Дали го ревнувам по принцип – да. От колежки – не. В началото имаше такъв период. Дали е давал поводи – да, но не съзнателно. В началото на връзката ни все още си беше твърде сговорчив и общителен с всеки – такъв му е характера. После улегна и вече не ми дава поводи. Все по-рядко го ревнувам.
Той дали ме ревнува – не знам, не мисля, че го показва. Понякога, ако изляза по-дълго се обажда уж да пита "всичко ли е наред" с мен, но не е показвал директна ревност никога.
Гледам да не показвам ревността си и да не я натрапвам, само когато ми се даде повод – примерно, излиза с приятели, но не ме кани, не казва кои са.
Беше писано по-горе, че ревността е болест, неувереност. За лабилно състояние съм съгласна, но не го свързвам с неувереност при себе си – по-скоро с емоционален ангажимент. Не желая да изгубя специалното отношение, което имаме между себе си. Това е нещо свързано с интимност и лично пространство и няма отношение към обектите на ревност.
И напълно съгласна, че ако един човек иска да изневери, винаги ще намери начин и няма кой и какво да го спре. Заблуди не питая.
Разчитам на взаимно доверие и уважение във връзката. Ако те изчезнат, ще последват и лоша ревност, и финал на връзката в крайна сметка.

. Взимай мерки от време , защото съжителството с такъв ревнивец е много трудно , да не кажа непоносимо
, а не ми е давал и поводи да го правя. Бих казала, че той ме ревнува повече, но в границите на нормалното.