Многодетни мами - тема 68

И трите ми раждания бяха с окситоцин, болезнено е, но много зависи как ще ти го дозират, ако е струйно майко мила..... Последният път ми го пускаха на капки и мина много леко и приятно. Но аз бях се подготвила добре предварително.
Рени има много информация за подготовка за раждане. Попрегледай из нета и във форума, че не помня коя беше темата, а и минаха 8 г. сега със сигурност ще иам повече. Да кажа, че нямам нито един шев, с 3 нормални раждания.

Ние няма да сме в София на нея дата, така че ще трябва да пропуснем.

П.П. Снимката на аватара ти е страхотна.

Аз не знам дали имам право да се включвам, при положение, че съм родила 2 деца със секцио и едно по нормален път, но 3 месеца по-рано.

В крайна сметка, моите бременности до една бяха патологични, с много болки и контракции, като при първата беше най-леко, лежах в болница само 1 ден преди раждането, с второто бебе лежах 1 месец, денонощно на системи, а с третото нямаше как да лежа и малчо доста избърза.

С първото бебе не знаех как ще раждам, до последно си мислех, че ще е нормално, но се оказа, че по медицински причини се налага иначе. С второто беше ясно. С третото щеше да стане същото, ако имаше време, но раждането тръгна така изненадващо и се стече така светкавично, че нямаше време за ни-що, нито дори за клизма, или за любимото бръснене (оле-оле), камо ли за упойка.

И да, при мен определено контракциите по правило са силни и болезнени. По време на бременността това води до силно изтощение, защото продължава твърде дълго. Та, имах си ефективни родилни контракции и в деня на първото секцио, и в деня на второто (3 седмици преди термин устисках едва-едва), даже от силни контракции ми се спука мехура.

С Нико издържах геройски само с леко мучене, което разбира се не се хареса на персонала, нито пък се хареса това, че исках да полегна настрани. Също така, досадното беше, че трябваше да давам сведения за попълване на документите в цялата тарапана, а лъв ми го изгонили с думите,  „[споко], в момента 10 души са върху жена ти“.

Но родих бързо, лесно и без усложнения, включително шевове, бебето, което вече не е бебе, беше в най-добрите ръце в България и вече е почти 4-годишен хулиганин, който ни стопява лагерите. Странното, или може би не е странно за толкоз преждевременно раждане, беше, че напъни аз тъй и не усетих, не знаех и как да напъвам, но се справих някакси, по чудо.

Та така, със сигурност паниката, когато всяко следващо раждане земе да наближава, е закономерна. И то паника от една страна за самото раждане, но често и за това, как ще се справим с новото бебе и всички останали у дома, особено ако нямаме план и любящ баща. За мен единственото решение винаги е било да разсейвам тези мисли с по-приятни (мисли или действия).

А иначе теб усещането не те лъже, ще имаш едно бързо, лесно и запомнящо се (и забравящо се откъм болка) раждане! Желая ти го от все сърце!!

Благодаря за куража.Днес попрочетох разни неща за по-безболезнено раждане.И сега сърцето ми е свито-как аджеба,ще ги накарам тези закостенелки в АГ-то да не ме приковат към леглото,да не ми слагат окситоцин,ако всичко се случва от самосебе си.Но и малко се поуспокоих,защото наистина страха е много лош съветник и няма да ми помогне с нищо.
А по отношение на страха от справянето после в къщи-или не съм го осъзнала още или наистина идея си нямам какво ме чака(май и двете).Любящ татко си имам,ама той е шофьор и аз кажи-речи сама си гледам децата.Той по два-три месеца е на път и три седмици тук.Е,живея над нашите:wink:,но винаги сама съм си къпала,приспивала,хранила,разхождала,абе-всичко.Дай боже всичко да мине,вече така ме е страх всичко ли ще е наред с бебето ,че като че ли ми се иска да излиза по-бързо.

Щом родителите са наблизо, то поне ще знаеш, че винаги има на кой да се обадиш. Дори и да не се наложи, друго е да знаеш, че имаш вариант. Първите две дечица на колко са?

Моите са на 11 и 7 и са много самостоятелни. Помагам само с домашните, но пък те ми помагат с бебето, най-вече гледат я докато свърша нещо или я люлеят, ако се събуди. Ние нямаме помощ с ММ, но той вечер се включва активно, а събота и неделя често я гледа сам, ако се наложи да излизам.

Баткото е на 10 и половина,а каката на 5.01 ще стане на 2години.И да,наистина голямата разлика е много хубаво нещо в някои отношения.Мога да се похваля,че аз малката я къпя сигурно на два месеца веднъж-баткото е поел това задължение и дори не иска да влезе без нея.Също си играе с нея,забавлява я.Абе голяма помощ ми е,нищо че на моменти много се дразнят един друг и само викове се чуват.Дори от една седмица съм изместила кошарата и,и вече спят двамата в една стая и слава богу нямам проблеми с това.

Здравейте, имам нужда от съвет отново Бих искала да преместя малката в нейната стая. Тя от новородено спи между нас, защото я кърмих до година и два месеца.. А беше бебе, което до тази възраст сучеше през 2 часа, независимо дали е нощ или ден. Номер 2 беше по-същия начин, но когато го отбих, той отиде при брат си и не е бил никога сам. За нея има стая и тя ще е сама ( или поне са такива плановете). Още я ползваме за склад, но скоро искам да я направя и да заживеем щастливо всички
Подозирам обаче, че нещата няма да се получат и затова се обръщам първо към вас

Не знам какво да ти кажа, у дома е същия казус.
Като някакъв вариант съм си мислела, да оставя най-големият батко сам, а двете по-малки дивачета да са отделно.
За друго не знам дали ще се получи.
Е, то първо трябва да го отуча да иска да "цока", и тогава...но все се надявам до пролетта да се откаже доброволно от услугите ми.

И аз съм мислила този вариант, но средното няма да иска. Остава ми надеждата да и направим стаята като за момиче ( възглавнички, играчки, декорация) и да чакам сама да реши, че иска там. Май всичко досега е ставало така с лъвицата...

У нас от това лято баткото и каката спят в една стая. Само малката спи при нас, но в своето легло. Кака й сама пожела това лято да се премести. Въпреки това се случва в малките часове на нощта каката да се примъкне при нас. Има случаи и малката да идва в ранните утринни часове. След 2-3 години, предполагам, ще се помисли и действа в посока баткото да се отдели в самостоятелна стая, а момичетата да са заедно. Тогава и ние се надяваме да сме в отделна стая сами нощем. Това с оглед на наближаващия пубертет. Бате сега е на 8 и половина.

Ние нямаме толкова стаи в кутийката и всички зверчета са в една.

Засега бебка е при нас, но като спре да се буди мисля да я бутна при сестрите й. И без това там има инсталирано легло за нея.

Искам да попитам майките, които са имали по-дълго майчинство и няколкогодишен период от откъсване от пазара на труда, как стана после връщането? Нямам предвид психически, а как се получиха при вас нещата?
Аз си търся активно нова работа вече 3 месеца, знам, че не е чак толкова дълъг период, но не е и малко. Пращам CV-та, но не искам каква да е работа, имам си изисквания, все пак имам опит (макар и 6г да съм била на свободна практика + приемен родител + по майчинство + студент), имам 3 дипломи за висше образование, владея и ползвам английски свободно от ученичка. Та търся добре платена работа, решили сме, че няма да прибързваме и ще изчкаме колкото е необходимо (слава Богу и обстоятелствата не ни притискат), но да попитам и други минали по този път как е било при вас и изобщо който има представа как е в момента пазара на труда? Това и миналото лято отказах 2 предложения за работа (нямаше как толкова рано, още не бях завършила, малкият беше малък, това лято пък тъкмо бяха оперирали баща ми и нямаше как майка да гледа и децата). Та се чудя дали сега не е толкова активен сезона, въпреки че джобса е пълен с обяви.

Аз от февруари не съм в майчинство вече, но и няма изгледи да почна работа някъде. Момичетата са още малки, ходят на детска градина, но се разболяват и тогава се налага аз да ги гледам вкъщи. На баби и дядовци няма как да разчитаме. Единственото, с което подпомагам малко семейния бюджет са продажбите на мед през интернет и от време на време и в квартала. Но тази есен доста рядко излизам. По 1-2 пъти в седмицата за час.  И как иначе. С тези хреми и кашлици, че и варицелата от преди месец. Нямам идея какво става на пазара на труда, Аня.

Аня♥♥♥, преди 2+ години се върнах на работа след близо 7 г. слято майчинство. Мисля, че съм споделяла тогава. Но аз се върнах на старото си място, където ме чакаха с нетърпение и ме приеха с отворени обятия. Върнах си формата наистина адски бързо.
В момента преживяваме труден и сложен период, но лоялността ми не ми позволява да се махна и планът ми е да издържа. В този смисъл нямам представа как е положението на пазара на труда, защото просто не съм се интересувала от наистина много години.