Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 357

Колкото злъч и язвителност да сме натрупали към Йълмаз, трябва честно да признаем, че той има и положителна страна – а именно, чувствата му към Вилдан. Приемаме безусловно, че болната му сестричка е неговата ахилесова пета и точно нея използва Ендер, за да му извие ръцете и принуди да му свърши мръсната работа. Йълмаз е един полуграмотен невзрачен мъж без всякаква семейна или финансова опора. Някак между другото, от случайно подметната реплика научаваме, че двамата с Вилдан са изхвърлени на улицата от неприятелски настроена снаха (леля) и така са станали бездомници. Тоест, имат някъде някакви роднини, но реално са оставени да се оправят сами без всякакви средства в един огромен безмилостен град. Играта „всички къщи са наши“, която Йълмаз играе със сестричката си всяка вечер, е плод на неговата находчивост, благодарение на която те оцеляват по улиците на Истанбул. Гладна и премръзнала, спяща на импровизирани легла, продаваща салфетки по мрачните улични ъгли – всичко, на което може да се надява преждевременно порасналата Вилдан, е здравето ѝ да не се влоши внезапно; това е период на робство – все едно е домашна или някаква друга прислужница. Но нейната болест и предложението на Фахри разкриват нови хоризонти пред Йълмаз.

Първият план за действие включва намиране на здраво сърце, което да замени болното. Вторият – създаване на ново бъдеще за Вилдан, което да ѝ помогне да разгърне потенциала си. Веднага щом тя се възстановява успешно след трансплантацията, Йълмаз се опитва да заличи следите им, съобщавайки, че Вилдан е починала, докато в същото време тя живее в сиропиталище. През периода на раздяла Йълмаз продължава да се грижи за благополучието на Вилдан (вече Селви), да плаща скъпото ѝ юридическо образование, докато тя се превръща в поразително красиво момиче. Следователно, нейният успех се дължи на неговите неуморни усилия да осигури на сестра си живот, какъвто самият той никога не е сънувал. Той е Пигмалион за Галатея, но тук е любима сестра, а не жена, както в гръцката митология – Йълмаз е този, който преобразява Селви от улично гаврошче в успешен адвокат.

От една страна, той заслужено се гордее с постиженията ѝ, но от друга непрестанно се измъчва от страхове и безпокойство заради посоката, в която тя е избрала да насочи живота си.

Още в първия епизод, когато двамата седят в колата му, паркирана под ръмящия студен дъжд след излизането на Дахан от затвора, Йълмаз недвусмислено предупреждава Селви за последствията от нейните действия. За разлика от идеалистично настроената Селви, която се опитва да успокои виновната си съвест с повторното отваряне случая на Дахан и неговото реабилитиране впоследствие, Йълмаз е много по-голям реалист – той се страхува, че сега Дахан е свободен да издири и накаже онези, които са му съсипали живота. И все пак, нека му отдадем дължимото и признаем, че първата му мисъл е единствено за безопасността на Селви. Сравнява Дахан с излязъл от клетката лъв и предрича, че сега бившият затворник ще се развилнее и унищожи всички, които са му навредили. Селви не се съгласява с него, но още същата вечер се убеждава колко точно е предсказанието на брат ѝ – лично от устата на Дахан чува за намеренията му да намери лъжесвидетеля на всяка цена.

Най-доброто потвърждение за това що за човек е Йълмаз получаваме от пиянските ломотения на Фахри в дома на приятеля му една късна вечер. Фахри признава, че никога не е срещал по-честен човек от Йълмаз и веднага допълва, че той много се е променил след фаталните изстрели. Ето доказателство от първа ръка, че личността на Йълмаз е претърпяла огромна метаморфоза след съдбоносното събитие, променило живота на толкова хора. Селви е измъчвана от нощни кошмари, но и Йълмаз не е имунизиран срещу последствията от своето дело; Селви не е единствената, изпълнена с угризения. Виждаме колко празни са очите му, докато той загадъчно мълчи на въпроса на Фахри дали би направил отново същото, ако имаше възможност, и оставя въпроса му без отговор. Да, той се опитва да убие Дахан по заповед на Ендер и в крайна сметка се стига до там, че вместо него убива баща му, но нека не забравяме, че получава втора възможност – когато Дахан бяга тежко ранен в имението на Текин - но предпочита да спази клетвата си пред Селви и го спасява.
 
От това разбираме, че пресечната точка на двамата заклети врагове е самата Селви. Тя е най-скъпият човек за всеки от тях, което изковава доста парадоксална връзка помежду им. Любопитно е, че в сърцата и на двамата царува една и съща жена, но за брата смисъл на живота му дава Вилдан, докато за Дахан това е Селви – тя е любов, красота, живот и душа за този мъж, доскоро смятал, че е загубил всичко. Това, че и двамата я смятат за неделима част от живота си, раздира сърцето ѝ до момента, в който Дахан благодари на Йълмаз, че му е спасил живота и му я поверява.

Извън контекста на Селви и двамата са мъже, кото ценят високо личното си достойнство; и за двамата е характерно, че не се стремят нито към богатство, нито към власт, за да компенсират загубите си. За Йълмаз научаваме от думите на Фахри, а кръстоносният поход на Дахан за справедливост е мотивиран от желанието му да накаже онези, които са го погубили. Резултатът е, че и двамата постоянно навличат проблеми на Селви и постоянно се мъчат да я избавят от тях. Онова, което за Ендер е нечувана наглост от страна на Йълмаз (и за което той го наказва жестоко), е просто неговото убеждение, че всички хора са равни, независимо кои са. Ендер може и да купува мълчанието му, но той смята, че има право да говори – това вбесява Ендер и ужасява Фахри. Същия мълчалив протест виждаме и срещу потъпкването на достойнството му, когато изживява унижението да бъде заплашван от кучетата на Текин в присъствието на сестра му. Очевидно, Йълмаз не може да бъде подмятан като Фахри. Той е бил чист и почтен човек, преди животът да му раздаде губещи карти, както на Дахан.

Няма съмнение, че за Селви Йълмаз е най-верният, неизменният герой. Той реагира мълниеносно на всяка заплаха за насилие над нея, както в сцената след отвличането, когато Ендер вдига ръка да я удари. Въпреки че самата тя го зашлевява, след като научава, че е убиецът, и въпреки че е пребит от горилите на Ендер, Йълмаз се мъчи да се освободи, за да помогне на нея. При друг случай той насочва Ендер и Дахан към себе си, защото разбира, че Селви е в опасност; няма как да не се възхитим, макар и неохотно, на безстрашните му усилия да я предпазва от болка. Разбира се, той хленчи пред нея, тормози я и се опитва да я принуди да стои далеч от Дахан, но все пак, нейните новопокълнали чувства прегазват всеки разумен съвет от негова страна.

За съжаление, герои, които преживяват битките и страданията си вътрешно, се възприемат като безчувствени и студени. Стиснатите челюсти и упоритият поглед на Тансу говорят за урагана вътре в душата на героя му много повече от всякакви външни бурни изяви на чувства. Виждаме, например, колко неудобно се чувства, колко неспокоен става всеки път, когато се налага да лъже Селви, и особено когато стане дума за бащата на Дахан. Самият факт, че рискува да бъде разкрит, но въпреки това отива на погребенията на Осман и Халил за ужас на Селви, е мълчаливо доказателство за огромното му съжаление. Сестрата на Дахан – Айше – силно му напомня за Вилдан и затова бурно се противопоставя на плана на Ендер да отмъщава на Дахан чрез нея. Едва когато решава, че Дахан е отвлякъл неговата сестра, той решава да отвлече Айше, но е заловен от Дахан.

Животът не е щедър към Йълмаз, но въпреки това той неизменно работи за щастието на своята сестра. Най-щастливият момент за него е, когато открива годежния пръстен в чекмеджето на Дахан и Мехмет потвърждава, че е за Селви. До този момент той вече е опознал Дахан какъв е – смел, благороден и щедър, но преди всичко обичащ и обичан от сестра му. Притеснен от това, че Селви публично изразява чувствата си към Дахан, Йълмаз като всеки брат с облекчение установява, че той я цени истински и възнамерява да се ожени за нея. За съжаление, щастието му, както и това на Дахан и Селви, е обречено да бъде кратко.