Как ще реагирате, ако разярен баща набие детето Ви, защото дразни неговото?

Уж сте зрели жени, претендирате за "коефициент на интелигентност над 0", пък се връзвате на евтина провокативна тема.

Авторката не е присъствала на цялото "дразнене" предава от трето лице, което може да интерпретира произволно.

Авторката очевидно драстично драматизира и преувеличава побоя. Ако наистина мъж почне да души и блъска в земята чуждо дете мислите ли че само 2 майки ще се приближат да протестират? Всеки инстинктивно ще се намеси физически да спасява детето.

Спомням си за момчето от Враца, дето уж било убито с метален бокс от 2 мутри. После се оказа, че боксът бил негов, че той пръв скочил на бой и добре ги е подредил. Чак половин час след случката (когато и майка му вече била пристигнала) болното му сърце реагирало на спада на адреналин.

И тук се връзвате на раздувки, базирани на предположения.

Площадките са пример за неадекватно реагиране. В конкретния случай ще се намеся, за да спре да бие детето и да се освести, каквото и да се е случило, не това е начинът, явно е, че е изпаднал в пристъп на ярост и то това не се овладява лесно. Ще разчитам други през това време да звъннат на 112, защото това е моментна ситуация - докато звънна, докато дойдат, докато се обясним какво се случва, къде сме - ами то ще си го бие едни 15-30 минути. Поне. Това е първосигнална реакция, ясно е, че може и мен да ме подбере, но аз пък бих разчитала тогава други хора да се освестят и намесят.

Ето ви ситуация (да не кажа цирк) от вчера: Играят си деца около шест до към осем години, родителите им са на софра с ядене и пиене на около стотина метра от тях, децата са заедно. Едно момиченце (да кажем Х.) викаше нещо на друго - караха се за нещо. Викащото се отдалечи с по-голяма част от групата, а другото се разрева, колкото може, викайки че сега щяло да вдигне температура, защото са му крещяли. Явно някой е казал на майката (те до този момент са си на масата и си приказват) и идва тя, детето й продължава да реве, че щяла да вдигне температура, защото Х. й е викала (не са се удряли и самото дете не го твърдеше), Х. вече беше там, опита се да каже нещо, майката на плачещото дете май не й даде думата и Х. посегна да удари плачещото момиче, което беше в прегръдките на майка си и също посегна, за да отвърне. Оттам майката каза на Х., че още веднъж да посегне на дъщеря й, щяла да й счупи ръцете и да я пребие пред майка й и хич нямало да й пука! Майката на Х. така и не се появи на сценката. Майката прие само версията на дъщеря си, че тя нищо не е направила, другата без причина й крещи и сега затова ще вдигне температура.
Изобщо ни една адекватна реакция. След това "градинското парти" се разтури.

Боят не е решение. Още повече пък на чуждо дете. Но понякога на човек му се иска... Давам пресен пример опреди няколко дни. Аз самата нямам деца, но много от приятелките ми имат и често излизам с тях, та съм обиколила де що има площадки и градинки.
Та гоним се с детето на една дружка, и както тичам аз след него, едно хлапе, около 10 годишно, тича срещу нас с топка в ръка, спря се тъкмо като ни подминаваше и хвърли топката в краката ми. Успях аз да подскоча и да не си разбия лицето в асфалта, обръщам се към него, а то се хили грозно насреща ми, показа ми среден пръст, грабна си топката и духна нанякъде. Честно да ви кажа, не разбрах какво предизвика тази агресия, ясно е, че на тази възраст няма как да мислят разумно, но не ме е срам да си призная, че в този момент много ми се прииска да му разбия устата.

Всъщност щеше да е НЕнормално (признак на психическо отклонение) ако в теб не се беше събудил никакъв инстинкт срещу подобна провокация.

Просъществували сме като вид, защото имаме инстинкт да се защитаваме и най-вече да браним малките си. Не бързайте да съдите човека че е ошамарил чуждото дете, преди да знаете каква заплаха е видял за своето.

Не съществува човек с пълен самоконтрол над инстинктите си. Просто границата и факторите са различни. Ако тестостеронът на онзи татко е бил леко повишение заради майките по потничета около него в парка е напълно разбираемо да е избухлив. За добавка - за мъжете е изключително досадно и дразнещо висенето по парковете.

Да не говорим, че след като се е успокоил вероятно е съжалил за случката. Адреналин+тестостерон играят кофти номера.

Абсолютно.

Разбира се, че ще говоря в сегашно време, детето ми е на 12, възпитанието е все още незавършен процес.

В крайна сметка ще ми отговориш ли по темата - колко пъти умишлено си нараняваш непознати деца, които те дразнят. Да разбирам, че в Канада е ок това?
Адреналин, тестостерон, ама скачат само на по-слаби от тях. Как пък успяват да ги сдържат, когато с/у тях е някой по-силен?

Ще се учудиш от какви неща се дразнят хората.
Един мъж се дразнеше от дъщеря ми, че се къпе в морето, понеже на неговото не даваше. Даже веднъж отиде и я изкара от водата, че много й било. След като получи разрешение от нас да се върне, то не бяха викове, то не бяха закани за болести, АБ и не нам си какви още страхотии, след което на висок глас обясни какви лоши деца са тези като нея 

Mama Ru, в крайна сметка сме до децата си, за да ги предпазим от случаен сблъсък или нарочно нападение. Именно от нашата реакция и справяне със ситуацията даваме пример как те в бъдеще, когато вече не са с нас, да преодоляват такива. Ако тръгваме с рогата и юмруците напред, така ще правят и те.

Тоест, не отричаш, че в миналото си го била. Три пъти те попитах и трите пъти отклоняваш въпроса към други деца, сегашно време, Канада...

Ако има нещо по-страшно и грозно от саморазправата на възрастен чичак с малко дете, при това - чуждо, то това е безхаберието, необразоваността, вкл. по елементарни житейски и социални въпроси, на масата от хора у нас.
И не е обобщение, а реална социална нагласа - не знам, не мога, не виждам, не чувам, пък дано се размине.

Ставала съм свидетел на побой. На това отгоре бях с бебе в количка и дете в първи клас.
Свих в първата пряка и се обадих в полицията. Тогава нямаше 112. Дадох име и координати. Това мога да направя. Не мога да се бия с плиткомозъчни празноглавци. При това - придружена от малки деца.
И въобще не смятам, че съм човекът, който ще води разследването защо има бой. Нито съм съдът, дето ще оправдава и ще казва кой прав и кой - крив. Подобно нещо е недопустимо. Оправданията нека чичакът си ги прави пред съответните органи. Аз съм длъжна да уведомя - навреме.

По питането от заглавието:
Пред мен никой не е бил децата ми, т.к. не са давабли повод за това. Не че няма изтрещялки, които се дразнят от какво ли не, но не си вземат хапчетата.
Ако се случи хипотетично подобно нещо, а аз не съм на място /моите деца са големи и не мога да им ходя по петите, а и не бива на тази възраст вече/, ще си събирам там свидетели. Ще предприема мерки да го осъдя.

И аз съм склонна да оправдая бащата, в зависимост какво точно го е провокирало. Преди 2-3 години само, бих била безкрайно възмутена от такава позиция, но ето че дойдох на нея, след като се нагледах на деца по площадки, има такива гадове. Но не е ежедневие. Рядко и изолирани случаи са били, но самата аз съм изгаряла от желание да разпердушиня момче на 6г. Не зная дали този баща после е съжалявал, че е ударил два шамара на това момче, но аз и сега пак се запитах - защо ли не го набих онзи?! А потърпевшото дете дори не беше мое, а две чужди, но трябва да си от камък да не те развълнува жестокостта и гаменщината му.

Не не съм й причинявала никога болка.
Едно единствено докосване на памперс имам, което разбира се не се усеща в/у кожата. Бях млада и глупава и го направим именно като израз на безсилие. Въпреки че детето дори не разбра го отчетох като грешка, взех си поука и започнах да действам по трудния начин - с възпитание.
Ако някога пак изпадна в момент на безсилие предпочитам себе си да ударя, защото аз не мога да се справя с детето си, грешката е изцяло моя, не нейна.

С една дума подобно действие приемам донякъде от деца или съвсем млади хора, но за 30-40 и нагоре би следвало вече да имат достатъчно опит, за да могат да се справят без юмруци и да контролират емоциите си.

Zemonti,аз ти се чудя на това: не съм им посягал откакто разбират реч.
Означава ли ,че когато не са разбирали ,тоест под 2  годишни ,защото 2  годишните чудесно разбират речта,си удрял дете?
Два пъти съм посягала на своите,и  то  символично.Да  знаят какво  е да те удари някой.И те не бият.
Не  оправдавам побой  над дете,то не може да се защити,освен със злоба и ненавист.Освен да акумулира агресия за бъдещето.
Бият се на ринга ,на тепиха, на определени места да доказват сила  и да победят-в спорта.Възрастни индивди.

Така е, НСЧ. Но в моята ситуация опитвайки се да предпазя едното от случаен сблъсък /което не винаги е възможно/ се оказа, че неволно съм изложила другото /още по-беззащитно/ на риск от нарочно нападение. Съжалявам, но ако някое осъзнато 9-10-12-годишно умишлено нарани бебето ми, или въобще два пъти по-малкото ми и слабо дете няма да подмина току-така. И ако аз съм по-силната от чуждото дете, то то е по-силно спрямо моите. Щом те не са в състояние да се защитят, ще ги защитя аз.
Когато става въпрос за 2-3-4-годишно първо ще му направя забележка и ще потърся съдействие от придружител, няма да му посегна. Но това не значи да му позволя да тормози или застрашава моето или друго дете.

По казуса на Клара, продължавам да смятам, че вина имат и всички останали възрастни, които са били свидетели на провокациите и с ненамесата си /за да не се карат на чуждо дете/ са допуснали да се стигне до там, че възрастен човек да не се стърпи и да удари дете, пък макар и 10-12-годишно. И ако родителите на провокатора не са се постарали да му обяснят, че не е хубаво да дразни и провокира и до къде може да доведе такова поведение, как присъстващите възрастни реагираха на поведението на въпросното дете, за да не се стига да там, докъдето се е стигнало? Колко души му направиха забележка? Колко пъти му казаха да престане? Някой каза ли му да напусне площадката и да отиде да пръска другаде?

Сега вече говорим един език, макар и с различен тон.

Боят не е решение, но и безрезервната защита на невъзпитания хлапак не е опция. В случая е най- правилно да се спре боя и после да се направи и забележка на детето. То също трябва да знае, че е силен спрямо малките деца, но в живота и от него има по- силни. Както на него не му е приятно да го бият, така и на малките деца не им е приятно да ги тормозят.
Никога няма да забравя, когато голямото ми дете беше на 2 години, тъкмо се беше научил да кара триколка. Карахме в парка, далече от големите деца , за да не им пречи, аз бях плътно до него. От някъде изскочи едно  10 годишно момче с колело. Позавъртя се, поогледа се и се засили към детето ми, блъсна го с такава злоба и ярост... двегодишното ми дете се озова в огромна кална локва, цялото мокро и унижено. Е, ако онова леке не беше изчезнало на секундата с колелото си, със сигурност щях да му тегля бой.

Първо си проверяваш кога имаш право на ръкопашни защитни действия. Не си спайдърмен все паки и живота не е анимационен филм. Със сигурност не е застрашен живота на детето ти ако го понапръскат с малко вода и съм сигурна, че от водата ще можеш да го защитиш без имитираш Уолкър.