Многодетни мами - тема 68

Рени, не познавам семейството ти, но винаги ми е било странно как една майка не се интересува от собствените си деца. Според мен, ако някой има вина децата да ги гледат бабата и дядото, то вината е на родителите, не на някой друг. Това лято синът ми беше един месец на село при баба и дядо. Не виждам никакъв проблем с това лятната ваканция детето да е на чист въздух и да играе, вместо да е забутано в апартамент в София. Проблемът за мен не е толкова дали ще бъде седмица, две или месец при баба и при дядо,  а да се знае, че мама и тате определят правилата и бабата и дядото не се опитват да изземват тези функции. Моите деца не са ме забравили(нито мен, нито баща им), въпреки че сравнително често гостуват и при майка ми и при свекърите. В същото време изкл много обичат и се радват на бабите си и дядовците си, както и на лелите и чичовците си. Винаги са много щастливи, когато им кажем, че ще се видим с някой близък от семейството.
На мен пък ми е интересно вие като деца не сте ли ходили на гости при баба и не сте ли ѝ гостували за повече от ден-два? Аз имам много хубави спомени от детството ми, свързани точно с това как баба ме е гледала.

Четвъртото дете е още доста далечна мисъл. Иска ми се, но тримата ми са с много малка разлика, а тъкмо мина и бебешкият период на Н3, така че не знам дали и кога ще се навия на още едно бебе.

Скъпи дами, почерпете се за мое здраве, прибавих още една годинка към житието си

/Получих картичка от голямата ми дъщеря, в която тя ми пожелава сбъдване на всички мечти и в скоби: "надявам се, че не мечтаеш за четвърто дете". /

Рени, опитай да погледнеш на тези отношения по-прагматично. Няма как свекърите да ви изземат функциите, ако вие самите не го допуснете. Не ги познавам хората, но ако нямате някакви фатални неразбирателства с тях, не си струва да се води битка на всяка цена. А и какво лошо има да прекарате малко време само двамата с мъжа ти?

sweetkids_mama, да си жива и здрава! На дъщеря ти ѝ кажи, че мечтаеш за внуци.

Рени, моите деца имат една баба, която работи активно и рядко се срещат, оставали са при нея броени пъти за по една нощ. Определено им липсва този вид общуване. Може би трябва да намерите баланс, при който да се чувствате комфортно всички.

Аз нямам късмета да съм имала кой знае какви хубави моменти с баба и дядо. Хем съм живяла на село като малка, в една къща и под един покрив с тях. Имаше много проблеми с тях и с годините неразбирателството нарастваше до степен да живеем в една къща, но съвсем разделени. Нямам късмет и със свекър и свекърва. Не се разбираме с тях. Включително и мм много се изтормозва и ядосва при всеки контакт с тях. И двамата са болни, но са си сами виновни, взаимно се разболяват, взаимно се тормозят от много години. Не знам да обяснявам ли по-подробно. Свекъра е алкохолик, който не признава, че е болен от това. Вече е в четвърта фаза. Не е на работа и няма какво да го спре да пие денонощно. Вече два пъти се случва да пада пред децата. Свекървата се поболя покрай него-през годините и била психически и физически тормозена от него, та й изби на нервна почва, изби й на рак на гърдата, лекува вече няколко болести, скоро може да нареди и диабет сред тях, че чувам, че доста наблягала на сладкото, а захарта й била завишена... За брата на мм няма да разказвам, че да не ви плаша повече.
 Не стига това, но твърде често имам усещането, че и собствените ми родители непрекъснато ми подронват родителския авторитет. Казвали сме им много пъти за определени неща, на които държим, но те си карат по старому.
Затова не разчитам особено да ме отменят баби и дядовци в грижите по децата. Основната помощ на майка ми се изразява в това да пазарува за децата. Оставила съм я да се вихри, че без това си няма друго хоби, та поне с шопинг терапия да се лекува там. Тя е нашият основен снабдител на играчки и нови дрехи. Докато е на работа ще е така. След 1-2 години като се пенсионира, не знам вече как ще поддържа такова темпо на пазаруване. Лошото е, че като е с децата(през лятото) прекалява с покупките и ги глези така, че после в чудо се виждаме. Ние сме в другата крайност - пчеларите са скръндзи, стотинката на две цепят, че възможно най-пестеливо да се живее, да се кътат пари за черни дни, че току виж станала някоя беля... Правилно ли е, грешно ли е, ние си знам. На фона на нашия аскетизъм в харченето, майка ми е твърде разточителна. Но поне децата не се чувстват нямащи покрай това, та затова мрънкам само на себе си, рядко я скастрям, че прекалява.

За четвърто си мисля само на теория. Още не мога да се почувствам отпочинала и отспала след третото. Едва от около месец спря да се буди нощем за мляко. Но пък нощния живот продължава с вдигането на баткото, макар и вече само веднъж на нощ. За сега съм пас.

Много дълго стана, хем се опитах по-накратко да опиша всичко...

Благодаря на всички за отговорите.Аз имах чудесно детство,с баби и дядовци и от двете страни.Сега имам само една жива баба на 83 години,но още ми е мн силна връзката с нея.Синът ми два пъти в седмицата остава да спи при нея.Свекърът и свекървата са нормални хора,добри,нямам проблеми с тях.Затова наистина е време да се кротна малко и да се възползвам от това,че има кой да помага.Наистина от нас си зависи ние да сме на първо място за децата.Е,надали някога бихме отишли на дълга почивка без децата,поне на този етап-не.Мисля че ще ни бъде скучно.И се радвам,че и моят мъж като цяло иска децата да са покрай нас.Той толкова мн обича малката,а и синът ми,въпреки че не е негов имат мн добри взаимоотношения.Дори започна да му вика татко.
А за четвъртото дете...сега като родя сигурно ще ми мине мерака,а и  всички ще ме обявят за луда-визирам родителите.Проблема е,че моя мъж не иска да ме пази,така му било хубаво ,а не да се дърпа в сюблимния момент.А аз никога не съм вземала противозачатъчни и мисля да разчитам на това,че знам кога ми е овулацията,ама...

Мами, съжалявам, че трябва да ви натъжа. Велка, за която се събираха пари за лечението ѝ от рак е починала. Бог да дава сили на мъжа ѝ и на петте им прекрасни деца! Не ги познавам лично, видях ги на снимка от поста, който се споделяше, после на два пъти се чухме с нея по телефона, но приех борбата ѝ доста лично и много се натъжих, че не е успяла да се пребори.

Много жалко,дано има  сили този баща,най-вече емоционално,за да отгледа дечицата.

Много тъжно Бог да им дава сили на семейството.

Ей, че лоша новина! Дано таткото да успее да преодолее мъката, че иначе дечицата ще останат съвсем сами.

Много съжалявам за Велка и семейството й! Много жалко....

Много, много тъжно...    Кураж и сили за таткото и дечицата!

CoderDojo Bulgaria пак организират в София ден на програмирането за деца, които не са програмирали досега. Това е линкът за записване, все още има места.
Dojo @Hour of Code 2017 се казва събитието.

Аз записах едната кака и малката, да видим дали ще проявят интерес. Другата отдавна уж се занимава, но не особено сериозно.

Искам да попитам може да не съм в крак с новостите.

Защо си бутате децата да ходят по зали да учат програмиране от малки 6-10г? Само застояване пред компютър на малка възраст. Ако се интересуват като станат на 18-19г и нагоре ОК, но какъв е смисъла от малки? Програмирането не е като музиката/спорта, което да им трябва от малки да се занимават ако ще го правят професионално... толкова неща в него ще се сменят докато те пораснат и да се бутат да са в крак с новостите няма нужда.
Просто ми чудно, може да не съм права или нещо да не доглеждам.

При нас няма hour of code, или поне не съм чула да се организира някъде тази година. Миналата имаше в професионалната гимназия, но за тази не съобщават. Така или иначе,  моят мина няколко от предложенията онлайн (те са свободно достъпни). А и е абониран към програмирам.ком. Така че .. ние май няма да ходим?? Е, то има още 2-3 дена, ако надуша нещо може и да отиде