Многодетни мами - тема 68

Но тя ме бойкотира,прави всичко възможно да ги събуди или разревах.Често я моля да  ми помогне,да ми подаде млякото,кърпичките или памперсите ....отказва.Вече съм тотално изтощена от нея

Кажи й твоята кака, че ще я пратиш у нас - а аз съм много лоша. Кххх

Гушкай я повече. Ще намериш вярната формула по метода "проба-грешка". И у нас имаше такива моменти. Няма ли си и тя някоя кукла бебе, да те имитира с него в грижите за бебетата? Като се вживее в мама, може това да я разсея от стремежа да се държи като бебе самата тя.

Говори с нея постоянно, обяснявай, че появата на близнаците не променя чувствата ви към нея. Кажи й, че разбираш, че й е трудно да свикне с тях, но поведението й те огорчава. Трудно е, особено в началото, но се опитай да прекарваш малко време само с нея. Много търпение и здрави нерви са необходими. И не й се сърди - за нея това също е труден период.

skabiela, прекарвай колкото можеш повече време навън. Близнаците ще спят в количката, а тя ще си играе и няма да мисли глупости.

Знам, че лесно се дават съвети, но не ѝ се карай. (Ако можеш. ) Иначе караницата от мама за нея ще значи: "Мама ме забелязва." Тогава вече няма да имат край щуротиите. И ще изпитва мазохистично удоволствие от конфликтите с теб.

И задължително вечер, след като заспят те, ѝ отдели 30 минути да играете нещо заедно, да четете, да си говорите, да се гъделичкате...

През деня, когато усетиш, че почва да прави бели, за да привлича внимание, направи се, че не си я видяла и я насочи към нещо, което обича: рисуване, филмче, пъзели... Предварително се подготви с неща, които са занимателни и може да прави сама. Ако искаш седни и направи списък предварително.

Ще отмине. Кураж!

О, мила скабиела, сега ти е най-напечено със сигурност. Тъкмо ревност си е това от страна на краката към бебетата. Някой я е изместили от позицията на най-малка и галена щерка. Нормално е да не е много щастлива и както и мама Барба(Алисън Шейфърд случайно да си чела наскоро ) казва, да иска да ти привлече вниманието с бели, лошо поведение, като се преструва на бебе...
Не я натоварвай с грижа към бебетата(да им пази тишина, да ти носи памперс или кърпи), ако ревнува като нищо ще ти прави напук.. От опит знам, по-добре не слагай големи очаквания към нея, да помага или да се държи добре, ще си разочарована и ще ти е още по - неприятно,приеми,че е малка и че тепърва ще се учи да е кака и тя и не е свикнала изобщо с новата си роля пък и никак не я харесва все още..

 Ако може да стои в другата стая, докато спят, пускай й някое хубаво филмче(примерно Смърфовете има в YouTube, моите 6ги 4г го гледат захласнати и пазят тишина докато трае филма, а това ти осигурява поне час.)  Може и да си рисува или да си играе нещо, но обикновено пак се търси твоето внимание после-да видиш играта/рисунката..
Особено труден период е това и сигурно ще ти е много изнервено ,  защото Всички ще се нуждаят само от теб постоянно..
Няма ли баба/дядо/татко време да погледа малко близнаците, ти пък излез само с каката..
Ще влезете в ритъм, не се съмнявам, стискам палци да се успокои по-бързо детето.. И както и другите са писали-казвай й, че я обичаш, че е страхотна, че се гордееш колко е голяма и колко неща вече прави сама..

За пътуването всичко е в общ куфар(дрехи), в сак- обувки, в третия лекарства и козметика.. Мислила съм си варианта багажа на всеки да е в отделна раница,че всеки да си отговаря за раницата но още са малки. Ние като пристигнем първата вечер гледам да подредя  дрехите по наличните шкафове, ако се налага да останат в куфари е ровене и хаос.

И нашата кака така ревнуваше, положението се пооправи, когато малкото поотрасна. Но сега пък спорят за играчки.
Скоро някой отвори темата за безплатното пътуване - мисля, че в следващата тема трябва да се обнови инфото на 1 стр. Удостоверението се издава не от общината, а от Социално подпомагане, не се заверява всяка година и подаването на заявлението-декларация може да стане в рамките на месец след пътуването. Подава се заявление - декларация, билет, копие от удостоверението и лична карта за справка.
Мен се опитаха да ме метнат, че пътуването "от" и връщането "в" трябва де от и в населеното място по постоянен/настоящ адрес, но аз зададох въпрос в сайта на Министерството на труда и социалната политика, където ми отговориха, че няма подобно изискване. Ето линк към въпроса и отговора, ако се опитат да метнат и някоя от вас:
https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=FA2&fcat=28
Ако не се получи това с линка - търсете в секция "въпроси и отговори", подсекция "подкрепа за семейството и детето", въпросът си зададох на 2017-08-16 11:00:05, отговорът получих на 2017-08-22 15:58:48, и въпросът, и отговорът са един под друг. Разпечатах ги и ги занесох със заявлението за възстановяване на сумата.

За багажа при пътуване, обикновено на батковците багажа е в един сак (ако мога, или ще пътуват сами, или ще се разделяме по някое време, вътре на всеки е отделен в найлонова чанта), в един на мен и мъжа ми, на най-малкия отделно (така ми е по-удобно). Обикновено има и една чанта с обувки и една с козметика и лекарства. Честно казано това с приготвянето на багажа ми е най-досадната и изморителна част (сигурно не само аз съм така). Много обичаме да пътуваме, но доста време ми отнема приготвянето на багажа. Скоро ще ходим за 10-тина дни на вилата и от миналата седмица трупам багаж в спалнята, преди тръгване и хладилника изпразвам и си е хамалогия.

При нас децата са всеки с една каретка, ние двамата с един куфар. За море +1-2 плажни чанти. За ски +един голям сак с каски, ръкавици, очила, ски екипи... Лекарствата по-рано бяха в отделна чанта, сега се сместват при нашите багажи Понякога се налага (за повече от 5 дни) и една раница с работни книжки, настолни игри, учебници... иначе ги смествам на всеки в куфара... Обикновено не разопаковам всичкия багаж, вадя няколко неща по закачалки и в гардероба, другото всеки си вади от подреденото куфарче
А за хладилника, не съм го изпразвала с години... гледаме да не го пълним много последната седмица преди път, но за 7-10 дни и в нормално време ми "залежават" нещата. Само придобих навика да спирам водата от централния кран

И аз гледам преди път да не пазарувам много храна и все остава по нещо от хладилника. А веднъж щях да забравя кучето, товарих сама багажа и пътьом да взема мъжо от работа, че по-рано да тръгнем. Давид беше на 3м, количката, бебешко кошче, багажа и заключих и се сетих за Ара (лабрадорката ни). Тя милата види ли, че приготвям багаж и е плътно до мен, тогава цял ден беше залепена за мен, но като взехме да сваляме багажа и явно реши, че няма да я вземем и си легна кротко на леглото. А ние тогава единият батко пази бебето горе, а другият ми помага да сваляме багажа. А, и реденето на багажа в колата е много досадно, но е отговорност на мъжа ми. С голяма кола сме (ван) и все се налага добре да се подреди багажа. Често не остава място за Ара и пътува или в моите крака, или при децата. Но щом е с нас, тя е доволна!

Оооо, ние си имаме семеен виц за реденето на багажа
Оттогава излизам от вкъщи последна с оглед на коридора и стаите за събран но оставен багаж, а после долу се качвам в колата пак последна, правейки кръгче

pum-pall-че, д-р Додсън, но пак е американската школа.

a-peneva,

a-peneva  Потекоха ми сълзи от смях , а само преди час и аз нареждах багаж в багажника на колата. Опитвам се да довърша багажа докато малкия е на ДГ та довечера да пътуваме.
Днес сина ми има имен ден , а вчера за трети път станах баба. Дано не забравя половината багаж , че направо не знам къде се намирам.

peneva, вашето приключение като за филм!

Panayotu, ами честито!

По повод на багажа и пътуване, от майка имам вече и аз навика, ако пътуваме с влака, макар и рядко се случва, да броя чантите (ранички, скейтбордовете и т.н.). Сега за морето пътувах сама с децата с влака (не ми се пътуваше с колата, там да търся как да избегна синята зона, пък и безплатния билет да използвам), та бях с 3 деца и май 9 парчета багаж (което включва сак, каретка, дамската ми чанта, чантата със забавления и храна във влака, количката на Давид, скейтбордовете на батковците и техните ранички).

Леле, peneva, каква история!
 Ние на почивка все не можем да огреем, все нещо се случва. Тази година се бяхме навили, но май пак ще се провали идеята. Най-малката ми лежи от вчера с температура. Няма кашлица, няма хрема, гърлото е добре, на лекар ходихме, нищо... Но вдига до 39,5, свалям с панадол или нурофен и след 4-5 часа пак се покачва... Тревожа се...
Покрай историите с багажа мога да ви разкажа една моя шантава история със щастлив край от съвсем скоро. Миналата седмица се прибирам с двете момичета от центъра с маршрутка. Качвам се на грешната маршрутка и докато се усетя плащам левче и слизам от нея с бележка за билетче, което не сме ползвали. Улучвам от втори път вярната маршрутка и пак плащам левче, защото двете маршрутки са на различни фирми. Бързам да се настаним преди да е тръгнал шофьорът и да се катурнем с момичетата по пода и за целта мушвам портмоненцето в плиткия джоб на горнището си и се настанявам най-отзад. Пътуваме си по местата и се гушкаме докато дойде време за слизане. На нашата спирка се изнизваме от маршрутката и тръгваме към вкъщи. На метри от болка осъзнавам, че джоба ми е празен. Ровя трескаво из всичкия багаж, но не, паметта не ми изневерява, не съм го бутнала разсеяно някъде из багажа... Грабвам всичко и заедно с децата тичам на спирката, цопвам се там и чакам 30 мин да дойде следващата маршрутка със същия номер с надеждата, че мога нещо да направя, за да открия портмонето, защото алтернативата е да обявя в полицията, че всичките ми документи са изгубени и да плащам за нови, а вероятно и за глоби... До идването й отпращам други номера да не спират да ни вземат. Заветният номер пристига. Шофьорът ме допуска великодушно вътре, за да проверя има ли там портмоненце и ме успокоява, че само 2 маршрутки се движат по линията, а колегата, когото е сменил е изключително честен човек и би му казал, ако е имало нещо такова. Портмоне няма, но надеждата не ме оставя. Благодаря му и слизам, децата си стоят послушно на спирката през цялото време(на мама ангелчетата). Чакането на следващата маршрутка продължава съвсем кратко за моя радост. Само 10 минути по късно тя пристига. И тук шофьорът любезно ме кани да вляза и да проверя. Една млада дама е седнала на мястото, на което се бях настанила с момичетата аз. Тя реагира веднага като наднича под седалката, вади от там като че с магия скъпоценното портмоненце и с усмивка ми го връчва. Да му се не нарадваш на портмоненцето!  До вечерта не знам къде се намирам от емоциите на това "приключение". Половинката научи чак на другия ден, когато вече си бях събрала мислите. Пу-пу-пу да не ми се случва да изгубя някое от децата, че каквито ми са палави...