Как предпочитате да ви обслужват в заведенията и магазините?

Не обичам да ме притесняват и да ми висят на главата, но искам да са нащрек, ако случайно имам въпрос или искам да поръчам.

Хич не ми се навлиза в безсмислени спорове.
Добре знам коя е марката и модела, защото преди години имах такъв звяр.

Е, видя се колко я знаеш, но потвърждаваш мнението ми, че се спори просто заради спора, без някакви конкретни поддържащи факти.
А и аз дори не споря с теб, а говорих с Анди, просто ти показа как не се води спор, с което доказа, това, което аз казах.
Става дума дори за елементарна информация, а опита ти да се измъкнеш от ситуацията е нелеп.

Можеше просто да кажеш, че си се объркала, а не да казваш, че си имала "такъв звяр", защото първо не е кой знае какъв звяр, а средно статистическа кола и второ, ако си го имала, колкото и да си отвеяна все щеше да знаеш, че не е сузуки.

Те и в по обикновените магазини са същите. Пренебрежително отношение и определяне на око заради кого да си остави цигарата и да влезе вътре в магазина с клиента.

а защо мислиш, че е същият случай?  това да не е единствената провалена марка? това съм го чела преди повече от десет годони, както виждаш нито съм цитирала марка, нити нищо.  ии не ми говори за олекване нааргументи, ясна ми е работата. не е за аргументите, усещам. ти не оборваш аргументите ми, а правиш твърдения - те също олекват като не са потвърдени.

Спорила не съм, потвърдих казаното от Andariel за модела и смяната на името.

ПП Аз съм 49 кг.  и за мен си беше звяр, за някоя по-яка кака вероятно не е  

За това става дума

Всъщност Анди си спомням, че си говорихме с теб и аз ти казах за случая с Мицуто. Ти тогава не заяви, че си чела за подобен, а и аз не знам да има такъв.
До скоро наистина ти се възхищавах на упоритостта, но напоследък ставаш странна. Не си единствената учила и не си чак толкова знаеща. Казах ти, че човек трябва да има някаква мярка и да не се изхвърля, за да тежи на мястото си.

То и аз се възхищавах на хора от форума, ама вече не им се възхищавам, но не ги назидавам като 3-годишни колко са ме разочаровали. Възрастни хора сме, всеки решава на кого да се възхищава и на кого не. Единственият човек, който има право да ме назидава е майка ми - дали ми се възхищава или вече не ми се въдхищава. Още колко хора ще се оплачат от мен? Сори, никого не съм обидила, така че не на кого какъв му е проблемът, че го проектира върху мен. Всъщност, сещам за за някои потенциални $моля, другарко, пък тя ме дразни$, ама то и какво да се занимавам с такива мрънкала подмолни. Аз от никого нищо не искам, и никой нищо на мен тук не ми е дал, така че който ще да се оплаква от мен - аз никому нищо не дължа.

Честно казано не разбирам съвсем драмата на авторката - тя е наета да работи на въпросното място и се предполага, че се е съгласила с условията и изискванията. Ако е наета да промени/подобри бизнес модела, ок, но не оставам с това впечатление.

Повечето коментираме масови заведения - ами, нормално е персоналът да следва еднакво поведение към всички, няма как да подхожда индивидуално към 1500 човека, които минават за една смяна. Просто си казвате, че не желаете нещо и при нужда ще повикате обслужващия сервитьор - не е толкова сложно.

И аз съм така.
Уж не обичам да вървят след мене и да оправят всяка дреха, която пипна. Някак ми създават усещането, че така като мене не се пипа, защото е подредено и трябва така да си остане.
Тази седмица 2 пъти влизам в Зара (в Парадайс и на Витошка), и двата пъти няма кого да попитам за размер. Просто няма персонал, който да е наоколо. Аз обикалям с най-малкия размер, за да разбера дали някъде им се намира следващ. И това е досадно.

В заведението съм пак така. Не искам да ми висят до масата и да ми почукват кенчето с колата, за да разберат дали вътре има нещо (това ужасно го мразя!!! И да ме питат "Това свободно ли е?", само ако за секунда оставя ножа и вилицата в чинията.) Но мразя и 40 минути да не мога да си поръчам още нещо или да си платя сметката.
В София това обслужване с дългото чакане сякаш малко се поизчисти.

Оо, как обичам? Обичам продавачката да е пред магазина с цигара, аз да вляза, вътре да няма никого и да я чакам да си угаси цигарата, след което с отегчено изражение да влезе и тя. : Това ми е любимото и абсолютно задължително за варненските магазини. :lol Затова избягвам да влизам. Предпочитам молове и second hands.

Дааа, и аз предпочитам само устно да ме обслужват. Вземат ли да ме пипат?питат, ми светва червената лампа

stefani^,

аз определено съм "капризен клиент" (по данни на странични наблюдатели), но това е масово използваната квалификация за индивид, който знае какво иска и отстоява позицията си. Според мен персоналът трябва да има индивидуален подход към всеки клиент и ситуация.

Аз не обичам да се размотавам по магазини и заведения, за да убивам време. Не обичам да посещавам и непознати за мен магазини, ресторанти, кафенета. Имам няколко магазина за дрехи, обувки, козметика, които посещавам. В повечето случаи почти всички от персонала ме познават. Обаждам се предварително, за да ми приготвят това, което искам и да не губя време между шляещи се, дразнещи ме хора. Обичам да се държат любезно и очаквам консултантите да са добре запознати с артикулите. Много рядко се е случвало някой да прекали, а и след няколко думи дори в случаен офис на мобилен оператор не се пробват да ми правят "неустоими предложения". Вероятно излъчването и поведението ми подсказват на отсрещната страна, че не бих позволила да ми досаждат. След като това се случва в над 10 магазина- смея да твърдя, че тайната е в индивидуалния подход.

Колкото до заведенията- обичам да ме посрещнат, настанят, да ми оставят време за избор. Сервитьорите, които ми допадат са тези, умеещи да останат почти незабелязани, но същевременно откликват винаги щом имам нужда от нещо. Предпочитам да посещавам заведения, в които персоналът си разбира от работата и няма посредствени, подивели тинейджърки (от дълбоката провинция), защото това може да ме изкара извън равновесие. Държа на добра кухня и отлична хигиена.

Понеже се зачетох в спора за бистро, фаст фууд и ресторанти... от дете умирам за панирани филийки, а ако ви кажа в колко от престижните ресторантите са ги приготвяли за мен (когато ги помоля) ще вземете да им свалите категорията 😄😉😊. Прочетох за някаква дама, собственичка на ресторант, която можела да изхвърли някой, ако я попита за сандвич- ама много се смях. Това би било проява на лош вкус и въобще не се вписва в общоприетия стил на поведение в елитните заведения 🙂🙂🙂

Може би не съм попадала на толкова досадни продавач-консултанти скоро, та те не ме дразнят.
Но, получавам тикове, ако седнем в някое заведение, поръчаме си примерно салатата и някакъв аперитив, и когато ги донесат, ме молят да "платете сметката, защото се сменяме с колежката" Българска простотия е това. И не е вината в сервитьорките, те искат да си приключат касата, преди да я предадат на следващата смяна. Но това ми се е случвало в 20:00ч, случвало ми  се е в 13:00 на обяд-все време, в което е недопустимо да се сменят смените, тъй като се очаква клиентопотока да е най-засилен. И не ми се е случвало само в едно заведение, или само в един град.

Абе както чета най- много обичат да ги обслужват... като не ги обслужват.