За хигиената във връзката

40-50 годишните тогава не ги помня, май верно бяха ячки, но до към 40 год. възраст масово жените си бяха слаби мадами, пък не помня да са спортували.

absurT, снимките бяха на произволни хора, вървящи по улиците на няколко града. Не знам за какъв щанд говориш
От този тип бяха.
И мъже, и жени, фиданки направо.
Отделно и не съм била толкова малка, че да не помня как изглеждаха жените по улиците.

Ами, като всеки тренираше по 1-2 спорта от малък, като не ходеше с кола и до тоалетната, като ни пращаха по бригади, и като на 45 вече бяхме приключили с ражданията и ставахме баби, пък и хормоналните препарати за отдалечаване на менопаузата не бяха на почит, нормално някои ставаха по- мощни, но не и безформено дебели.

И аз не знам как по-меко да ти го кажа, но това, че си с едни 6-7 години по-възрастна от мен не те прави капацитет по всички въпроси. И не размахвам пръст, нито поучавам някого. Пиша в тема, която ми е интересна. Ако ти е мнооого досадно, можеш да подминаваш с пренебрежение постовете ми като по-голяма, не те задължавам да ми обръщаш внимание.

Много ясно, работата ги задължаваше да са такива, тогава навремето работа по бюра нямаше чак толкова. Голяма част от населението бяха по селата- работничките ударнички бяха да почит. Как да се справят с тежката физическа работа, ако не се хранят със здрава храна.

Животът, преди да имаш дете и след като имаш дете/деца е много, ама много различен. И изобщо не е заради натрупаните килограми и паласки, дебелите вежди и мазната или права коса. Поне не и при мен. Мирогледа ти се променя тотално. Несравними са ситуациите и "поддръжката". То остава и да нямаш дете и да не ти е всичко изрядно на външен вид   Че то тогава предимно с това си зает, аз поне само за външния си вид мислех, като бях без деца, и на второ място за купоните! Винаги съм работила, но образование и работа са ми между другото, основното за което мисля, за емоциите ми, как се чувствам, а те се влияеха от външния ми вид и отношенията с хората (Това, преди да имам деца!).

Точно това исках да кажа, редактирах се.

От моя клас само аз ходех на плуване и едно момиче на народни танци, никой друг не спортуваше нищо. Сега почти няма дете, което да не ходи на нещо.
На бригада съм била един път, клечахме няколко часа, натъпкаха ни с тестени закуски, после си тръгнахме.
Много са ви романтични спомените за едно време.

Хайде, пак приказки на въпреки, за спорта!
Дъщеря ми е 1971г. и в 3 клас беше задължително плуването- като час по физическо.
Нарочно не връщам назад до мое време, когато само болни хронично деца не тренираха нищо.
Но, ти ще да си била връзкарка, за да те освободят от бригада.

Храната беше по-чиста.Поне селските деца,а  те повече бяха,се хранеха от двора.Не  че нямаше ДДТ тогава ,отречено после.
Но  тичахме,сега пред компа доста деца стоят.Или телефон цъкат непрекъснато,няма местата за игра.Храната-готова ,във много семейства.
Но  не това е  запускане.Друго  е.
Човешкото същество е родено да си мърда  мозъчните клетки и се движи  напред.Докато стигне  собствените заложби  и възможности по някое време, и то е  вече около 50.До  тогава има фази, при които се снишава ,на оцеляване  е.Застой.докато отгледа децата,примерно до самостоятелност на физиката.И продължава да се изгражда и расте.Физически и психически.
Изключвам случайните болести,тук стана,че всеки болен от хашимото,дето не го и знам какво  е.И от какво идва.
Поне за себе си  до тези изводи съм стигала.
Но  познавам млади за мен ,друго поколение ,дето  извършват елементарни трудови дейности,имат големи искания и  малки възможности.И нямат мерак за повече израстване. И то не е в длъжности ,кариери,а  във вътрешна потребност и  разбирания.
На  бригади ходехме и имахме норми ,една бе в консервен комбинат,на поточна линия,от там се отървах за малко ,взеха ни в кухнята.Иначе на полето,зеленчуци,зеленчуци ,всякакви.И овошки.И като среднисти вече ни плащаха.Като свалят храната.И квартирите.Оставаше.

Седят пред компа друг път, за много кратко го имаше това, сега не можем да ги съберем от улиците и площадките.
Не знам къде ги виждате тези разлики, според мен децата са си същите.

От как ве срещнах с тази гадост съм с +20 кг. Качвани на няколко пъти по 5 за няма и седмица (без промяна в обичайния режим). Несваляеми.

Българска жена е  9-то или 10-то чудо на света, със сигурност е копие на богинята Шива: майка, домакиня, работи не по-малко от 8 часа на ден, съпруга, тича по площадките, мъкне торбите от супер заедно с 1 или 2 ревящи деца. Много добре се справя и бърсане на сълзи и сополи освен на децата и на съпруга си, че и на родата и приятелки изпаднали в криза. Жонглира между колегите в офиса кой крив, кой права, кой станал с дупето на горе. Българската жена е супер герой... Това са думите на един мъж и не са казани с ирония или насмешка. При такъв напрегнат живот е много лесно да забравиш за себе си и заемеш позицията нямам време, не ми е необходимо, нямам нерви и за това...Позицията на Adellle много ми допада и вярвам, че българската жена, за да си помогне и да може да носи всичките си функции трябва да обърне внимание и на себе си. Дебела, слаба, каквато и да е, не трябва  да забравя за себе си, а да прави и това, което ще я зареди, ще я направи по-усмихната и по-щастлива. Факт е, че спорта е  здраве и енергизира тялото и душата. Ако застанете един ден пред фризьорски салон и ще забележите, че жените/ слаби или дебели, млади или стари/  излизат по-усмихнати от там. Не сте ли забелязали, че когато си облечете нова рокля за първи път се чувствате някак си по-добре и усмихнати. А как ме кара кантара да летя сутрин, ако покаже дори и само 500гр. на долу...чувствам се прекрасноооо...надали само с мен е така.
Съветите на Adellle няма да навредят на никой, ако въпреки хилядите причини и оправдания реши да пробва все пак.
Не се наостряйте, няма нужда да заемате защитна позиция още повече да нападате.

Много са ми чудни тия "несваляеми" килограми колко са несваляеми. В смисъл- в концлагерите едва ли има такива, които не свалят, а си стоят охранени...по-вероятно е т. нар. "несваляеми" килограми да са съвсем сваляеми, но не и ако хапваш като преди. Не може да искаш да ядеш като на човек, на който нищо не му се лепи.

Няма база за сравнение. Концлагерите са били мъчение, хората са били между живота и смъртта. А и ако един човек не хапва силна и здравословна храна, няма да има енергия да си свърши задълженията- работа, обгрижване на деца, домакинство. Ако е сама жена е много по-лесно да се отслабва, няма да пазарува, ще погладува. Но жена с много задължения няма как да се събужда сутрин и да не може да стане отлеглото отслабост.