатлила толкова. Но там е обяснен много добре този феномен със злите хора , които несъзнателно си избират жертва и проектират злото върху тях.
Да , непълноценни , комплексари. Но с висока самооценка , с престижни професии. Външни белези като зависимости нямат. На който му е интересно , може да я прочете.

Betray, изключително нахъсани постове срещу майката на детето. И то от човек, който, когато беше решил да се раздели с мъжа си, искаше да разделя двете осиновени близначета- едно за теб и едно за мъжа. Да, помня тази твоя тема, нищо, че вече е изтрита. Сори, но няма как да приема мнението ти за обективно. Точно обратното.

И аз мисля, че вече не е толкова трудно бащите да отглеждат децата си. И дела печелят вече, а ако е по взаимно съгласие е още по-лесно.
За мен това е добър знак. Все още в повечето случаи след раздяла, бащите са тези, които като се разделят с майката си мислят, че и за децата нямат отговорности. Заради това, че им бъркат в джоба за издръжки, използват детето, за да натякват на майката. Като го взимат умишлено пренебрегват режима на отглеждащия родител на инат или го гледа друг и т.н.
Има изключения и в двете посоки разбира се, но все още това показва нашата действителност.
Все още ако и двамата имат ново семейство, то бащата го създава като свободен, а майката съобразява нова връзка с децата си.
Децата с по-силна психика, от по-рано преценяват положението и често се отдръпват от емоционално изнудващия, а не от този с/у когото се опитват да го настроят.
Децата с по-слаба психика обаче са истинските жертви при такива обстоятелства. А въпросния синдром като се прояви в малка възраст на детето, родителя после цял живот не може да преодолее последиците и са за негова сметка. Изобщо не отчитат този факт обаче, когато използват детето си, за да тормозят другия

То точно тук е голямата драма. Да се работи точно с манипулатора , а не -с детето и с майката /примерно , защото е по-масовият случай/.
Уж вече имаме достатъчно психолози , и практика по ЗЗД , а центърът на тежестта е изместен в посока на майката и детето , без да се отчита същинският проблем.  Който е родителят , търсещ само правата си , беез да зачита нито чувства , нито емоции, въоръжен с "правото си " , което размахва като сопа.

Така е, за съжаление, но работещ механизъм надали скоро ще се намери. В ЗЗД може и да е залегнало, че манипулирането на детето му е във вреда, но дефинирано ли е кое точно е манипулация? Как да работят с манипулатора, като той единственото което му трябва за да се защити е да каже "правя го заради детето". Пак се завърта порочен кръг.
Може би трябва от по-ранна от 14 годишна възраст да изслушват децата. Според мен и по-малки да са, ако има проблем с престоя при единия родител, децата го усещат най-силно. Дори да не знаят точно защо, си го усещат и знаят, че не се чувстват добре.
А и психолозите според мен не винаги правят точна преценка с единствената назначена консултация. И практиката им в това отношение не е кой знае колко като обем и проблемите се събират.
А на тормозителя, търсещ правата си, единственото задължение с/у тези права е смешна издръжка. И за мен не е честно, но такава ни е системата.
В масовия случай, отглеждащия няма как да защити детето. Изкарват него престъпника 
Аз не познавам жена, която само заради личен каприз или отмъщение да си измисля какво ли не, камо ли неверни документи за пред съда, само и само да не даде детето, ей така от инат. Правят  го, ако наистина ими причина да смятат, че детето не трябва да има контакт с баща си. Даже напротив, разделените се чудят как да накарат бащата да контактува повече с детето. Това е масовия случай, не казвам, че е за всички случаи.

ма ко,
Права си . Нямаме дефиниции прецизни , нямаме специалисти с практика в областта , нямаме още изградена система от правила и докато дойде този момент , колко ли народ ще пострада. А децата ги изслушват от 10 нагоре , но и там няма условия-един социален работник , който преди е виждал детето на интервю, съдия с тога и без кой знае какъв подход , едни глупотевини. Пък и родителите знаят кога ще им изслушват детето , лелеее , какъв огън е тогава какво и как да каже. Пак визирам патологичните случаи, но то - дете се изслушва единствено когато родителите не искат да му спестят травмата.Пак тук е условно, защото единият е супер неразбран и не може да си даде сметка какво причинява.
Наблюдавала съм случай с едно дете , на 11 беше , искаше да живее при баща си , мама се запъва и пред съда каза , че няма да влезе вътре , защото и двамата му родители знаят какво иска и да се оправят там .Направо ни "онеми" -това го четох някъде и ми се вижда удачно , всички.

И до характера на майката е.Аз съм страшен непукист и трудно се обиждам,сърдя и т.н.През едното влязло през другото излязло.Почити не се впечатлявам от недоволствата на баща му.Може да си говори на воля ,каквото иска.Детето ,като ме ядоса много и на него казвам ,ако иска да му стегна сакчето и да отиде при баща си.Да прецени кое как му отърва и да си починем един от друг.
Когато баща му има претенции за уроци,дрехи ,почивки и т.н. казвам,че това са ми възможностите.Ако той иска да направи това за което ми казва ,че аз съм неспособна на драго сърце ще му помогна с каквото мога.

Как ще помогнат психолозите? Те нямат грам идея какво да правят. Нас ни събраха от Закрила на детето с бившия ми съпруг уж да обсъждаме той да не настройва сина ни срещу мен. Цялата "среща" беше, че бащата се заяждаше с мен, а психоложката уморено настояваше да изясним дали има пряка заплаха за живота на детето. Е аз не съм такъв идиот, че да лъжа, че с баща си детето е заплашено, той не би му навредил физически. А понеже няма пряка опасност за живота му, психоложката се чудеше какъв ми е проблема. Явно това, че детето не иска да се види и да говори с мен, за нея е нормално....! И това е дете, което никога не е имало грам проблеми с мен, бяхме в прекрасни отношения до 13-тата му година, когато се почна психоатаката от другите му роднини. Закрила на детето е просто една пародия - ако няма опасност някой да наръга детето с нож, за тях проблеми няма.

Темата, която споменаваш няма отношение към тази тук. А какво решение взимаме ние за децата ни си е наша работа. С мъжа ми се познаваме от 30 години и каквото и решение да взимаме със сигурност не е под давление и съвети на пишещи и напълно непознати за нас хора. Не карам никой, в това число и теб да приемаш мнение, писано от мен за обективно или не. В темата съм изложила казус, който пряко засяга мен и семейството ми. И е типичен пример за ПАС синдром.
tays , благодаря ти. Да, искаме детето да познава брат си и сестрите си. Така го чувстваме. И те наистина когато са заедно си играят прекрасно. Изцепките на голямото дете са спорадични и не са при всяка среща, което още веднъж затвърждава това ни заключение, че той бива настройван от майката и останалите роднини.
Когато ходи при баба си/ майката на мъжа ми/ непрекъснато разпитва за децата и разказва колко му харесва да е с тях. В моментите, когато се държи агресивно това се случва ей така просто, без конкретен повод. Все едно някой завърта ключето на лошотията и агресията у него. Такава агресия той прояви и към дете, което не познава. Бутна го по едни стръмни стълби и живо чудо е, че детето не се нарани сериозно. Отказа да се извини на детето. Баща му звънна на майка му и тя каза, че щяла да му прати рейки вълни, за да се успокой...Той е доста едричък/40 килограма/, синът ни е 20 кг. - сяда върху малкия с цялата си тежест и кара дребната да удря брат си с разни тежки предмети. Но това не е при всяко взимане... Явно се коментира какво е правил у нас и се дават съвети и насоки...Та, такива ми ти работи...
Със сигурност не е прецедент такъв тип отношения между разделени родители.

От снощи се чудя как да ти кажа , че те разбирам прекрасно и че чудя как да те утеша. Минала съм през нещо подобно. но аз еднолично изпратих сина ни-в девети клас , при баща му. Просто у нас живееше непознат човек. Изпуснах контрол , възпитание , всичко. Тежка раздяла имах аз с БНД , и съвсместното ни съжителство беше кошмар. За да стигна до тази крайна мярка , бях отчаяна да не го изпусна. Тогава , в неформални разговори , магистрати , социални и психолози , си разделиха мненията 50 на 50 . Едните твърдяха ,че съм си загубила детето завинаги , въпреки тежката ми битка за рп. Защото аз сама го отглеждах и бях инвестирала цялата си обич в него. И синът ми два месеца не ми вдигаше телефон дори , какво съм преживяла , аз си зная.Той беше обиден , предаден , зъл. Но при мен имаше хепиенд. Лека полека , с смс , делови срещи за изясняване на поведението и се върна. Та мисълта ми е , че самите деца в този период , се самооткриват , самоопределят , много динамична възраст е това. Пожелавам ти търпение . Все си мисля , че когато си дал най-доброто на детето си , това оставя следи завинаги. При теб ще  е само период , ще видиш . Минава се през това , и не , няма да те разберат социалните. Те искат да нямат проблеми , нищо ефективно няма в подобни срещи .