Детето ми е било почти неадекватно през първия ден в яслата ?

  • 10 099
  • 85
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 9 052
Става въпрос за първолаци.

# 31
  • Мнения: 12 638
Става въпрос за първолаци.
А, извинете, ние до там не сме стигнали още и не е редно да изказвам мнение без пряко наблюдение. Simple Smile Аз за ясленчета в градината подкрепям. Все пак, не е ли все същото? Или може би докато стигнат до 1-ви клас губят интерес точно от повечето "житейски опит", за разлика от градинарчетата и домошарчетата?  Grinning

# 32
  • Мнения: 9 052
Ами не знам кое как. Всяко с номера си Simple Smile

# 33
  • Мнения: 4 496
Ани, ако нямаш доверие на персонала в яслата, спри децата. Ако те не ти дават обратна връзка, ако не можеш да проведеш нормален разговор с тях, за това какво се случва вътре, по-добре да не ходят. Децата са прекалено малки и не могат да споделят всичко, което чувстват и усещат.

Моята тръгна на 2 и половина на ясла. Аз съм я гледала до 1 годинка, после година и половина гледачка. Тръгването на ясла беше много драматично. Тя реве вътре, аз рева вън в колата. Сега ще бъде 4-та група в детската градина и все така не обича да ходи. Разликата е, че аз свикнах и вече не рева, поне не и толкова често. От другия месец смятам да я спра от градина и да идва с мен на работа.

За всичките тези години, прекарани в детско заведение сме имали доста трудности. Възпитателните методи в яслите и градините са коренно противоположни на това, в което възпитаваме детето си. Не съм доволна и ми струва много усилия да й "набивам канчето"  за много неща. Масово все още се използва страха за въдворяване на ред, което аз не одобрявам. Говоря, обяснявам и така. Сутрин редовния ни разговор е - "не искам на градинааааа". Аз отговарям съвсем честно, че и аз предпочитам да не ходя на работа, а да си стоим у дома, но не може. Не си крия чувствата от нея, не я лъжа, че там е весело, забавно и супер. Говорим си истината. При всеки удобен момент е почивка, защото то това там не е нормално. Нямам кой знае какви съществени оплаквания към персонала, но средата наистина не е нормална. Да не говорим, че госпожите в градината са претръпнали и много нередни неща им се виждат за нормални, докато не им се обърне специално внимание.

Догодина сигурно така ще говоря и за училищата и занималните...........

# 34
  • Мнения: 12 638
Цитат на: deskatta link=topic=985074.msg35267876#msg35267876 date=1499421739.

Догодина сигурно така ще говоря и за училищата и занималните...........
И аз сега се чувствам все едно детето ми ще тръгне за първи път на училище (за градината на есен, говоря), а като стигнем, дай Боже, до 1-ви клас, въобще не знам как ще го пускам, с какви страхове ли ще съм...  ooooh!  Praynig

# 35
  • Мнения: 1 565
Благодаря ви още не съм се отказала от яслата ,но ще изчакам да не са сборни групи и ще пробваме в друга градина , след още малко време дано да не е толкова зле положението .За мен всичко това беше голям шок и от страх я прибрах вкъщи да неби да се самонарани там .Очаквах   че ще ревър ама чак пък такава ярост не съм и предполагала ,че може да има .Добре ,че е само едното детенце ,поне другото е било по стандартите не лелите послушно .Колко ли време щеше така да реве по няколко часа на ден не знам .

Последна редакция: пт, 07 юли 2017, 14:46 от Ани Иванова_429091

# 36
  • Мнения: 16 951
Ани, и да ги спреш сега от яслата като тръгнат на 3г на градина пак ще минат през период на адаптация, само че там направо остават за цял ден. Виждам сутрин деца, които и в 3-та група плачат като ги оставят.

# 37
  • София
  • Мнения: 12 323
До 15 септември, предполагам. Защо не оставиш по-спокойното дете, да се адаптира поне то, след това да пуснеш и другото. Някой нагоре предложи и ми се стори добра идея.

# 38
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 13 161
И за мен това е добре идея  Peace

# 39
  • Мнения: 1 565
Това дете ,което е било по спокойна е и по малко превързани към мен ,повече към татко си ,може би и за това не е плакала много ,а другото е доста по превързано към мен дали пък за това е ревала толкова .

# 40
  • София
  • Мнения: 12 323
Нищо не ти пречи да опиташ. Ако пък не стане до седмица примерно или две, спри детето. Но не очаквай изобщо да няма някакъв период на адаптация. При оставяне ще плаче, нормално. Можеш да изчакваш отвън, да видиш успокоява ли се, за колко време. В крайна сметка рядко има деца да плачат по цял ден. Пък и от персонала ще ти кажат как са нещата, ще съдействат.

# 41
  • София
  • Мнения: 6 884
Голямата ми щерка тръгна на 3 год и 4месеца направо на градина. Ужасно трудна адаптация  ooooh! ама ужас просто. 1-2 месеца драми. Ама тя си е по - серт характер по начало. И градината беше по - кофти.
Малката тръгна на ясла, нямаше 2 годинки. Плака 1-2 дни, само сутрин. Много лесно. В много хубава ясла беше  ( пак държавна де)

Та си зависи и от детето и от яслата.
Аз бих казала най - общо. Направете възможното да се адаптират по - лесно. Познавате си децата.  Naughty Аз моята я знаех че не яде всичко, ставам рано сутрин, правя закуска, гледам да е яла добре, после на гърне ( тя не обича и до днес да ходи навън ). Отива със спокойно коремче.
Друго: будете ги рано сутрин ( и събота и неделя), гледайте да спазвате градинския режим. 12.30 ч. - 13.00 часа да могат да легнат. Моята голяма щерка това я мъчеше най - много. Тя не искаше да спи, а там им крещят да спят и ги стресират от самото начало, за да имат шанс да им наложат "режима".

Говорете и слушайте- децата най - накрая по детски начин , все ще си "кажат" какво ги притеснява. Аз след 1-2 месеца "разпитване", "научих", че децата са много шумни, много крещят, някои удрят, и учителките я насилват да спи ( та разбрах какво има )
Говорете им, че децата са добри, че там е весело, говорете че лелките не са толкова лоши и се карат само на непослушните деца. Изберете си едно детенце, повтаряйте у дома името му, и казвайте че то чака да играят и е приятелка... и...т.н.

При нас помогна това: След 2 месеца тормоз и крясъци сутрин, накрая я дадох на баща й, да я води. беше я завел сам, и тя не гъкнала почти  #Crazy #Crazy #Crazy

Все ми се струва, обаче, че по - малки ще свикнат по - лесно Thinking Ама може да е индивидуално и това newsm78

# 42
  • Мнения: 1 565
Голямата ми щерка тръгна на 3 год и 4месеца направо на градина. Ужасно трудна адаптация  ooooh! ама ужас просто. 1-2 месеца драми. Ама тя си е по - серт характер по начало. И градината беше по - кофти.
Малката тръгна на ясла, нямаше 2 годинки. Плака 1-2 дни, само сутрин. Много лесно. В много хубава ясла беше  ( пак държавна де)

Та си зависи и от детето и от яслата.
Аз бих казала най - общо. Направете възможното да се адаптират по - лесно. Познавате си децата.  Naughty Аз моята я знаех че не яде всичко, ставам рано сутрин, правя закуска, гледам да е яла добре, после на гърне ( тя не обича и до днес да ходи навън ). Отива със спокойно коремче.
Друго: будете ги рано сутрин ( и събота и неделя), гледайте да спазвате градинския режим. 12.30 ч. - 13.00 часа да могат да легнат. Моята голяма щерка това я мъчеше най - много. Тя не искаше да спи, а там им крещят да спят и ги стресират от самото начало, за да имат шанс да им наложат "режима".

Говорете и слушайте- децата най - накрая по детски начин , все ще си "кажат" какво ги притеснява. Аз след 1-2 месеца "разпитване", "научих", че децата са много шумни, много крещят, някои удрят, и учителките я насилват да спи ( та разбрах какво има )
Говорете им, че децата са добри, че там е весело, говорете че лелките не са толкова лоши и се карат само на непослушните деца. Изберете си едно детенце, повтаряйте у дома името му, и казвайте че то чака да играят и е приятелка... и...т.н.

При нас помогна това: След 2 месеца тормоз и крясъци сутрин, накрая я дадох на баща й, да я води. беше я завел сам, и тя не гъкнала почти  #Crazy #Crazy #Crazy

Все ми се струва, обаче, че по - малки ще свикнат по - лесно Thinking Ама може да е индивидуално и това newsm78


ох явно няма друг начин още малко ще ги задържа вкъщи после ще трябва да преминем през този ужас ,другия път ще ги нахраня сутринта за да знам ,че поне не са гладни .

# 43
  • Мнения: 9 052
Не е на всякъде. И не го разбирам този стрес.

# 44
  • София
  • Мнения: 6 884
Това с насилването няма да го разбера никога ,но сигурно това е на всякъде .

Аз също не разбирам насилването, но представете си само следната случка, 25-28 деца, малки, в групата ooooh! Една госпожа / сестра и една лелка, цяла сутрин са слушали крясъци и гледат да ги опазят. И се почва едно хранене, после преобличане, гърнета и капризи. Всяко дете си има "свой режим", "свои навици". Има и ужасно глезени деца ( да не забравяме ) , Има и такива които хич не искат да ядат/ спят и дразнят другите, плачат или напъват да стават. Според мен не можеш да се оправиш, освен да си супер герой. Все ще викнеш, все ще се скараш.
не ги защитавам за крясъците, ама сигурно е много сложно да се въведе какъв да е ред.
а режим трябва да има, няма как  Thinking Thinking
( затова поне се опитах да й обяснявам на мойта, че госпожите не са лоши, нищо че крещят, карат се само на непослушните, затова да си хапне, да си легне и да слушка. Какво да й кажа? Все пак утре в живота ще трябва да се справя с всичко, не мога да я уча да се плаши да се крие у дома и да бяга )

Общи условия

Активация на акаунт