Бебето не идва, а мъжът ми отказва изследвания

Здравей авторке,
Разбирам те прекрасно..състоянието ти ми е до болка познато..и ние от 2 години се опитваме да имаме дете..като преди 7 месеца се оказах бременна..беше голяма изненада за мен,а и за него ..защото се е случило в месеца в който сме правили един единствен път секс ..за съжаление бременоста ми продулжи до 3 месец..сърчицето му спря и се наложи да ми го махнат ..моят мъж също избягва тази тема и аз като теб смятам че трябва с него да ги обсъждам нещата но заговоря ли почва да вика и да прави скандал ..казава ми че съм си вкарала голям филм в главата и психически не позволявам да ми се случат нещата заради фикс идеята...за този период преди да забременея се убих да обикалям лекари..все си мислех че щом не става значи има нещо и трябва да го открия..всички резултати бяха супер и до сега не съм лекувала нищо,не са ми откривали нищо дори и за спонтанния аборт не излезе причина..и лекарите все ми повтаряха и той да си направи спермограма и аз му казвах и той се съгласяваше но все не отиваше и един ден му вдигнах голям скандал по телефона до такава степен съм го ядосала че запалил колата и отишъл в лабораторията..резултатът му беше като на донор..на по късен етап вече разбрах че не е хубаво да се прави спермограма в обикновенна лаборатория..и сега след аборта..след периода на пазене,след всички изследвания на които ме подложиха (и за които той грам не ме е попитал какво ,защо и как)от 3 месеца пак сме в играта с бебеправенето..и аз отново съм в същия филм със мерене на бт ,следене на овулация правене на тестове и т.н лошото е че ако скоро не стане ще трябва да потърсим клиника по стерилитет,ще трябва да пътуваме до друг град и т.н и не виждам той как би се съгласил на това понеже е убеден че нямаме проблем и иска това да стане случайно  а не с намесата на външни фактори..аз съм на 34..а той на 30!

P.s:и при нас почти всички около нас родиха или са бременни или децата им вече са 1ви клас..и това мен лично психически ме смазва особенно когато става въпрос  за хора които дори не са планирали да имат деца а е станало случайно да не говоря роднините колко ни помагат в това начинание...

male4kabs  направо се потрисам като чета за такива индивиди. И се плаша дали и ние възпитаваме толкова безумно бъдещите мъже. Ще прави скандали, че си се вкарала във филми. Може би навремето когато хората са живеели по-спокойно нещата са били различни. Че на 10  бременности една е завършвала с аборт,  може би се е приемало по-кормално. Но в днешният свят всяка 3 двойка е с проблем. Както и във всяко 3 семейство има човек болен от рак.
Интерсно е ако мъжа ти се разболее сериозно пак ли ще остви всичко на природата. Извинете но ми е трудно да разбера такива хора. При които заравянето главата в пясъка и обвиненията към жената/мъжа са единственият начин на действие.

Мисля, че все повече жени ще те разберат тук. Почти всяка е минала през бебеправенето, което води до скандали в семейството, нерви, ядове и разочарование. След това го има страхът от загубата и когато това се случи, повярвай ми тогава вече се променяш.
Аз се затворих, не исках с никого да си говоря. Само в главата ми бяха дати, овулация и някакви хипотези за загубата ми, която ме смачка. Исках всички изследвания веднага, но мъжът ми отказа. На всеки се било случвало и това било случайност. Не ми прие молбата, след което последва втора и трета загуба... след всяка загуба, аз не бях на себе си, крещях, ревях, бях бясна на себе си, на него, на всички... не исках да влизам във фейсбук, защото все някоя позната качваше снимка или на бременно търбухче или на родено бебе. Преминахме и ние през "вманиачавам се", "не го мисли, "ще стане, не бързаме", което още повече ме дразнеше, че
За него не беше това, за което е за мен. След третата загуба аз вече едва не счупих къщата. Блъсках, тръшках, даже се смеех... то просто аз не очаквах друг финал. До толкова свикнах с тази болка и вече той нямаше избор.
Или щях да се побъркам или да започнем с изследванията. Започнахме ги и веднага забременях, с терапии и добавки успях да стигна със сегашната ми бременност до там до където преди не стигах. Сега умирам от страх. Всеки ден гледам бельото си и се моля да не видя кръв. Изстрах ме е да кихна, не вдигам по-тежко от 1кг.. дори не се лакирам ... и се моля това вече да е нашето човече... просто аз през цялото време обвинявах себе си, но имам най-вече забележка към мъжа ми. Те тези неща не ги разбират и акъл за забременяване няма как да дават. От тях се иска само да свършат работата,  а ако не става, по-важната им роля е да се опитат да ни успокояват и да правят това, което ще ни кара да се чувстваме спокойни. Обясни му го това, за да може да те разбере, че за теб е важно и ще се почувстваш добре като знаеш, че правите някакви стъпки по тази цел.  Надявам се съгласи. И най тежките мъжки фактори се лекуват. Мъж, на когото чу беше казано, че деца няма да има, на скоро му се роди дете... винаги има решение стига да си готов за него.

Разбирам авторката и мога да си представя в каква обстановка прекарва всеки ден , но мисля че прекаленото взиране в бебе прасе води до изключителен стрес , загуба на удоволствието партьорите да се наслаждават един на друг по време на секс и удар под кръста на приятелят й , който най-вероятно се възприема като механично оръдие за осъществяване на нейните мечти и спермограмата е може би последното му късче достойнство останало и него . Автоката взема решението отно той да бъде доставчик , а той къде е в цялата ситуация . В този смисъл бих дала съвет да се спре това мепрекъснато " да правим бебе ", изчисляване на овулация и т.н и да се остави човекът да вземе решение за нещо . Обидно е поведението ти към приятелят ти . Млади сте имате време за бебе.

Авторке, наистина мъжете са много чувствителни на тази тема и ги е страх да не се окаже, че проблемът е в тях. Ти, познавайки характерът на мъжа ти, би трябвало да знаеш как да подходиш към него. Хубаво е първо да се успокоиш за да може да поговорите спокойно. Наистина е задължително да се започне със спермограма. При мои познати, които опитваха почти година, се оказа че има проблем с подвижността на сперматозоидите. Обясниха им, че това е фактор, който е най-променлив и се влияе от различни неща и лесно се коригира. След прием на билкови добавки по-малко от два месеца, тя забременя. Така че дори и да има някакъв проблем при мъжа ти, той би могъл да се реши. Моята позната беше доста отчаяна и също й беше трудно да убеди мъжа си, но накрая той се съгласи и за нула време нещата се случиха при тях. Стискам палци за вас!

Аз пък не мисля,че момичето преувеличава.Дори напротив,смятам,че не нейното отношение е обидно,а това на мъжа й.Да,чувствителни са на  тази тема.А жените не са ли?Но повярвайте,за една жена,която всеки месец се надява да види двете черти и много желае детенце,най-тъпото и омръзнало до втръсвяне е да й повтарят околните "успокой се и ще стане" ,не го превръщай във фикс идея и или от този сорт.Особено пък мъжа й,вместо да я успокоява и подкрепя,да неглижира и пренебрегва проблема.Вместо да иска й да й каже,че ще направят всичко възможно.А не е никак изключено и да е в него проблема. Това със повтарянето,че ще стане,като спреш да го мислиш дразни още повече и натовярва,защото онези,които го казват,не могат да се поставят на нейно място,освен ако не са го преживяли и наистина да са разбрали,че това помага.И да,може да се е вманиячила в идеята,и какво от това?В това няма нищо чудно.Когато човек желае нещо истински,съвсем нормално е да прави всичко за да го постигне.Да,може би й вреди,но какво да се прави.Тя нека си се успокоява,и чака пък проблема да си стои!Две години не са никак малко време и ако на мъжа й не му е светнала още червената лампичка,аз бих се усъмнила силно в истинското му желание да има дете.На някои мъже може би им е много трудно,да свикнат с идеята,че може и да не стане по естествен път и това ги наранява.И сигурно не е лесно.Но...когато искаш нещо,това не би те спряло.Според мен няма място за  гордост тук.А и не сте на малко години.Може да няма сериозен проблем.Според мен трябва да го убедиш в най-скоро време да посетите специалист.Ако отказва-лошо,ще се усъмня силно в правилния избор на съпруг.Може да ви се струва крайно,но така мисля.Повече не смятам да пиша по темата.На авторката й-успех пожелавам и скоро да видят двете чертички.КЪСМЕТ!

Не, удар под кръста е бягането от отговорност, отказът от сътрудничество, липсата на емпатия, егоцентризъм. И това е недостойното. Спермограмата е най-елементарното и безболезнено изследване в цялото занятие. В сравнение с почти всички изследвания и манипулации, на които се подлага жената. А страхът от евентуален недостатък, заболяване и пр. и съответно чувството за малоценност и неспособност се изпитват и от жената. Няма нищо по-различно, с което да не трябва и да не може и мъжът да се справи психически.

Аз пак да попитам  Не ходи ли двойката като двойка на лекар, и не е ли лекарят този, който праща на това изследване? Понеже при нас беше така и на мъжа ми не му е хрумнало да противоречи на лекар.

Естествено, че би трябвало като двойка да ходят, но ако мъжката половина от двойката се заинати и каже, че на доктор няма да стъпи, щото жената нещо си въобразява и вманиачава?

Отношението на авторката наистина е малко прекалено. Фиксацията не помага на никого, и не води до нищо добро. Мъжа до нея е човек, има виждане по въпроса, и е редно тя да уважи желанията му. Щом не му се иска да ходи по лекари, тя нищо не може да направи, или каже. Мрънкане и скандали само ще влошат ситуацията.

Отношението на мъжа на авторката пък е неуважително. Щом твърди, че иска деца, и вярва че трябва да са спокойни двамата, нека даде проба за спермограма, или да предприеме нещо по въпроса с липсата на бременност. Добавките за мъжете за подобряване на показателите на сперматозоидите не са чак толкова много, но явно той и малкия си пръст не може да мръдне.

И от тази гледна точка, питам се авторката защо иска деца от този мъж. Ако отношението му към такъв сериозен въпрос е такова, направо не ми се мисли що за цирк ще сътвори когато се появи дете все пак

Здравей, съжалявам, че ще ти го кажа, но аз не бих уважавала и обичала човек, който не иска да следва една обща цел, например във вашия случай- бебе. Ако човек обича ще направи всичко за половинката си, за да е тя щастлива. В случая вие нямате обща цел, стремеж това да се случи. Това е егоизъм, неразбиране, не зачитане чувствата и очакванията на другия. Това единствения проблем в брака ли ви е? Има ли други неща, които са били причина за конфликти?

Остави го. Намери си друг мъж който иска деца. Този Само ти губи времето.

Те ти, булка, Спасов ден

ц ц ц

Ами така си е. Ако искаше ще прави това което трябва.

Хора не смятате ли че е доста крайно да съветвате авторката да си намери друг мъж?нима вие толкова лесно бихте загърбили една връзка или брак заради нещо не чак толкова нерешимо?..смятам че с малко повече разговори и добра дума много неща се постигат,но да си хвана пътя ей така е доста безхарактерно...