Бианка, на мен често ми се налага да работя с бивши. И какво от това? Нали са минало, каква в опасността?
затова ще му търся такава готвачка, естествено с добро CV 
- Публикувана: 30 юни 2017, 22:39 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2017, 23:30 ч.
Какво работят половинките ви? Ревнувате ли ги? А те вас?
И според мен бившите са най-безопасни
затова ще му търся такава готвачка, естествено с добро CV 
Всяка монета има 2 страни и всяко подобно изказване "ако ме обичаш, еди- какво си" може да се обърне към другия партньор.
В конкретния случай, тя може да пита, не е ли егоистично да ме поставяш в ситуация, в която няма да се чувствам комфортно, при положение, че има много готвачи, но една съпруга.
Ревнива съм и то доста, ако ми се дава повод, като в моите представи поводът включва и флиртуване. Ако се чувствам пренебрегната по някакъв начин откъм жестове/време/отношение също действа на нивото на ревнивост.
Според мен няма значение какво работи човекът и именно това си повтарям с цел превъзпитаване. Ако някой е решил да изневерява, ще свари и съседката в асансьора или колежката в обедната почивка, ако трябва. Това е разковничето според мен да се осъзнае, за да не се тровиш с излишни емоции.
Ревнували са ме винаги в здравословни граници, въпреки че съм голям темерут и поводи не съм давала определено. Не ми пречи. За мен ревността е полезна в определени дози.
П.П. На много места, дори уж добри източници съм чела теорията за корелацията между самочувствие/самооценка и ревност. Ами, аз лично не мога да си я обясня. Достатъчно често третият човек е отявлено по- ниска топка от официалната приятелка/съпруга. Просто е друг, различен, нов. Това е цялата философия. По- красиви и по- умни винаги ще има, както и по- грозни и глупави, това всеки здравомислещ човек би трябвало да го е приел и да не е факторът, който подхранва евентуална ревност.
В конкретния случай, тя може да пита, не е ли егоистично да ме поставяш в ситуация, в която няма да се чувствам комфортно, при положение, че има много готвачи, но една съпруга.
Ревнива съм и то доста, ако ми се дава повод, като в моите представи поводът включва и флиртуване. Ако се чувствам пренебрегната по някакъв начин откъм жестове/време/отношение също действа на нивото на ревнивост.
Според мен няма значение какво работи човекът и именно това си повтарям с цел превъзпитаване. Ако някой е решил да изневерява, ще свари и съседката в асансьора или колежката в обедната почивка, ако трябва. Това е разковничето според мен да се осъзнае, за да не се тровиш с излишни емоции.
Ревнували са ме винаги в здравословни граници, въпреки че съм голям темерут и поводи не съм давала определено. Не ми пречи. За мен ревността е полезна в определени дози.
П.П. На много места, дори уж добри източници съм чела теорията за корелацията между самочувствие/самооценка и ревност. Ами, аз лично не мога да си я обясня. Достатъчно често третият човек е отявлено по- ниска топка от официалната приятелка/съпруга. Просто е друг, различен, нов. Това е цялата философия. По- красиви и по- умни винаги ще има, както и по- грозни и глупави, това всеки здравомислещ човек би трябвало да го е приел и да не е факторът, който подхранва евентуална ревност.
Природно не съм ревнива, освен ако нещо не ми избоде очите.Моят съпруг не ми е дал и половин повод за ревност досега.
А бившия не го ревнувах 15 години, в един момент усетих, че има нещо, проверих, оказа се истина и се разведохме.
Интересно ми е всички, които "никога не ревнуват", как биха реагирали, ако видят и усетят, че съпруга им е близък с друга жена? Пак ли ще са доволни и уверени в себе си? Понеже собственото самочувствие няма нищо общо с ревността и изневярата. Ще оставят ли човека да влачи и друга връзка, понеже са твърдо убедени, че проверката на мъжа е много долно деяние 
А бившия не го ревнувах 15 години, в един момент усетих, че има нещо, проверих, оказа се истина и се разведохме.
Интересно ми е всички, които "никога не ревнуват", как биха реагирали, ако видят и усетят, че съпруга им е близък с друга жена? Пак ли ще са доволни и уверени в себе си? Понеже собственото самочувствие няма нищо общо с ревността и изневярата.
Ще оставят ли човека да влачи и друга връзка, понеже са твърдо убедени, че проверката на мъжа е много долно деяние Едното няма нищо общо с другото.
Самочувствието ми и себеоценката ми не могат да бъдат повлияни от мъж, прекалено голям егоист съм и се обичам и уважавам и когато мен ме обичат и уважават отвръщам със същото, а когато спрат, всеки по пътя си.
В случай на изневяра не бих губила и минута да играя театри и да се правя на детектив, не за друго, намирам го за загуба на време, бия му шута директно и си гледам живота.
(Не е като да не ми се е случвало)
Да, много е егоистично да не искам мъжа ми да си назначи за готвачка бившето гадже, което много ще спомогне за развитието му (пример от форума) 
Ама аз съм си егоист явно
Ама аз съм си егоист явно Иронията е излишна 
Ако приятелят ми разсъждаваше така,много лошо за мен.
Страхът от бившите,е един вид неувереност .Не живеем в миналото ,а в настоящето.
При добри отношения и мъж на място,нямат значение нито бивши,нито напудрени красавици.
Моят мъж е авиодиспечер ..Няма жени покрай него. Като цяло работата му е много отговорна и сериозна , Не може да се занимава с глупости и да се разсейва ..
Той е много ревнив ..
Аз също съм ревнива , понякога се налага да работи през ноща .. Когато е цяла нощ на работа тогава ревнувам , че не е при мен в леглото
Той е много ревнив ..
Аз също съм ревнива , понякога се налага да работи през ноща .. Когато е цяла нощ на работа тогава ревнувам , че не е при мен в леглото
Не съм ревнива. Падам си точно по типа мъже, които по много естествен начин привличат женско, всъщност всякакво внимание. Имало е и мъже, и ситуации, при които друга жена би изревнувала стабилно, затова се чувствам доста сигурна да кажа, че не съм от ревнивия тип.
Имам чувство за собственост и приличие обаче и се дразня на безочливи и нагли опити за флирт. Има голяма разлика между това и ревност, малко хора го разбират обаче.
По впечатления - точно тези, които казват "аз ревнувам само ако ми дадат повод" са... мамата си джаса, защото си намират повод във всяка ситуация.
"Да не се дебнем, че ще се хванем" е друг лаф, който ме хвърля в оркестъра просто.
Ревността като цяло ми е много странна емоция. Нито е нужна (страх), нито помага да израснеш (тъга/скръб), нито те кара да се чувстваш добре (устременост, любов етц), нито е себеразкриваща (меланхолия). Да ревнувам не е превантивна мярка - нито на ревнуващите им е спестена изневярата, нито на неревнуващите им изневеряват всеки път. Не разбирам защо бих си го причинила просто.
Не разбирам и целта на темата, честно казано. Това, че А не ревнува, няма да помогне на В да спре да ревнува, ако В, разбира се, вижда проблем и иска да спре. Ако целта е да си натриваме носовете и да караме В да се чувства зле, че ревнува...
Не смятам, че зависи от професията особено. Сега, ако възлюбеният работи по 12 часа на ден в изцяло мъжки екип и му знам графика наизуст, ясно е, че е далеч по-малко вероятно да изневери или да ми даде повод за ревност отколкото ако е заобиколен от жени и излиза всяка вечер. Обаче като цяло... няма особена връзка според мен.
Имам чувство за собственост и приличие обаче и се дразня на безочливи и нагли опити за флирт. Има голяма разлика между това и ревност, малко хора го разбират обаче.
По впечатления - точно тези, които казват "аз ревнувам само ако ми дадат повод" са... мамата си джаса, защото си намират повод във всяка ситуация.
"Да не се дебнем, че ще се хванем" е друг лаф, който ме хвърля в оркестъра просто.
Ревността като цяло ми е много странна емоция. Нито е нужна (страх), нито помага да израснеш (тъга/скръб), нито те кара да се чувстваш добре (устременост, любов етц), нито е себеразкриваща (меланхолия). Да ревнувам не е превантивна мярка - нито на ревнуващите им е спестена изневярата, нито на неревнуващите им изневеряват всеки път. Не разбирам защо бих си го причинила просто.
Не разбирам и целта на темата, честно казано. Това, че А не ревнува, няма да помогне на В да спре да ревнува, ако В, разбира се, вижда проблем и иска да спре. Ако целта е да си натриваме носовете и да караме В да се чувства зле, че ревнува...
Не смятам, че зависи от професията особено. Сега, ако възлюбеният работи по 12 часа на ден в изцяло мъжки екип и му знам графика наизуст, ясно е, че е далеч по-малко вероятно да изневери или да ми даде повод за ревност отколкото ако е заобиколен от жени и излиза всяка вечер. Обаче като цяло... няма особена връзка според мен.
Какви сте такива примерни и самоуверени всички, нито една ревнива.
Аха, те тук всичките едни либерални, неревниви, освободени....
а пък всеки мъж, с когото е ставало дума, се оплаква, че жена му го ревнува. 
Ама със сигурност жените им и хабер си нямат от Бг-мама... Ревнива съм.По-скоро БЯХ.
Мъжа ми работи с хора, всеки ден нови, и доста постоянни клиенти.Имала ли съм реален повод?Не.
Ходила съм на консултации с психолог.Помогна ми.
Знам причината.Дали съм се "излекувала" напълно и завинаги?Не знам.Само времето ще покаже.
Мъжа ми твърди, че ревнува.Реално, никога не е показал ревност.Допреди 3-4 месеца.Откакто отслабнах и ме определи като "Станала си страхотно гадже-миньонче!", забелязвам, че доста по-често ми звъни по телефона през деня, пита ме къде съм си правила ежедневните разходки/джогинг, къде съм пила кафе...съблазнява ме с разни плодове (ограничавам ги) постоянно, а като му кажа, че ми саботира новата визия, отговаря :"Ами, за да си само моя!" с усмивка.
Та, не знам, ревнува ли, не ли...?!
...забелязвам, че доста по-често ми звъни по телефона през деня, пита ме къде съм си правила ежедневните разходки/джогинг, къде съм пила кафе...
Не виждам какво общо имат професиите с ревността. Иначе мъжът ми работи в голям колектив, само в техния офис са над 400 души. Вероятно горе-долу половината са жени. Ако взема да ревнувам от всичките 200+ жени, които вижда ежедневно бял ден няма да видя.
В началото като се събрахме обаче, ревнувах страшно. Той е от тези много красиви хора, които навсякъде правят впечатление. Жените редовно го заглеждат, заговарят или изведнъж си глътват граматиката в негово присъствие, обръщат се след него и изобщо показват засилено внимание и интерес. Спрях да ревнувам, когато установих, че той е сляп и глух за чужди домогвания. Олицетворение на моногамността е. Сега ми е смешно, но в началото наистина се дразнех.
В началото като се събрахме обаче, ревнувах страшно. Той е от тези много красиви хора, които навсякъде правят впечатление. Жените редовно го заглеждат, заговарят или изведнъж си глътват граматиката в негово присъствие, обръщат се след него и изобщо показват засилено внимание и интерес. Спрях да ревнувам, когато установих, че той е сляп и глух за чужди домогвания. Олицетворение на моногамността е. Сега ми е смешно, но в началото наистина се дразнех.